От малък пиша. Винаги съм си знаел, че писането ми е призванието. Да подредиш думичките една след друга така, че оня, дето чете, да му е интересно, си е занимание предизвикателно и дръзко. Обичам силните фрази, онези, които са премерени и удрят в точното място с необходимата сила. Харесва ми да размествам словореда. С разместен словоред (инверсия) беше и заглавието на Рей Бредбъри „Смъртта е занимание самотно“, което наблюдавах в библиотеката у дома през цялото си детство. И се чудех какво ли означават тия думи.
През 2005 (или 2006, вече не помня) изпратих събраните си разкази на издателство Жанет 45 в Пловдив. Не знаех коя е Божана Апостолова и не ме вълнуваше. Исках книгата ми да излезе. Трите разказа от поредицата „Апокалипсисът е дело лично“ бяха публикувани и в списание „Съвременник“, след като бяха разплакали жената на единия от редакторите там. Някой си Борис Минков после ми написа една рецензия, с която книгата и до днес се показва в нета и която ме убива с глупостта си.
Що така тия компетентни хора все се изказват? Бил е редактор на поредицата за нови български книги и е трябвало да напише нещо. Ама па много гадно това написаното… Чуйте само: „Наплитайки мрежите на езика на жалостивостта, разказите от “Апокалипсисът е дело лично“ говорят например също и за онзи универсален натиск на всекидневието…“ Eзик на жалостивостта… Колко тромаво казано. И не, не е точно жалостивост това, което се опитва да хване въпросният човек. Даже изобщо не се нарича с тая дума. И какъв е тоя „универсален натиск на всекидневието“? Няма такъв.
Както и да е. Но не е както и да е. Книгата излезе през 2009 година. Почаках си доста, докато някой й обърне внимание в онова велико издателство, срещу което и дума не мога да издумам, все пак е престижно и ми е обърнало внимание. След няколко години се свързах по телефона директно с Апостолова. Като й обясних за какво става дума, тя се възмути на бавната реакция на хората в издателството и за два месеца книгата излезе от печат.
В тоя сборник се събраха най-разнородни и разностилни творби. Но така е, когато е първа книга, човек иска да покаже всичко свое. Това обаче не се превърна в недостатък, напротив, стана нейната отличителна хубава черта. Има тъжни разкази, не са много. Има и забавни, направо смешни. Има и по-слаби, но от друга гледна точка и те не са слаби, тоест писателски не са слаби, но темата им е по-особена, построяването им е по-семпло.
Сборникът е пъстър. Крив и див, ироничен и саркастичен. Но и нежен. И чувствителен. Има в него от всичко. Асорти. Чете се безразборно.
Минаха 7 години от излизането на книгата. Тиражът 500 броя още не се е продал. През последните три години веднъж на няколко месеца исках от издателите да ми пратят по десетина книги, които после подарявах на приятели или продавах по представяния. Останали са 30 броя. Последните наистина този път. Вече са у мен.
Ако някой все пак пожелае да си купи, мога да пратя по куриерска фирма, цената на книгата е 10 лева, доставката до офис я оскъпява с около 3,5 лева. Поръчките по телефона на 0884029264 или по мейла knigi@outsideri.org
И те така те.