Толкова приказки за любов се изприказваха през последните дни. Защо православните не обичат папата, защо не искат да се молят за мир с него… И защо изобщо са такива… нелюбовни… Е, „светият отец“ си замина. Но ето, докато темата е още пареща, Божият Промисъл представя пред очите ни ап. Иоан и неговия празник (8 май). Да, същият, когото наричат „апостола на любовта“, любимият ученик на Господ Иисус Христос. Този, който ни е оставил безсмъртните думи, че „Бог е любов“ (I Иоан 4:16).
Ако някой наистина твърди, че може да обича, би трябвало да е готов да измери правилността на своите усещания с някой, който го превъзхожда. А кой би бил по-подходящ за такова сверяване на часовника от самия благовестник на любовта? От този, чието име се е превърнало в синоним на любовта? Би ли поощрил той една масова междурелигиозна молитва за мир? Би ли одобрил общо служение с папата, нищо, че той изповядва неправославно, чуждо на нашата Църква учение? А и не само с папата, там имаше и други еретици, че и иноверци… И в крайна сметка, догматите ли са важни или любовта?
Най-напред ние грешим твърде много, ако противопоставяме Божественото учение на Неговата любов. Ап. Иоан ни благовести за Христа: „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина.“ (Иоан 1:14). Истината не противоречи на любовта, а е нейна спътница, както и ап. Павел уверява: „Любовта… на неправда се не радва, а се радва на истина.“ (I Кор. 13:4,6). Затова и апостолът на любовта споделя: „За мене няма по-голяма радост от тая – да чувам, че моите чеда ходят в истината.“ (III Иоан 1:4). И ни поучава: „Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина.“ (I Иоан 3:18). Тоест, нека любовта ни не бъде само за по телевизията, за пред хората, да не е само на приказки и хвалби по интернет форумите. А да бъде реална, действена и също така непротиворечаща на Христовата истина.
Ап. Иоан дори стига по-далеч и казва да се пазим от лъжата и всички нейни измамни форми в този свят: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.“ (I Иоан 4:1). Тези думи не са измислени от ап. Иоан, те са повторение на онова, което е чул от своя Божествен Учител Иисус Христос: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.“ (Мат. 7:15). Но какво толкова могат да ограбят тези, които донасят лъжливо или изопачено Христово учение? Какво лошо могат да ни сторят? Отговорът – могат да погубят душите ни! Ние твърде много се гневим, когато някои управници разходват общите средства неправомерно. Готови сме да се бунтуваме, да стачкуваме, да чупим, да палим… Но когато става въпрос за вечния ни живот, това някак разсеяно не ни тревожи. Земните блага дълбоко ни вълнуват, а за небесните и не понечваме да се трудим. Затова и Господ Иисус Христос изобличително ни пита: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си. Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16:26).
Но нима папата може да бъде приеман за вълк в овча кожа, само защото не изповядва същото учение като нас? Нима той не обича Бога и хората?! Той е толкова добър… Вижда се с мигранти, гали деца по главичките! Така биха извикали изказващите се през последните дни. Но ап. Иоан говори друго: „По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди“ (I Иоан 5:2). Как може човек да не слуша Бога, а да твърди, че обича хората? Не е ли това измама? В какво да Го слуша ли? Например в това: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ (Мат. 28:19-20). Ако отиваш някъде и не носиш това учение, което Господ е заповядал, какво преподаваш? И то представяйки се за Христов? Нещо свое… Нещо друго. Какъв си тогава? Овца ли или вълк? Или вълк в овча кожа? Нека всеки сам си отговори!
Затова и ап. Иоан направо ни предупреждава какво трябва да правим: „Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца и Сина. Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото който го поздравява, участва в неговите лоши дела.“ (II Иоан 1:-9-11). Чувате ли какво съветва апостолът на любовта? Не само да не се молим с тези, които не носят Христовото учение, а го изопачават или изобщо не го следват, но даже да не го каним у дома си! Медийните любовчии ще кажат, че това е крайно и нетолерантно. Но делата, делата… На думите се противопоставят думи, но на делата на любимия Господен ученик какви дела ще противопоставят?
Каквото е казал единият от апостолите Христови, същото мислят и другите, понеже не са водени от свои капризи и интереси, от светски самодоказвания един пред друг, а от Самия Бог Дух Свети. Затова и ап. Павел учи подобно: „Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях.“ (Рим. 16:17). А на друго място: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.“ (Тит. 3:10-11). Ап. Петър пък, за чийто наместник се представя папата, е още по-директен: „И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху себе си скорошна погибел. И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен. И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме.“ (II Петр. 2:1-3). И тъй, подстрекателството към общорелигиозна молитва на площада в София проповед на любовта, според Христовото учение ли беше или лъстиви думи? На отговора може да е заложена и душата ти!!!
Което са писали ап. Иоан и събратята му, това са вършели и в живота си. Св. Поликарп Смирненски, ученик на апостола на любовта, разказва, че Иоан веднъж видял в банята в Ефес еретика Керинт. И извикал: „Да бягаме, за да не би банята да се срути, защото в нея се намира врагът на истината.“
Мнозина се скандализираха от едни думи за антихриста и неговата бъдеща дейност. „Нима е възможно да се говори така от хора, които претендират да са вярващи?“ – възмущаваха се „християни“, очакващи хилядолетно добруване на земята… Но и тук можем да намерим обяснение от ап. Иоан: „Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши. И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.“ (I Иоан 2-18-21).
Тези думи на апостола са напълно подходящи за завършек. Така че, по-скоро като послеслов ми се иска да добавя, че написах това, не защото мисля, че увлечените по светската любов и мир ще се засрамят от апостола. Ако мислеха за мир, щяха да знаят, че Църквата всеки ден се моли за това. Ако имаха любов, щяха да смирят себе си, а не да хулят собственото си заради чуждото. Щяха да се постараят да разберат, преди да говорят. И все пак… Ако някой се е заблудил, подвел, объркал, уплашил, може да намери в любимия Господен ученик утеха. Защото, колкото и да е модерен светът, в него утеха няма! Както и ап. Иоан говори: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.“ (I Иоан 2:15-17).
И още: „Тази е победата, която победи света – нашата вяра.“ (I Иоан 5:4).