Веднъж в годината авва Геласий ходел на проповед в Антиохия. Много хора се събирали, за да го слушат. Един от братята го попитал:
– Отче, не те ли изкушава суетната слава при вида на такова множество народ около теб?
– Не, брат, – отговарял Геласий – мисля, че ако ме екзекутираха, щяха да се съберат повече хора…
***
Преди да стане монах, авва Лонгин се трудел в работилница за кошници. Всеки ден трябвало да изплита по 15. Веднъж работил усърдно и успял да изплете цели 20 кошници.
– Не ми ли се полага допълнително заплащане за тези кошници? – попитал той собственика.
– Да, – отговорил му – но ти знаеш какво се казва в Библията, че с пот на лицето ще изкарваш хляба си.
– Само че, – възразил Лонгин – никъде не е казано, че по същия начин трябва да изкарвам и твоя.
***
Един монах отишъл по работа в града и след известно време се върнал. Негов събрат, който никъде не ходел, го попитал:
– Е, как е там, в света? Как живеят хората?
– Лошо живеят хората, брат – всички се карат, ругаят се, спорят…
– А какво е това да спориш?
– Ами, ето парче хляб. Сега ще ти кажа: „Това е моето парче!“ А ти ми отговори: „Не, мое е!“
– Добре, хайде!…
– Това е мое парче хляб!
– Твое е, твое е!
***
Авва Иларион разказвал такава история за недоверието. На двама братя от различни манастири им предстояло да прекарат нощта в една странноприемница. Единият от тях, поглеждайки своя събрат, занесъл при гостилничаря неголемия си багаж и му казал:
– Скрий това някъде, защото този събрат не ми вдъхва доверие.
– Ще прибера това при неговите вещи, – отговорил гостилничарят – той преди малко беше тук и ми каза същото.
***
Авва Атанасий бил на смъртен одър. На лекаря, който го уверявал, че му няма нищо сериозно, той казал:
– Какво щастие! Значи аз умирам в добро здраве.
***
Очаквайки идването на епископ, авва Макарий отишъл до пазара в съседно село. Там той недоволно разглеждал изложени на сергия слаби пиленца, когато търговецът се приближил и му прошепнал в ухото:
– Купувай, купувай, отче! Повярвай ми, тези пиленца пристигат всеки ден от Александрия.
– Вярвам ти, брат. Само дето напразно ги караш да изминават такъв дълъг път пеша.
***
Един старец вървял из пустинята, потънал в размисли, и неочаквано се прекатурил в дълбоко дере. Монасите, които го намерили, решили, че е умрял и го отнесли в гробищния параклис. Каква била изненадата им, когато старецът дошъл на себе си.
– Ние те мислехме за мъртъв, брат! – възкликнали в един глас те.
– Аз пък, напротив, знаех, че не съм умрял! – спокойно отговорил старецът.
– Откъде знаеше, че не си умрял, като не даваше никакви признаци на живот?
– Изпитвах глад и ми мръзнеха краката.
– Е, и?
– Помислих си: ако съм умрял, то трябва да се намирам или в Рая или в ада. Но ако съм в Рая, не може да съм гладен, а ако съм в ада – не може да ми мръзнат краката!
***
Няколко светски хора дошли при авва Сисой.
– Ние минавахме наблизо… – започнали те и дълго мълчали. Така и нищо друго не промълвили. Накрая решили да си тръгнат. А старецът на раздяла им казал:
– Следващия път като минавате наблизо – минавайте, минавайте…
***
Авва Сисой казвал по адрес на александрийските на богослови: „Ако Господ Бог беше поръчал на богословите да съставят десет заповеди, сега щяхме да имаме хиляда.“
***
Един човек казал на авва Антоний:
– Ти си най-великият монах на Изтока!
– Дяволът вече ми говори за това! – отговорил Антоний.
***
Авва Исарий казвал: „За този, който вярва, няма въпроси, а за този, който не вярва – няма отговори.“
Превод от руски: протойерей Владимир Дойчев