В Бителевизия К. Янакиев обвини в лудост и психоза цял един народ. Сякаш този народ не разполага с мислещи хора. Заяви освен другото, че Синодът е фашистки. Изгуби всяка мярка. В Офнюз К. Терзийски открито богохулства. Какво им става на тия хора?
Вие нормални ли сте?
Аз се имам за нормален. Имам две деца, живея с жена си, имаме сключен не само граждански брак, но и църковен. Подписването в гражданското е една чиста формалност, ако сме бракосъчетани пред Бога, убеден съм в това. И смятам, че днешните популярни съжителства без брак са ненормални от етична гледна точка. Това са мои убеждения, които на никого не натрапвам, само споделям за нуждите на текста. Оттам се тръгна първоначално при разрушаването на семейството. Когато двама души не са обвързани пред Бог, когато не са дали обет (обещание), когато дори не са си сложили подписите в официалните документи на Общината, те са си оставили вратички за по-лесна раздяла по-късно, когато дойдат трудностите. Разбира се, ако между тях има чувства, раздялата не е задължителна и напротив, ако не се понасят, никакви подписи и документи няма да могат да ги спрат. Това е и тяхната философия. Но необвързването пред Бога е онова, което води до последващи кризи, а обвързването пред Бога е онова, което спасява брака в трудни моменти. Тоест, чудото на любовта. То се дава от Горе.
Моят брак оцеля вече 20 години и това е чудо в днешното разглезено време. Ако оцелее и през следващите 20, чудото ще стане още по-велико. Има неща на този свят, които трябва да останат чисти. Едно от тях е любовта между мъжа и жената. Това е пътят на нас хората в света. Другият път, извън света, е този на монасите. Има изписани много статии за особеностите на единия и на другия път. И двата пътя – семейния и монашеския – са подвиг, когато са по Бога, защото всеки от тях има своите трудности. Няма лесен път, както се опитват да ни убеждават джендър-бендърите. Правят се обаче много усърдни опити да бъдем убедени, че усилията не си заслужават, че подвиг няма и че егоизмът е първото нещо, което трябва да подхранваме. Само че семейство с егоизъм не се гледа. Разбиранията ни за щастие някъде тук се разминават. За мен е щастие да посветя деня си на моите близки. За джендър-бендърите щастието е да се чудят днес кое у тях надделява повече – мъжкото начало или женското. Също така си припадат от щастие, когато задоволяват някоя своя сексуална страст. Съществата от мъжки пол примерно да носят женско бельо отдолу. Знам ли ги вече кое им доставя гъдел, хич не ме и вълнува.
Аз, нормалният средностатистически човек, твърдя, че всяко едно отклонение от нормата да сме мъже или жени е равно на болест и е ненормално. Няма обаче да тръгна да призовавам болните да се лекуват, нито ще им правя забележки какво да обличат и с кого да си лягат. Това си е лично техен въпрос, който не ме засяга. За да разберете колко безкрайно толерантен съм, ще ви разкажа две случки. Като малък, може би в шести клас, на един морски лагер участвах в една сценка като момиче, облякох си рокля, гримирах се. Някакви момиченца ми го предложиха, на мен ми се стори много забавно и го направихме, танцувах с момичетата, облечен като тях. Едни приятелчета от мъжки пол останаха зяпнали, като ме видяха. Това брои ли се? Джендър ли съм? Кажете ми да си знам, не да твърдя, че съм нормален, а тайно в себе си да мечтая да съм момиче… Това, което някога ни се струваше шега, днес се разглежда съвсем сериозно като заявка за джендърска идентификация. В прочутия Тависток, където има институт за планиране на социални експерименти, са открили и център, където децата да търсят компетентна „помощ“ при определянето на техния джендър. Специалистите по идентификация миналата година са приели над 2000 деца в Англия. Две от тях са били тригодишни. Какво знае едно тригодишно дете за пола, та то още е напълно безполово! Това нормално ли е, родителите на това дете нормални ли са? Отговорът е не.
Няма смисъл да питам дали родителите на тия тригодишните са християни. Аз съм кръстен още като съвсем малък, съвсем малки кръстих и децата си. За мен това е нормалното. Такива са моите убеждения. В моята православна вяра жената е райско създание и място за насилие просто няма. Богородица е жена, тя е най-високо от всички човешки същества, по-високо от всеки мъж светец. Мъжете и жените светци ги наричаме свети, а Божията Майка я наричаме Пресветата. Това мисля, че е достатъчно по темата за мястото на жената в нашия свят. Не му трябват конвенции, трябва му християнска вяра, за да изчезне всяко насилие, домашно или публично.
Втората случка е от една мека есенна утрин в Барселона, когато с жена ми седнахме на един площад да пием кафе. Бяхме първите посетители за деня. Минута след сядането ни край масичката вратата на кафенето се отвори и отвътре се показа двуметров силует на същество от мъжки пол, облечено и дурдисано в женски аксесоари. Травеститът се приближи с лежерна крачка и отегчено изражение, отблизо се видя колко е амортизиран от живота, а сигурно и от снощи. Ола – поздрави ни с тембъра на Джоко Росич и се загледах в скъсаните му кецове номер 46. Ноктите му бяха мръсни, целият излъчваше нечистоплътност, чорапогащникът му беше на дупки. Поръчах двете кафета, Титко ги донесе, аз си изпих моето, но жена ми не се докосна до нейното. Тя е твърде хигиеничен човек и не можа да понесе гледката. Аз обаче реших да потисна балканската си нетолерантност и да се направя, че не съм кой знае колко впечатлен. Всеки е свободен абсолютно и неотменимо. Може да се направи не само на жена, но и на овца, ако го тегли сърцето. Титко – галено от травеститко. Нормален ли е тоя? Как живее по този начин? Кой го е излъгал, че това му отива? Защо си е въобразил, че полът му не е този, който му е даден от природата? Кой работодател го е назначил да му бачка в този вид и наистина ли смятат, че всичко е наред? Истинска загадка за мен.
За капак днес 23. януари 2018 гледах по БНТ2 обществения дебат в СУ по въпроса за Конвенцията. Голям натиск, брей. Говориха М. Манолова, Ц. Цачева, английската посланичка и други чужди официални лица. Препоръчваха ни, гълчаха ни, подиграваха ни се, съветваха ни, навиваха ни, чудиха ни се на ретроградността, изобщо, голямо убеждаване падна, а в отговор получиха неодобрение и множество добре защитени мнения от сериозни и уважавани личности. България ще бъде костелив орех за тях. Няма да им се дадем лесно. Ще се опитат да ни брандират като мунчовци, да ни изкарат невменяеми и ограничени, дори пуснаха една провокаторка, която говори анти Конвенцията и накрая препсува чуждестранните лица на английски. Сатанистите от Тависток, опаковани в псевдонаучни термини, ще търсят всякакви начини да прокарат идеологията си. Македония вече им клекна. Ние дано да удържим. Най-новата тактика на хитреца от село Бойко ще бъде да укроти топката до април, да изчака пролетта, когато на всички ще им писне от темата и тогава лекичко да я пробутат между капките. Затова и съпротивата не трябва да спира.
Онези от мозъчните тръстове с помощта на нашите идиоти целят не друго, а да изкореняват предразсъдъците ни. С тази дума те наричат нашите убеждения. Моите християнски убеждения. Искат да ми ги изтръгнат из корен. И какво ще остане от мене след това? Един изкоренен човек.
Въпросът „нормални ли сте“ тепърва ще трябва да го задаваме.