На Милена

Сърцето ти е моят дом,
прибирам се премръзнал,
а в тебе грее слънце…

Сърцето ти е моят дом,
дрехите ми са мокри от сълзи,
переш ги и ми ги връщаш сухи…

Сърцето ти е моят дом,
обувките си свалям пред вратата,
а ти се смееш, че не мога да изцапам…

Сърцето ти е моят дом,
оплаквам ти се от световната безчувственост,
а ти ме галиш и обещаваш, че ще я набиеш…

Сърцето ти е моят дом,
бездарно крия, че съм гладен за утеха,
с очи ме храниш, като даваш да те гледам…

Сърцето ти е моят дом,
разпитвам колко още битки ми остават,
а ти постилаш обич и ме слагаш да си легна…

Сърцето ти е моят дом.
Не само дом, а антре към вечност,
докосвам те… и знам, че Раят съществува!