Гледате ли „Семейни войни“? Имам чувството, че напоследък са се пренесли в реалността. Животът имитира телевизията. Попитахме 100 човека, самообявили се за интелектуалци: „Какво да прави Светият Синод с МПЦ?“ Шегувам се. Никой не ги е питал, но те се чувстват длъжни да се изказват винаги, за всичко и то като последна инстанция. Даже свеждат точни послушания какво да се вземе като решение, а митрополитите само трябва да вдигнат ръка. Въпреки многото приказки обаче, за мен въпросите си останаха повече от отговорите. (Сигурно защото съм блондинка.) Темата ми се вижда много сложна. Затова ви моля да внимавате в текста ми, тъй като и вие като мен лесно можете да се загубите в лабиринта от родствени връзки… 

В писмото на МПЦ до Българската църква се казва: “Синодът на Македонската православна църква – Охридска архиепископия единодушно реши да отправи конкретни предложения и въпроси към сестринската Българска православна църква, а именно: …да възстанови евхаристийното единство с възобновената Охридска архиепископия в лицето на Македонската православна църква. Македонската православна църква – Охридска архиепископия, ще припознае и признае Българската православна църква – Българска патриаршия, като Майка Църква“ Т.е., ще припознае и признае „сестра“ си за „майка“?!?

Случи ми се да гледам по телевизията интервю с един богослов и почти апостол на македонското църковно-освободително движение. Надявах се той поне да разреши някои от недоуменията ми. Но истината е, че съвсем се забатачих. Ще споделя, пък дано някой ми помогне… В един и същи разговор стана дума, че БПЦ е поканена за „майка“ на Македонската църква. Дотук бива. Но ни се каза още, че македонците са ни „братски“ народ. А също и, че тяхната църква ни е „сестра“. Е, добре… Последно в каква родствена връзка сме? Или, както обича да казва един друг етнос: „Бате, ти баща, ти майка, ти брат, ти сестра!“ Обидно е някак…

После се каза, че трябва да посредничим на МПЦ така, както Руската църква ни е посредничела през миналия век. Хубаво. Тогава Руската църква наша „майка“ ли ни се явява? Или Константинополската ни е „майка“, а Руската само ни е „бабувала“? И ако е така, как ще ни „бабува“ като е по-млада от нас? Освен това, ако приемем, че Константинополската ни е „майка“, то каква ще се явява тя по отношение на Македонската, ако я признаем? Много ясно – „баба“. Или, както казват някъде – „стара майка“. Значи лесно можем да се спрем на това, че има термин „църква-баба“ („църква-стара майка“). Но с това нещата никак не стават по-лесни.

А каква ще се явява Йерусалимската в такъв случай? Вероятно „църква-прабаба“. Ами Антиохийската? Ако приемем така произволно, че е „сестра“ на Константинополската, значи тя и Александрийската са нещо като… да кажем „църкви-стари лели“ (или по-точно – „църкви-стари тетки“). Ами Сръбската каква ще е? Лесно е да съобразим, че е „мащеха“. Ние сме „църква-майка“, а те – „църква-мащеха“. Даже си е родила едно „свое дете“, което също иска да се нарича Охридска архиепископия. То, разбира се, е „църква-доведена сестра“ (но не е „кака“) на Македонската, с която (както става често в живота) има имотни спорове. Всичко това обаче в крайна сметка също е пълен абсурд, защото как Сръбската църква ще е „майка“ и „мащеха“ на две Охридски архиепископии, като самата Охридска архиепископия се ражда преди нея?!…

Само за цвят ще повдигна въпроса за Румънската църква. Защото тук вече бъркотията е пълна. Православните власи дълго време са били в рамките на Охридската архиепископия. Значи на тях ние сме им „баба“, Константинополската църква – „прабаба“, а Йерусалимската – „прапрабаба“, а Антиохия и Александрия – не знам вече (обърках се)… Но от друга страна „църква-майка“ на Румънската е Константинополската. Е… „бабата“ е станала „майка“ или едновременно е „баба“ и „майка“? Нали помните песента: „…Ку та гльода, да та гльода, тебе майка, мене баба. Рипни, Калинке, да тропниме, да са пукат душманине…“

Опитах да нарисувам всичко в едно родословно дърво. Викам си: „Ако успея да стигна до „църкви-трети братовчедки по съребрена линия“, ще се опитам да го комплектовам в докторат.“ Щото ще има научна стойност. Сега нали е модерно да си доктор. Даже си представих как обикалям телевизионните студия и ръся сложни термини, в значението на които не съм съвсем сигурна. А в Богословския факултет може и „иподяконка“ да ме направят. Да нося лъскаво стихарче и да се усмихвам. Мога и закачливо да си мърдам едната веждичка. Това винаги е перспективно, дори и да не си много умен.

Представих си и как щеше да се казва докторският ми труд – „История на църквата-дъщеря“. С подзаглавие – „Старият каунь донася: „А вий, вий сте страхливци!“ За научен ръководител щях да си избера някой пенсиониран професор и агент, защото тоя тип хора разбират от всичко. Имам предвид пенсиониран като професор. Всички знаем, че бивши агенти няма, както и няма бивши интриганти. Но уви… нищо не стана. Сега се сещам за една песен на Висоцки, в която се казваше: „Так, кто есть кто, так, кто был кем,- мы никогда не знаем, с ума сошли генетики от ген и хромосом…“

Написах всичко това, защото ми се струва, че по тази тема роднинството, политиката и патрЕотизма дойдоха твърде много. И забравихме най-важното (и съвсем логичното). Колкото и близки да са роднините, те са различни хора. Майката е различна от дъщерята, това са две самостоятелни жени. Макар и да имат един произход сестрите са си съвсем отделни една от друга личности. А Църквата е една и единствена! Затова не може да има никакви „църкви-майки,-баби, -лели, -тетки“ и прочие… Това е догматически абсурд! Нали помните какво казваше ап. Павел? Че няма нито иудеин, ни елин…, а значи няма нито сърбин, нито българин, нито македонец, руснак или фанариот… – всички, които сме в Църквата, сме едно в Христа Иисуса. Колко много проблеми биха се решили, ако поставяхме на първо място Христос. Сега нямаше да презареждаме семейните войни. Нямаше да мислим какво трябва да решим като българи и какво ще решат сърбите, защото са сърби. Или какво искат македонците, защото са македонци. Църковните проблеми изискват църковно мислене… Освен, разбира се, ако Ангел Джамбазки не „благослови“ да се прави нещо друго, като например да си пренапишем каноните, защото политическият интерес го налагал, разбираш ли…