Житие на св. Сава Сръбски – 12 януари
Св. Сава и неговият баща св. Симеон Мироточиви са най-ярките светила на Сръбската Църква. Йеромонах Дометиан – ученик на светителя пише в началото на неговото житие: „Не нещо измислено предлагам тук за похвала на великия Сава, а самата истина. Ние се опасяваме да оскърбим истината заради похвалите и ще се смятаме за блажени, ако съумеем да изложим това, което наистина е било, а похвали Ангелски и Божествени, му се въздават на небесата и нашият нечист ум няма сили да ги изрече”.
Св. Сава живял в края на ХІІ и началото на ХІІІ век и бил син на великия сръбски жупан Стефан Неманя. Дивно било благочестието на този сръбски владетел и на неговата съпруга Ана. Те прославили своето управление с огромни грижи за Църквата. След като им се родили синове и дъщери, двамата били споходени от неочаквана мъка – утробата на Ана се заключила и тя не можела вече да ражда. Благочестивите съпрузи пък искали да се сподобят с още едно чедо, което да бъде радост в старините им. Но уверени, че Бог, Който в древност послушал Авраам и Сарра и ги дарил с чедо, така ще чуе и тях, те започнали горещо да Му се молят. Така Бог ги дарил с момче, което нарекли Растко, надявайки се да израсте като велик мъж. Тази тяхна надежда също се сбъднала във времето си.
Растко надминавал всички свои братя и сестри по телесна и душевна красота. Още от съвсем млад той постигнал разума на свещените книги, които непрестанно четял, вземайки от тях началото на премъдростта – страха Божий, и от ден на ден разгаряйки се с Божествена любов, сякаш прилагал огън към огъня. Той вменявал за нищо царството, богатството, славата, благоденствието и смятал за мимолетна сянка всички многогрижни блага и за суетно всичко човешко на земята. Растко избрал правия път, по който единствено няма препъване, и неленостно стоял на църковните служби, обичал поста, избягвал празнословието и душата му ненавиждала разпалващите юношеското желание нечисти слова и вредни песни; към всички бил приветлив, нищелюбив, кротък и особено уважавал монашеския сан, така че и самите му родители, които виждали високата му добродетел, се чувствали засрамени от юношата, сякаш не се родил от тях, а наистина им е даруван от Бога. (Впрочем, вземайки за основа детството на Растко, сръбски светилник от ХХ век архим. Юстин Попович пише една от най-забележителните си книги „Светосавието като философия на живота”. На български език, тя е преведена като „Православието като философия на живота”).
Когато навършил 18 години, родителите поискали да го съчетаят в законен брак, но благодатният юноша избягвал връзките със света, за да остане свободен за Единия Бог. И Господ не оставил без изпълнение сърдечното желание на младия Растко. Веднъж в двореца дошъл един монах от Света Гора. Юношата жадно слушал неговите разкази и проливайки потоци от сълзи му разказал за желанието си да се посвети на Бога. И понеже знаел, че от любов баща му и майка му всячески ще искат да го задържат, Растко решил тайно да избяга на Атон заедно с този монах. Така синът на великия владетел напуснал света и в руския манастир на Света гора „Св. Панталеймон” бил постриган за монах под името Сава. Когато разбрали за това родителите му и целият двор потънали в ридания. Волята на Сава обаче била непреклонна.
Скоро по цялата светогорска пустиня се разнесла мълвата, че синът на сръбския самодържец, оставил царството и възлюбил безмълвието повече от света, се заселва заедно с тях. Самият Сава посетил много постници и пустинници, като записвал всяко от наставленията им в сърцето си. Заселил се в манастира „Ватопед” младият монах повече от всичко се стараел да добие добродетелите, които са основа на всички добродетели – смирението и послушанието. Споделяйки с братята трудовете на общежитието, той се стараел да работи за всекиго и така си спечели всеобщата любов; денем се занимавал с телесно служение, а нощта прекарвал в молитвено бдение, изнурявайки тялото си с поклони, сякаш душата му била заключена в медна плът или сякаш плътта изобщо не му принадлежала, защото от любов към Бога не усещал умора; позволявал си да вкусва само по малко хляб и вода, а зноят и студът му били безразлични; през зимата се задоволявал със вехта власеница, колкото да скрие голотата, и винаги ходел бос – загрубелите му стъпала вече не се бояли от острите камъни. Но макар да бил враг на своето тяло, той бил любезен и кротък с всички и в обителта се дивели как толкова млад и за кратко време е успял да достигне до такова духовно съвършенство, което е недостъпно и на дългогодишните подвижници. Мястото за духовни подвизи Света Гора, с възхита заговорило за духовните подвизи на св. Сава.
