Л. се роди в едно съвсем обикновено семейство. Заченат от баща, роди се от майка. В детството си не бе лишен от нищо. Родителите му угаждаха по всякакъв начин. Всичко се въртеше около неговите права и неговото щастие бе единствен семеен закон.

Един ден, десетгодишният Л. попадна в кръг от момчета, които се интересуваха главно от Удоволствието. Причиняваха си го едно на друго. Удоволствието бе толкова голямо, че малкият Л. се замисли за идентичността си. След няколко години удоволствия и замисленост, той реши, че не е той, а тя. Естествено, намери се и подходящо обяснение. Родителите на Л. бяха съсипани — опитаха с какво ли не да му помогнат, но Л. вече бе достатъчно горд, за да има нужда от помощ. Никой на земята нямаше право да му казва кой е той. Най-малко тъй наречените му родители. Баща му се пропи, майка му се самоуби.

Детството на Л. бе минало в безгрижие. Удоволствието помогна на Л. да намери идентичността си и да прекара юношеството си в удоволствие с нея. Младостта си Л. посвети на борбата за права. Тя (Л.) намери и половинката си. Но трябваше да минат години, преди да узаконят брака си. И да получат правото да си имат и деца. Защото всичко, което им пречеше, бе единствено правото. Дори Природата бе безсилна пред свободата на Л. Когато Л. беше на 25-26, те най-сетне спечелиха войната срещу хомофобите — една неизвестно как появила се нова раса земни жители с черни души и грозни предразсъдъци срещу светлината на любовта.

За Л. настанаха щастливи и горди години. Тя стана майка на чудно хубава дъщеря. Откъде се бе появила на света тази дъщеря Л. не знаеше и не искаше да знае — важното бе, че тя е нейната собствена дъщеря.

Настанаха светли дни. Те обаче продължиха само няколко години. Л. бе навлязла в 30-те, когато нейният съпруг се оказа неверен и я предаде, като си намери друга жена. Жена, която можеше сама да ражда деца. От тази измяна Л. се почувства осквернена. В душата й се появи недоверие към мъжкия пол, което с годините прерасна в истинско отвращение. Л. реши завинаги да остане самотна майка и с любов да отгледа дъщеричката си.

Детето растеше и ставаше все по-миловидно. Един ден у Л. се появиха нови чувства. Мъжките й биологични части решиха да проявят самостоятелно мислене и при допир с дъщеричката й се вълнуваха по един неподобаващ начин. Отначало у Л. се появи една болка в сърцето — същата, като болката от първите стъпки в Удоволствието. Но както и тогава, сега Л. се довери на новото чувство и постепенно болката в сърцето изчезна. Л бе обзета вдъхновение и тя реши, че това е естествено, това е такава хубава, естествена любов.

Трийсетте години на живота си Л. посвети на борба срещу педофобите, тези изверги, които мразят любовта към децата. Сега Л. вече не се възприемаше в женската си роля, тя реши, че дъщеричката й има нужда от бащинска любов. С една дума, Л. откри в себе си нова идентичност, нова ориентация. Покорен от новата си любов, Л. стана активен борец срещу дискриминацията на любовта към децата. Л. воюваше за разширяване на правата на семейството. Л. искаше да се ожени. Л. вече се чувстваше не майка, а баща на момичето си. Той, новият Л. се върна към истинското си аз и заклейми годините на своята заблуда. Разбира се, той никога не осъди своите приятели от гордите младежки години. Това би било истинска хомофобия, а Л. беше личност, преизпълнена с любов.

Сега Л. мечтаеше да започне новия си живот с нов брак. С доскорошната си дъщеря. Той нямаше нужда от дъщеря, а от любов. Момичето бе на 10 години, но нима в древност няма толкова много примери за ранен брак?

Какво стана нататък не знам, тъй като времето още не е дошло. Но съдейки от досегашния опит на Л. допускам, че в един исторически момент, когато новата му съпруга порасне и започне да мисли самостоятелно, бракът му ще бъде отново разбит. От поредната измяна против него и чувствата му. Л. ще преживее най-тежката депресия в живота си. Ще се оттегли от обществото. Ще иде да живее на село. Ще си завъди животинки. Възможно е да посвети старостта си на борба срещу зоофобите, тези нещастни хора, които мразят любовта към животните. Тъй или иначе, идентичността на Л. ще бъде отново вярната, а всички предишни ще се окажат «поредната заблуда». Но както винаги, Л. никога няма да осъжда никого. Та той никога не е бил –фоб – и никога няма да бъде!

(2015 г.)