Слушах барабаненето на дъжда по чадъра и се опитвах да хвана ритъм. Сигурно се чудите дали не съм вече стар за това. Има неща, за които трябва да остарееш, за да ти се получат. Понякога, макар и рядко, думата „млад“ има негативно значение… Помните ли онази песен на The Beatles – „Help“: „Когато бях по-млад, много по-млад от днес, нямах нужда от ничия помощ, по никакъв начин. Но тези дни си отидоха, не съм толкова самоуверен. Сега разбирам, че съм променил начина си на мислене, отворил съм вратите. Помогни ми, ако можеш…“ Почти чувах Ринго в ударите на капките…
Вървя по този път към вкъщи толкова много години. Навремето не ми трябваше чадър. Дъждът ме мокреше до кости, а аз влачех по асфалта краищата на подгизналите си панталони. Родителите ми постоянно ми повтаряха да си нося чадър, но смятах, че е геройство да се излиза без него. По-късно осъзнах необходимостта от покрова му. Питали ли сте се защо трябва да се измокриш хиляди пъти, за да разбереш колко е важно парченцето завет над главата ти? Някои не го разбират никога. Мислят, че сушинката е демоде. Че да си кален е свежо…
Има една популярна мъдрост, че предметите сами по себе си не са добри или лоши, а волята на човека ги прави такива. И обикновено дават за пример ножа, с който можеш да си отрежеш хляб или да нараниш някого. Помислих си, че и с чадъра е така – може да ти послужи за временно убежище от небесния гняв, а може да убиеш поет с него… Звучи малко плашещо. До каква деградация е достигнала човешката воля, за да полза онова, което е изобретено за навес, за помощ, за подвижен подслон, като инструмент за смърт… Ако зависеше от човека, от съвременния човек, той и Рая би превърнал в ад. Би се самопоканил на Небесната трапеза. Би преяждал и препивал там. А след това би си пуснал чалга (все едно от западен или източен вид). Би пял до забрава песни, които една след друга биха ставали все по-цинични. Затова вали. Буреносните дъждове са съставени от сълзите, които не сме изплакали…
Едно време не само аз, но и тази пътека беше различна. Има хора, които не остаряват, не стават по-мъдри. И пътищата са като тях. Ремонтират ги, правят ги по-модерни, по-нови. Тук, по тротоара, нарисуваха алея за велосипедисти. Някой непрекъснато звъни зад гърба ти, защото е в бързата лента. И ако не успееш за отскочиш, те блъска. Нищо не разказва по-добре за днешния свят от това. Мисля, че с времето велоалеите съвсем ще изместят тротоарите. А велосипедистите ще смачкат всички пешеходци, които не искат да се качат на колело. И покрай задръстванията от автомобили с бесни скорости ще минават амбициозно преуспяващи в движението напред колоездачи. Ще се удрят един друг по вратовете и ще се дърпат за фланелките. А това ще изглежда на всички здравословен начин на живот. Ще го препоръчват по телевизията. И дори министрите, облечени в скъпи костюми, ще участват в този импровизиран световен пробег на мира.
Когато завали пътеката остава празна. По време на изпитания винаги бързащите някъде изчезват. Вероятно дълбоко в себе си разбират, че покровът се разпъва най-често не върху стремглаво галопиращите към успеха или към каквото и да е, дори към вкъщи… При дъжд най-после можеш да се разходиш по велоалеята, без да получиш удар в гърба. Практически тя изчезва и можеш да се движиш свободно, както беше при добрия стар тротоар. Затова никога не роптайте срещу кризите. Те имат своето обаяние. За съжаление, то може да бъде усетено само, ако си се научил на послушание към по-възрастните. И си носиш чадър…
Валеше. По велоалеята имаше само съборени от вятъра листа. И понеже нашата е червена, листата приличаха на умити с кръв. Усмихнах се, защото мнозина биха се присмели на подобно сравнение. Утре, когато всичко изсъхне, никой не би забелязал символа. Не би се интересувал от него. 
Единственият проблем е, че към края на алеята е подлезът. И стават много произшествия. Лесно можеш да паднеш и да се пребиеш в него, ако си се забързал прекалено много. Понякога е глупаво да разчиташ, че ще натиснеш навреме спирачките. А може да направиш и друга грешка – да потърсиш убежище от дъжда тъкмо в подлеза, независимо дали си с колело или без. И да припаднеш от миризмата вътре. Защото нощно време хулиганите го ползват за тоалетна…
Затова е важно да знаеш, че пътят към вкъщи се отбива вдясно.