Всички ние ходим по ръба на вечността — оттам никой не се завръща, както и младенецът не се завръща в майчината утроба. Този свят е като утробата, в която съзрява младенецът. Целта на този свят е плодът, човешкият плод — спасената за вечността душа, както цел на утробата е не самата утроба, а рожбата й.
От вечността ни дели само миг. Но колцина осъзнават това? Само бутване, пробождане, удар, падане… И вече сме там: голи, неподготвени, с умове все още блуждаещи в безумията и загадките на тоя свят. Представете си младенци, които са влюбени в майчината утроба, които предпочитат нейния плътокръвен мрак пред лазурните, благоухаещи простори на вечността, за които сме създадени. Представете си оскърблението на майката, чиято рожба не иска да се роди, да я види, да се научи да говори с нея, да я обича. Представете си оскърблението на Лекаря, който желае нов човек да се роди на света. Представете си безсмислието на това да дириш вечността там, където времето, обречено на смърт, прикрива жалката си временна власт в дрипите на земното високомерие. Колко е тъжно човечеството!
Църквата — Православната Христова Църква е основана, за да ни роди за вечността, за да станем от деца на животни (да, на плът и кръв!) деца на Бога (родени от Неговия Дух). Човечеството, това ново животинско царство, което паразитира върху Божиите дарби и милостта на Божия Дух, е особено жалко в наши дни, когато безобразният грях навсякъде натрапва властта си. До нашето кръщение, до нашето обожение в Христа, ние наистина сме животни с разум и деца на животни с разум. Нашата мисъл тегне към животинското, и ако не беше Божията благодат и милост, ние щяхме опитно да докажем сродството си с животинския свят, ако не произхода си от него. Човекът започва от Бога. Човекът без Бога свършва с животното. В този смисъл много маймунски явления в съвременността (едно от тях е пълното сексуално безрамие) имат човешки произход. Плътското мъдруване е първи плод на забравянето на вечността, заради която съществува този свят, тази утроба. Колко близо до нас е вечността всеки миг! Единствено Божието милосърдие опазва младенеца в утробата майчина, за да не се роди той мъртъв. Слава на Твоето дълготърпение, Господи!
(П. Хинов, 15 ноември 2007 г.)