Вход Господен и преподобна Мария Египетска
Псалмопевецът говори: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата“ (Пс. 23:7,9). И ето, Църквата през тези дни ни представя Царя на славата, стоящ пред портите на Иерусалим. И ето, Църквата ни представя този Цар на славата, стоящ пред портите на нашите сърца и казва: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата.“ И заедно с псалмопевеца пита: „Кой е тоя Цар на Славата?“ (Пс. 23:8,10) Това е същият Този, Който сътвори човека от земната пръст. И когато човекът съгреши, започна да го търси и каза: „Адаме, где си?“ (Бит. 3:9) И като видя, че Адам по собствена воля се отказа от благата на пресладкия Рай, Този Цар слезе на земята, за да го търси. Извърши дивни чудеса – възкреси мъртви, излекува болни, очисти бесновати. И когато не намери Адам тук, не се погнуси да слезе дори до ада, да разруши преградите и оковите на смъртта, за да може да измъкне затворения там човек. Защото много го беше обикнал…
„Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата“ (Пс. 23:10). Всемогъщият повелител на вселената стои на вратите на Иерусалим и плаче за него (Лука 19:41). Плаче така, както баща плаче за чедата си. Не. А така, както майка плаче. И не… Не така, както майка плаче, а както само Господ може да плаче за своето творение. Скърби и казва: „Да беше и ти узнал… какво служи за твой мир.“ (Лука 19:42) Говори: „Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете и не рачихте!“ (Лука 13:34) Същото е и с нашите сърца. Те са като Иерусалим, защото човекът е сътворен, за да бъде храм Божий. Стои Господ пред вратите на нашите сърца… Да бяхме и ние узнали какво служи за наш мир…
Виждаме как хората постилат дрехите си пред влизащия в Иерусалим Христос и казват: „Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!“ (Мат. 21:9) Но малко по-късно същите тези хора ще закрещят: „Разпни Го, разпни“ (Лука 23:21). Защо постъпват така? Много сериозен въпрос. Отговорът е, защото те не посрещат всъщност Царя на славата. Посрещат един друг лъже-цар. Посрещат своето его, своята воля, своята си представа за цар. Такъв цар, който е угоден на страстите им, който ще ги направи да господаруват над този свят и над неговите блага. Христос обаче идва за друго – за да върне Адам в Царството Небесно. И не се задоволява да даде по-малко. Като истински баща и истинска майка иска да даде многото. Иска да даде Рая, а не земни блага.
Така е и с нас. Ето, каним Христос да влезе в сърцата ни. Казваме: „Подигнете порти горнището си, за да влезе Царят на славата.“ Но дали искаме да влезе тъкмо Христос? Или нещо, което урежда нашите желания, нашите стремежи, нашите страсти? Или пък искаме да се възцари Христос и да бъде Неговата воля, както казва още апостол Павел: „Вече не аз да живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20).
И за да не се объркаме, Църквата показва пред очите ни света Мария Египетска, за да ни покаже какъв е пътят. Тя тръгнала към гроба Господен. Тръгнала към Иерусалим, за да удовлетвори своите похоти, своите страсти, своята порочна воля… Всеки от нас има опит в това… Но Господ я задържал с невидимата си сила пред вратите на храма, като по този начин Сам застанал пред портите на сърцето й. В този момент света Мария заплакала, осъзнавайки мерзостта на греха. А после от дън душа се обърнала към Пречистата Божия Майка с тези думи: „О, Владичице Дево,…Чувала съм, че Роденият от тебе Бог затова и се е въплътил, да призове към покаяние грешниците. Ела при мене, изоставената от всички и помогни ми! Повели да се отвори и за мене входът на църквата, дай ми да зърна Светото Дърво, на което с плът е бил разпънат Роденият от тебе, пролял Светата Своя Кръв, за да избави грешните и мене. Повели, Владичице, и за мен, недостойната, да се отворят дверите на църквата, та да се поклоня на Божествения Кръст! Бъди ми вярна поръчителка пред твоя Син, та да не осквернявам повече своето тяло с мръсно блудство, но като зърна Кръстното Дърво да се отрека от света и съблазните му и да отида там, където ти ме поведеш, застъпнице за моето спасение.“
Света Мария се отказала от порочната си воля и се поверила на своята Покровителка. Пожелала над нея да бъде Божията воля. И се изменила напълно. Знаете ли коя е света Мария Египетска? Някой би казал: „Бившата блудница.“ Лъжеш. Лъжеш като й приписваш минало, което не съществува. Защото покаянието изтрива греховете като да не са били. Господ може да изтрие цялата нечистота на човека и да го направи нов. По-добре кажете: „Мария – равноангелната! Мария – храмът на Бога! Мария, която когато се моли се издига нагоре!“ Защо се издига ли? Защото самата й душа вече се е извисила до Царството Божие. Заживяла е по неговите правила. Нали помните как апостолите се смутили като видели Господ да ходи по морето (Мат. 14:26)? Така и света Мария Египетска върви по водата за ужас на авва Зосима.
Ето такъв трябва да бъде и Входът Господен в нашите сърца. Трябва с цялото си сърце да пожелаем Господ да влезе, да ни измени, да ни промени, да ни направи Негови. Всичко да стане Негово. Не наше, а Негово! Стремежите ни да станат Христови. Животът ни да стане Христов. Добродетелите ни да станат Христови. И тогава ще кажем: Нашият Господ – Той е Цар на славата!