Привидно всичко ще е наред. В началото ще има само едно смътно усещане, че надеждата прилича на вносни домати – с идеална форма, плътен цвят, но пластмасов вкус. Но на човек не му е до това. Времето бърза. Надеждата е скъпо удоволствие. А после отчаянието не идва като чук. Настанява се като нахален съсед. Просто идва, сяда, сипва си от ракията ти… Той винаги е бил тук. Тук живее. Още ли не си свикнал? Времето е безутешно. По един много обикновен делничен начин…

Говоря за това, че днес няма апостоли. Голяма работа – ще си кажете. То пък какво ли има? Даваме нов смисъл на думите. Доста любопитни деца предпочитат да не питат родителите си, а чупят играчките, които им подаряват, за да видят какво има вътре. Изсипват съдържанието и повече не могат да ги сглобят. Така правим и ние с думите. Оставяме ги да изветреят. А после ги пълним с електронно съдържание. Например, думата апостол. Проблемът не е че ги няма – апостолите. А в това, което сме скрили зад наименованието им и сме вложили нов смисъл. 

Имаше една песен на Black Sabbath (вероятно не я помните). В нея се пееше: “…В очакване на идващата революция… Компютъризирай Бога – това е новата религия. Програмирай мозъка си, но поне не и сърцето…” Чел съм какво ли не за ползите и опасностите от изкуствения интелект. Повечето неща удрят около целта. През това време в тихо съзаклятие настъпва революцията. Настъпва неусетно и удря точно там, където е най-трудно поправимо – в душата. 

Е, добре, ще има апостоли и утре. И днес ги има. Просто не са като предишните. Ще ходят като апостоли. Ще се обличат като апостоли. Косите и брадите им ще бъдат като на апостолите. Само едно малко нещо ще липсва. Помните ли какво казва апостол Павел, след като изброява на коринтяните изпитанията, през които е минал: “Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз да не се разпалям?” (IIКор. 11:22) На пръв поглед думите ще си приличат, но няма да я има болката. Всичко ще е перфектно, изгладено и захаросано. Произведено от компютърния бог. Вместо благодатта ще говори изкуственият интелект. Новите апостоли ще проповядват с неговата сила. Източник без душа ще говори на душите ви за спасение през устите на пастири, които са забравили, че имат души. Това е велика революция. Никога в историята не е имало такова нещо. Мозъкът и сърцето са извадени от думите. Те не ти трябват. Важното е да звучи красиво. Енориашите да те харесват. Свикнахме с пластмасовите домати. Ще свикнем и с пластмасовите думи. Не ми казвайте, че няма. Ще свикнем. И ако го направим, има голяма вероятност да погинем от това. 

Само че вече никой не се страхува от Бога. Твърде много говорихме за любов без страх. Станахме нахални. Лъжем Го. Мислим, че Той не разбира нашето компютърно идолопоклонство. Пък и то е с добри намерения. Ето как става. Христос има навика да дава таланти на опаки хора. Иди Го разбери защо прави така. Но, за да си апостол, не е нужно да си опак. Новото апостолство има само едно важно качество – да си лоялен. Не към Христос, а към силните на деня. Не съм го измислил, каза ми го един прекрасен свещеник на гробища. Тази лоялност окрилява. Голяма работа, че болката ти не ражда думи за спасение. Изкуственият интелект ги ражда вместо тебе. С няколко бутона си вече талантлив и умен учител на народите. Изпъкваш и в очите на началниците. И кой изобщо може да каже, че това е лошо? Преди е било едно, а сега е друго. Прогресът не трябва да спира. Апостолството се развива. Няма да пишем на пергамент, я… 

И без това масово хората споделят с компютъра проблемите си. Колко му е да почнат и да се изповядват там. Чувам, че в някои държави и това се появило. Щом има компютърно генерирани проповеди, защо да няма и компютърно генерирани изповеди. Литургията я дават по телевизията. Навремето учехме, че животът имитира медиите. Но, честно, никога не съм подозирал, че Църквата ще имитира изкуствения интелект. Нещо повече – ще се вдъхновява от него. Чух един проповедник да казва, че нашата работа е да накараме отчаяните да се чувстват по-малко самотни. Но истината е, че трябва да направим всичко възможно да не караме отчаяните да се чувстват още по-самотни след нашите изкуствено генерирани проповеди. Например, аз не се отчайвам лесно, но мнозина нови апостоли ме водят до ръба на самотата. Прав е свети Паисий Светогорец като казва, че ако не е знаел, че Христос управлява Църквата, би се отчаял напълно. 

Може ли да бъде спрян този процес? Отговорът е – не! Не може! Твърде лесно е да бъдеш нов апостол. Твърде много желаещи има да ползват новите изкуствени таланти. Твърде много лесни потребители има. Смилат всичко, каквото им предложат и нямат никакво критично мислене. Нещо повече – самата среда има нужда от такива апостоли. Старите ще разпъне, а новите ще повиши. Така ще е – свиквайте. Революцията вече е победила и тепърва ще търси своя реванш. Единственото, което може да се направи, е все пак да останат хора, които да са съгласни да ги боли. Които искат да плачат. Които не се крият от паденията си. И в крайна сметка, които търсят истинската Църква. Истински нуждаещите се ще родят и истински апостоли, които новите полека да убиват. Както е бил бит апостол Павел. Както е бил разпъван апостол Петър. Иначе казано, по светски – търсенето определя предлагането. Ако търсите розов захарен памук, който да услажда егото ви, ще го имате в изобилие. Ако търсите другар в немощта – трудно… Но все пак… Христос управлява Църквата. Не човеците, зависими от конюнктурата на изкуствените неща, а именно Христос. Той пък винаги има в ръката Си по някой опак човек, който е с послушание към Него, Истинския Бог, а не към компютърния идол и лоялност към силните на деня. 

П.П. Когато прочетете някоя проповед, използвайте машината срещу нейните поклонници. Копирайте текст и попитайте изкуствения интелект каква част е писана от човек и каква е генерирана. Това поне може да ви отговори, без да ви излъже. Така ще разберете много неща за много хора, включително и за новите апостоли. 

П.П.2 Написах този текст, защото за пореден път попадам на апостол от новия модел с проповед изцяло генерирана от изкуствен интелект. Разберете, това е чудовищен проблем, от който могат да се родят чудовищни последствия за душите ни. Не защото е подигравка с човешката болка в минало или сегашно време, а защото е лъжесвидетелстване за Бога и използване на компютърна благодат, вместо Божията.