„…Измина много време, откакто свирих рокендрол… Измина много самотно, самотно, самотно, самотно, самотно време…“ Помните ли тази песен на Лед Цепелин? И да сте я забравили – не е фатално. Сетих се за нея през последните дни…
Наближи ли Страстната седмица и българският „културен“ живот се отчита с някое богохулство. Я „Последното изкушение на Христос“ ще покажат по телевизията, я някоя вулгарна театрална постановка ще излезе, я нещо друго. И тази година не прави изключение. Нещо повече – съблазните стават все по-изтънчени. Няма начин да не сте чули, защото ни проглушиха ушите. Оригиналната рок-опера „Исус Христос суперзвезда“ идва в България. С шест тира мюзикълът пътува към нас. НДК ще стане Бродуей и то не кога да е, а на Велики Четвъртък, Разпети Петък и Велика Събота. Рекламата на събитието е направо умилителна: „…В дните на председателството на ЕС, България ще може истински да преживее част от най-доброто изкуство създавано някога на Стария континент…“ Ако не се спомене председателството, както се казва, зрителят не би преживял истински катарзис. А такъв наистина се очаква да има. Защото вижте още какво пише: „…Христовата вяра ще стопли сърцата ни с музика, песни и танци в дните преди най-големият празник на Светото Възкресение!…“ (Оставям оригиналния правопис със сгрешения пълен член от сайта за закупуване на билети. За запетайки няма и да отварям дума.)
Разбира се, спектакълът няма нищо общо с Христовата вяра. Той е чалгизиране на Евангелието под съпровода на рок музика. Отвратително богохулство, маскирано като култура и в лъскава опаковка. Предполага се, че българинът копнее за него. Макар и толкова години по-късно, Тед Нийли идва у нас, надвишил библейската възраст от 70 години, за да се прави на 33-годишния Христос. Или по-точно да окарикатурява Христос. Дори се похвали пред българските зрители, че е изпълнявал тази роля по-дълго, отколкото Христос изобщо е живял на земята. Не е ли яко? И, естествено, прочутият изпълнител бил „вярващ“ и всяко изпълнение го вдъхновявало все повече и повече. Как иначе?!
И така, какво ни се предлага в най-съкровените и страшни за християните дни? Да видят един объркан Христос, който лекува нервните си сривове, благодарение на масажите на Мария Магдалина с благовонни масла, агресивен Юда, загрижен за бедните и т.н. В рокендрол вариант. Не точно по Евангелието. През последните години успях да се убедя, че дори и вцърковени християни обичат подобен тип „култура“, граничеща с богохулство. „Какво лошо има? В крайна сметка това е изкуство!“ Нали така казват? „А в изкуството разните му там „канони-манони“ не важат!“ Сега само за между 50 и 125 лева за билет истинският евангелски Христос може да бъде продаден. И то през Страстната седмица. Знаете ли колко са тези между 50 и 125 лева? По курса на деня са точно 30 сребърника – все едно дали сте в ложата на зала 1 на НДК или на последния ред. Но няма защо да се притеснявате – в спектакъла Юда не е чак толкова лош… Напротив, сега е модерно да си социално ангажиран…
Странно съвпадение беше, че слушах как един човек рекламираше по телевизията рок-операта и едновременно с това търсех нещо във Фейсбук. Като гледах в архива какво съм си пуснал в този ден на стената през минали години, попаднах на трогателно видео с малки дечица, които поздравяват майките си за Благовещение. Казваха тропара на празника и други мили неща, прославящи Господ Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка. Сега си мисля: Ето тези деца знаят, че Синът Божий стана Син на Дева. Малки деца – втори или трети клас. А старите хипари, които в началото на 70-те поставиха „Исус Христос суперзвезда“, продължават да пеят едно и също. А сега го предлагат и на масовата българска аудитория на живо: „Исус Христос, Исус Христос! Кой си ти? Какво пожертва?“ Това е част от текста на най-известната песен в спектакъла. Тогава и композиторът, и певците са били млади. Толкова години по-късно те все още не са разбрали Кой е Христос и какво е пожертвал. Но твърдят, че са „вярващи“. Поне старият Тед. Но, според мен, едва ли наистина се интересуват Кой е Той. Също като Пилат. И тук се задават въпроси, без да се търси отговор. Римският прокуратор попитал: „Що е истина?“ В смисъл: „Как може да ти пука за истината?“ Сега и ние, пак повтарям – през Страстната седмица – сме предизвикани, заедно с духа на Юда, да попитаме Господа: „Кой си Ти?“ Парадокс – децата знаят, а старите – не!
