Последните два дни ходих на гробища. Някой би казал: „Къде другаде да иде човек преди Хелоуин…“ Шегувам се. Никой не би казал така. По-скоро съм омръзнал на мнозина с това, че все говоря за смъртта. Ама няма как – такова ми е ежедневието. Понякога вземам попадията с мен, за да сме заедно, защото все нямам време да я изведа някъде другаде. И този път стана така.
По пътя тя ми разказа, че ходила предишния ден до един голям детски магазин, който се рекламира като „на играчки рая“. В този случай обаче приличал много повече на преизподня. В него отвсякъде те дебнели демонски фигури на вещици и тролове, рога, тикви, паяжини, паяци, духове на умрели хора и техните кости… Да видиш как мили малки дечица си играят със скелети и да се умилиш… до сълзи… Докато ми описваше обстановката в магазина – „на играчки ада“, минахме през метрото. То също беше украсено с подобаващи бесовски картини. Ескалаторът се спускаше надолу покрай тях като в тунел от влакче на ужасите…
Най-накрая стигнахме и до гробищата. Тук също имаше много умрели хора. Само че не на картинки, а истински. И странното беше, че наоколо на никого не му беше забавно. Нямаше го онова екзалтирано желание да се облечеш като скелет и да легнеш в ковчег, въпреки че точно на това място щеше да се впише идеално. А и не вярвам гробарите да имат нещо против… Знам едни хористи, които за между 50 и 70 лева ще ти изпеят импровизирано опело, без да им мигне окото. Даже ще изглежда и съвсем църковно. Не е ли яко? Хелоуин на гробищата. Има достатъчно дървета с разпънати между тях естествени паяжини. А ако издържите до лятото, даже ще има и кърлежи…
Както и да е. С жена ми най-напред отидохме до гроба на татко. Купихме му голям букет с бели и жълти хризантеми. Подредихме ги точно под кръста. Нямахме време да се помолим, защото наближаваше време за Опелото и решихме на връщане да направим това.
За самото погребение няма да ви разказвам. Само едно нещо ни направи силно впечатление. До църквата лежеше бездомно куче. То с особена ярост лаеше катафалките. Не всички коли, а само тях. Но само когато бяха празни. В момента в който в нея качат покойник и автомобилът тръгне, кучето оставаше спокойно да лежи до един контейнер. Много беше странно. Някой би казал, че си има разумно обяснение. Че вероятно шофьор на катафалка се е опитал да го блъсне или нещо такова. Но в този момент на мен ми изглеждаше друго – сякаш кучето виждаше в катафалката смъртта, която идва, за да отнесе някого и лаеше по нея, защото я мрази. Но в момента, в който там вече е положен починал човек, сякаш имаше уважение към него и не искаше да смути последния му път.
Върнахме се до гроба на баща ми, за да прочета трисагий спокойно и без да бързам. Бяха минали около 45 минути. Някой вече беше откраднал цветята. Вместо тях се търкаляше захвърлена пластмасова чашка, от която беше пито вино. Набрахме свежи елови клончета, украсихме ги със стръкче шипки и поставихме тях във вазичката. После се помолихме за починалите. И помолихме тях да се застъпват за нас пред Господа. Помълчахме и поехме отново към света, който се готви да празнува Хелоуин.
Тук разказът ми трябваше да свърши. Но тъй като съм свещеник, а не писател, не мога да се стърпя да не обясня очевидното и да не го превърна в проповед. Колкото и тази проповед да не прилича на традиционните в храма.
Понякога кучетата са по-добри от нас – хората. Те инстинктивно разбират това, което ние сме забравили в емоционалното си пиянство. Никой да не казва, че сме оскотели, защото ето, животното на мен ми показа друго. Ние по-скоро се демоноуподобяваме. Що за човек би маскирал детето си като починал? Вие покойни родители и близки нямате ли? Не знаете ли, че бесовете се борят за техните души, за да ги отвлекат във вечността на безкрайна мъка? Нямате ли любов? Нямате ли страх? Нямате ли срам? Как може човек да се забавлява с това, за което е длъжен да плаче? Именно длъжен, защото това го изисква обикновената човешкост.
Друго има ли в главата на съвременния човек, освен забавления и пари? Много пъти съм виждал кучета и катерици да се хранят от подавките, оставени на гробовете. Но да стигне човек дотам, че да краде цветята, за да ги препродава – това какво е? Как е станало?
Да гримираш детето си като полуразложен труп, говори за велика нравствена деградация. Виждал съм полуразложени трупове. Знаете ли колко е страшно? Думи не мога да избера, за да изкажа възмущението си от равнодушието ни. Отвътре сме станали празни като издълбани хелоуински тикви. Мислим си, че светим, но всъщност сме много грозни.
И всичко това се случва в навечерието на Задушница. Пълно безумие е предния ден да се подиграваш с покойните, а на следващия да ходиш на гробовете им и да се правиш, че ти е мъчно. Ако ти беше наистина мъчно, нямаше и да ти хрумне да празнуваш Хелоуин няколко часа по-рано.
Задушница е моментът, в който с цялата си енергия трябва да се молим и да просим милост от Бога за тези, които до вчера бяха с нас, днес са положени в земята, а утре ние ще бъдем при тях. Чувате ли какво ви казвам? Утре ние ще бъдем при тях! Ще ни положат в земята. Абсолютно е сигурно. И ако сте учили децата си, че е много забавно, най-вероятно за вас няма да има след време кой да се помоли. Ако и това не ви уплаши, ако и от Съда на Господа не се боите, не знам повече какво да кажа. Освен, грабвайте тиквите и отивайте да се хилите…