Днес е денят, в който се говори за такива като мен в Църквата. Притчата с ония, дето все си имали друга работа и отказали да идат на сватбата, на която ги поканили като видни гости. И стопанинът събрал разни случайни типове от улицата, нещастници, мизерници и прошляци. Така преди около 12 години не успях да отида на сватбата на най-големия ми приятел. Имах си сериозна причина. До днес съжалявам. Искам да кажа, че много добре разбирам историята, преживял съм я.

Дори на такива като мен е дадено да присъстват на Тържеството. Представяте ли си?

Ти луд ли си – това ме питат мнозина, без дори да ме питат, но дочувам как си го мислят. Как така ще вярваш, в какво вярваш, защо вярваш, илюзии разни. Няма нищо и ние сме нищо и нито съществуваме, нито има смисъл всичко. Една голяма и тъпа случайност е този свят с всичките му наредби, и съзнанието ни за него е също една случайност. Опитват се да ме убеждават дори в безсмислието. Не са един и двама. И са упорити в опитите си да ми докажат колко нищо няма смисъл. Или че смисълът е някакъв такъв случаен, безцелен, биологически обусловен и онтологично кух.

А други направо ме смятат за изперкал. Те па са много убави! Спира да ви вълнува какво смята за вас средностатистическата тълпа, несъстояща се от индивидуалности, и ви олеква.