Имам един добър приятел – протойерей Николай. Ето, само си помислих за него и ми стана хубаво на душата. Въпреки че не сме се виждали много години, всеки ден се моля за него като за близък, а отдавнашната ни среща помня и до днес.
Беше късна есен. Животът ми вървеше на зле, бях зарязал университета, изоставил момичето си, нямах работа, не знаех какво да правя. Отбих се в близкия храм, просто защото вече нямаше къде да отида. С отец Николай се запознахме на изповед. Приближих се до попадналия пред очите ми духовник и му разказах за безпътицата си.
Това беше първият път в живота ми, когато свещеник плака за мен. Просто стоеше, отпуснал глава, и плачеше горчиво. А после много настоятелно започна да ме моли да ходя на църква. Именно – молеше ме. Не ме наставляваше, не настояваше, а ме молеше. Така се запознахме. След изповедта отец Николай ме попита: “Имаш ли паспорт? Ще дойдеш с нас в Москва!” „С нас“ – това беше група деца от енорията и съпровождащите ги лица. Всичко се случваше като в сън. Отец Николай ме заведе при някакви хора и каза: “Вземете му паспорта и му купете билет. Той ще дойде с нас.” Измъкна ми паспорта и лъчезарно се усмихна. Така се оказах в Троице-Сергиевата лавра и много други московски светини.
На обратния път във влака отец Николай се приближи до мен, прегърна ме и изведнъж в дланите ми се появиха пари. Той бързо скри ръце зад гърба си и каза: “Вземай, вземай! Трябват ти поне на първо време! А и все едно аз няма да ги приема обратно!” И излезе от купето.
Това беше непознат. Човек, който не ми е близък. Някой, който просто можеше да подмине, когато на някого му е зле. После заедно ходихме до стареца Николай Гурянов на Залит и къде ли още не! Но тази наша първа среща няма да забравя никога! Ще разкажа за нея и на децата си!
Като чуят тази история, някои с жест ще ме попитат: “Ти нормален ли си?” Други ще кажат: “Преялите попове се чудят какво да правят!” Но за този изгубен, подгизнал от студения есенен дъжд млад човек, това беше звук на архангелска тръба от Рая, от която той се осъзна, стана, и макар в началото неуверено, тръгна към светлината и към Бога, Когото срещна в този малък слабичък свещеник. И досега помня думите, които ми каза за своето служение: “Свещеникът е магарето, на което пристига Христос.”
Автор: ДЕНИС АХАЛАШВИЛИ
Превод: Протойерей Владимир Дойчев
Източник: https://foma.ru/osel-na-kotorom-edet-hristos.html