Междувременно великият сръбски владетел изпратил много дарове до мананстира, а заедно с тях и писмо до Сава, в което не смеел да го нарече син, а го наричал свой баща и учител, застъпник пред Господа и молитвеник за всички тях пред Бога. С изпратените му пари преподобният построил храмове и след като горещо се помолил да види баща си в манастира, изпратил до близките си следното писмо: „Със вашата скръб по мене вие отнемате душата ми: скърбя за разлъката с вас, но ние не трябва да обичаме никого повече от Бога, защото е казано: „който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37). Това ми пречи да дойда при вас, но аз падам в нозете на своя свят баща и молитвено призовавам: в земното си царство ти се подвизаваше апостолски и просвети народа си с православие, прогони ересите, срина бесовските храмове, издигна Божии църкви и яви на всички своето страннолюбие и милосърдие; но още остава да изпълниш Евангелското слово: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:24) Приеми добрия ми съвет: презри земното богатство, като че не съществува, всички красоти на света като суетни и краткотрайни и ме последвай по кръстния път, който съм ти приготвил в тази пустиня; засели се с мен, отстрани се от всичко светско и с молитва и пост се приготвяй да съзерцаваш Бога. Добрата ми майка да последва от своя страна същия пример.”
Великият владетел взел в ръце синовното послание като някаква светия и като разбрал премъдростта, което то съдържа поставил най-големия си син Стефан на престола, а сам напуснал всичко, което този временен свят предлага, за да получи заедно със своето чедо благодатта на вечното Христово Царство. Той приел монашество под името Симеон, а благочестивата му съпруга под името Анастасия.
Скоро царственият монах пристигнал в манастира Ватопед. Но може ли да се опише с думи радостта от отдавна жадуваната среща между бащата и сина. Нямало нито възгласи, нито думи, а само сълзи; приближените поддържали стареца, защото иначе би паднал на земята: сълзите се леели върху въжделена глава на неговия млад син, склонена до сърцето му, и богобоязливият Сава от дълбините на радостното си сърце възнасял благодарение към Бога за това, че неговият баща изпълнил Божията заповед. И двамата, оставили всичко заради Господа, станали странници на земята и посветили живота си на велики духовни подвизи.
След време Симеон и Сава помолили византийския император Алексий Ангел да им бъда предоставен запуснатия Хилендарски манастири, което и скоро се случило. Така било поставено началото на въздигането на този манастир, който станал още една основа за просияването на сръбското благочестие.
Преподобният Симеон се преселил при Господа именно в Хилендар. Пред смъртта лицето му просияло и на събралите се около него им се сторило, че стареца има тайнствени посетители, заедно с които безмълвно пее псалми. Всички чули само последните му думи: „Всичко, що диша, да хвали Господа!” (Пс. 150:6). Осиротелият Сава чувствал едновременно и печал и радост: печал заради лишаването от добрия сподвижник, а радост, задето се сподобил да го види украсен с всички добродетели , изминал докрай попрището си и вече горещ застъпник и ходатай за него пред Христа. Сава молил Бога да покаже на всички духовното величие на неговия баща. Бог чул молитвите на Своя угодник и от гроба на св. Симеон по чуден начин започнало да изтича благодатно миро. Затова и светия старец, подобно на св. Димитър е наричан Мироточиви.
След смъртта на светия му баща Сава още повече засилил подвизите като всеки ден сякаш умирал с паметта за смъртта. След време той си позволил да напусне за малко Света гора и да се върне в родината си, за да укрепи своя брат в управлението му, да се погрижи за благолепието на Сръбската Църква и да укрепи във вярата своя народ.
