Преподобният Паисий Светогорец разказва: „…Веднъж дойдоха при мен двама католици… Единият ми казва:
– Хайде да кажем заедно „Отче наш“.
– За да го кажем заедно, трябва да имаме съгласие относно догматите. Обаче между вас и нас има голяма пропаст.
След това ми казва:
– Да не би само православните да са близо до Бога? Нима само те ще се спасят? Бог е близо до всички хора.
– Да, обаче ти можеш ли да ми кажеш колко хора са близо до Бога? Имаме разлики с вас. Макар и по природа да сме деца на единия Бог, някои от тях живеят в дома, а други обикалят отвън.
– Нека покажем любов – казват ми те.
– И грехът стана мода – отговарям им.
– Е, и това е част от любовта – казват ми.
Накрая им казах:
– Всички говорят за любов, мир и единство, но всички те са раздвоени и в самите себе си, помежду си. За това и произвеждат все по-големи бомби. Много от онези, които говорят за любов и единство, сами не са в единство с Бога, защото не са Го обикнали, нито пък имат истинска любов. Истинска любов има онзи, който има правилна вяра и живее близо до Бога. Тогава Бог се изобразява върху лицето му и другите виждат върху лицето му Бога. Моля се Бог да просвети всички човеци, с които сме братя по плът – от Адам и Ева, да дойдат до „познание на истината“ (1 Тим. 2:4), за да станат и наши братя по дух. Амин!“…“
Из “Старецът Паисий за икуменизма”
***
“…Дълг на всеки православен християнин е да предизвика у инославните добро безпокойство, т.е. да разберат, че са в прелест, за да не успокояват себе си лъжливо и да не се лишат в този живот от изобилните благословения на Православието, а в другия живот – от по-големи и вечни Божии благословения…. „
Из “Писма” на преп. Паисий Светогорец
***
„…За съжаление днес е навлязла европейската любезност и вежливост и хората гледат да се правят на добри. Искат да се покажат по-висши и накрая стигат дотам да се поклонят на рогатия дявол. Казват ти: “Нека религията бъде една”, и всичко приравняват и уеднаквяват. Дойдоха и при мен някои и ми казаха: “Нека всички, които вярваме в Христа, да направим една религия”. Казах им: “Сега все едно ми казвате да смесим злато и бакър – след толкова труд да се отдели злато от еди-колко си карата, пак да го смесим и да ги направим едно. Правилно ли е отново да ги правим една сплав? Питайте някой златар: “Добре ли е да смесим шлаката със златото?” Толкова борби са се водили, за да блесне догматът на вярата”. Светите Отци са имали нещо предвид, за да забранят общението с еретиците. Днес казват: “Не само с еретици, но да се молим съвместно и с будисти и с огнепоклонници, и с бесопоклонници. На техните съвместни молитви и събрания трябва да присъстват и православните. Това е едно присъствие”. Какво ти присъствие? Всичко се опитват да разрешат с логиката и да оправдаят онова, което не може да се оправдае. Европейският дух мисли, че и с духовните въпроси може да се търгува на Общия пазар…“
Из „С болка и любов за съвременния човек. Слова. Том 1“