Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията…

Сега е модерно да се говори срещу освободителите. Имаше една иронична статия на Алеко: “Добре сме си с турците, гледайте си кефа.” Писана е като отговор на текст, пуснат в сайта „Мир“. Е, тогава е бил вестник, сега е сайт… Примерно… И не е вече „Мир“. Но смисълът е същият… „Българите са благодарни от васалството!“… Или не? Добре сме си със страстите, гледайте си кефа! Боли ли от това изречение? Дано да боли.

Кой ще ни избави? Покайната сълза ще ни избави… И срещу тази Освободителка има кой да се изкаже, както срещу телесната. „Стига сте създавали у хората чувство за вина.“ Нали така казват? Няма нужда от покаяние. От свобода… Такава е логиката на духовните чорбаджии. Обикновеният народ все още има памет. Затова има и надежда.

За да има Освобождение, за да има духовен 3 март, всеки трябва да презре робството и да организира свое собствено Априлско въстание, да пролее кръвта си в борбата с греха, с тираничната власт на султана, наричан „Его“ и неговия велик везир – „Самолюбието“…

Идва пост… И идва април… Идеално време за въстание, което би зарадвало Ангелите. И те ще се притекат на помощ на нашето Освобождение. Като истински войни на Царя Освободител – Христа! И ще въведат в сърцата ни законите на Истинската ни Родина. И ще ни заведат да се поклоним на Единствения Господар – Отца и Сина и Светия Дух. “Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина”. (Пс 113:9)