По-късно само с едно свое посещение при Никейския император и Константинополския патриарх св. Сава добил това, за което други народи се борили с години. Той счел, че сръбският народ е добил достатъчна духовна зрялост, за да има свой църковен предстоятел. С такава и молба пристигнал в Никея. Императорът и патриархът изпитвали такова благоговение към великия подвижник, че не посмели да откажат на просбата му, макар че по принцип рядко били склонни на такива отстъпки. Те имали само едно условие – за сръбски архиепископ да бъде ръкоположен самият Сава. Смиреният монах със сълзи на очи дълго отказвал тази висока чест, изтъквайки своето недостойнство, но накрая като видял, че такава е волята Божия склонил. Така започнал неговият светителски подвиг.
След като отново се завърнал в родината си, архиепископ Сава миропомазал своя брат Стефан за крал. А после се заел със своите пастирски трудове. Той внушавал на сънародниците си да бъдат твърди във вярата на бащите си и да избягват ересите, с непрестанна молитва да отразяват нападенията на невидимите врагове и да се разкайват за заблужденията, ако някой е обзет от ерес, за да се обърнат с вяра и покаяние към Православието, защото е страшно човек да попадне в ръцете на живия Бог (Евр. 10:31).
Няма да ни стигне мястото нито да опишем великите и благодатни просветителски трудове на св. Сава, нито да разкажем за многобройните и дивни чудеса, които той извършвал (и до днес извършва). Затова ще се задоволим да споменем само за едно.
Благочестивият крал Стефан много искал преди смъртта си също да приеме монашество. Станало така обаче, че го повалила болест и внезапно починал. Св. Сава много се наскърбил като научил за това, но не изгубил надежда, а възложил цялото си упование на Господа, който четиридневния Лазар. Светителя дошъл до тялото на мъртвия си брат, помолил се и след това казал високо: „Стани, господарю мой, стани!”. Стефан отворил натежалите си от смъртна дрямка очи и целунал благославящата го десница. Св. Сава го постригал за монах под името Симеон, причастил го с Божествените Тайни, благодарил на Бога задето чул молитвите му и казал: „Приеми отново душата му, Господи, та чрез въздвижението му, както и чрез прославянето му да се прослави Твоето свято име!” Щом молитвата била завършена монахът Симеон отново склопил очи.
Когато сам усетил, че земният му живот клони към своя заник, св. Сава отново напуснал родината и заминал на поклонение по светите места. Така той осъществявал мечтата си да умре като странник на тази земя, като какъвто прекарал и по-голямата част от живота си. На връщане от поклонническото пътуване той се дошъл да в България. Благочестивият български цар Иоан-Асен ІІ му оказал подобаващо гостоприемство. Твърде радостно била срещата на този велик светител на сръбската земя със великия светител на българската земя – патриарх Иоаким І. Това били последните земни дни на св. Сава. Последните му думи били: „Слава Богу за всичко!”
Цар Иоан-Асен ІІ заповядал да го погребат във великата лавра „св. 40 мъченици”. По-късно мощите на му били върнати във Сърбия. Но чудесата и благодатната помощ на св. Сава никога не са оскъдявали. И те не само към единокръвния му народ, на когото той се проявил като просветител в Христа, но и към всички православно вярващи, които знаят, че няма вече ни българин, ни сърбин, а всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3:28)
Тропар
Като наставник, първопрестолник и учител пръв си изминал пътя, водещ в живота, светителю Саво. Просветил си своето отечество и си го възродил със Светия Дух, и си насадил всеосвещените твои чеда като маслинови дървета в мисления рай. Почитаме те като съпрестолник на апостолите и светителите и ти зовем: моли Христа Бога да ни дарува велика милост.
Друг Тропар
Като велик първосветител и съобщник на апостолите те прославя Църквата на твоите съотечественици, преподобни; но като имаш дръзновение към Христа Бога, с твоите молитви ни спаси от всякакви беди, за да ти зовем: радвай се, отче Саво богомъдри.
Кондак
Избран от пелени от Христовата благодат и възлюбен от младини от Божия Дух, девствено е процъфтял блаженият Сава. Затова днес верните сплитат похвални венци да увенчаят божествената глава и зоват: радвай се, отче, обиталище Божие.
По „Атонски патерик”, том 1