Нямаше да напиша въобще този текст, ако не бях прочел Акатиста на Вход Господен. Той ми обясни парадокса. Вижте какво се казва в него:
„…Като искаше да избавиш човешкия род от робството на врага, Иисусе, Ти си дошъл в Иерусалим, за да се сбъдне Писанието: ще се яви Бог на боговете в Сион (Пс. 83:8 – слав.) И като влезе в него, едни излязоха да Те посрещнат, възкликвайки с висок глас: осана Сину Давидову, а други се удивляваха и питаха: Кой е Този? О, безумни старци, лъжеименни учители! Всички стъгди в града проповядват Твоите чудеса, цяла Иудея е изпълнена с Твоите благодеяния, а те питат: Кой е Този? Лазар току-що възкръсна, и не знаят Кой го избави от смъртта. Преди малко си излязъл от двора на Иаир и не знаят Кой оживи дъщеря му. Те виждат, но не желаят да Те възпеят като Бог: Алилуия…“ (Кондак 7)
Странно е, че нищо не се е променило. Минали са векове, но всичко си е същото. Децата по храмовете ще изнасят концерти за Пасха, ще рецитират стихчета, ще се радват и ще посрещат Възкръсналия Спасител. А старите хипи фарисеи ще скърцат със зъби в зала 1 на НДК и ще питат: „Кой си ти?“ Странно е, че някои все още си мислят, че рокът е музика на младите. Но това не е съвсем вярно. Както се казва в споменатата вече песен на Цепелин „Измина много време“. Косите ни побеляха. Трябваше да сме разбрали кои сме и накъде отиваме. И Кой е Христос! Защото без Него, времето си остава „самотно, самотно, самотно, самотно, самотно“.
В Акатиста се казва още:
„…Целият си бил любов, пресладки Иисусе, затова възлюбеният Израил Ти принася хвала от устата на кърмачета и незлобиви младенци. Когато старците и техните учители богохулстват и питат: кой е Този, младенците богословстват и Ти зоват: Осана Сину Давидову, и с палмови клонки посрещат Твоето влизане в храма, предизвестявайки скорошното Ти възкресение от мъртвите. Сподоби и нас, обхванатите от гордост, да се обърнем като незлобиви деца, защото на такива е Царството Небесно и от чисто сърце заедно с тях да Ти принесем такива похвали: Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!…“ (Икос 8)
Според мен, това трябва да е целта ни в оставащите дни до Възкресение – да се постараем не да бъдем претенциозни старци, а незлобиви деца. За да усетим радостта на празника! И близостта с Господа. Срещу богохулството трябва да се протестира. Свети Паисий Светогорец е излизал от Света гора, за да изкаже мнението си против пускането по телевизията на филма „Последното изкушение на Христос“ по книгата на Казандзакис. Ето какво казва той в разговор със свои духовни чеда:
„…Също и с богохулните филми искат да осмеят Христа. Правят го, за да кажат после: “Ето какъв е бил Христос. А сега ще дойде Месия”. И след това ще показват своя „Месия“. Това искат.
– Отче, хората вярват на тези неща и получават вреда!
– Повреденият получава вреда. Вярва, защото иска да оправдае онова, за което няма оправдание и да успокои съвестта си. С всички тези богохулства се стараят да оправдаят нравствените безчинства. Вече преминаха всякакви граници. Срещу филма „Последното изкушение на Христос“ бе подаден съдебен иск, че оскърбява вярата, а прокурорите казали: „Няма нищо страшно“. Такива богохулства никога не са били чувани! За нас протестът срещу този хулен филм беше изповядване на вярата. Разбира се, чрез всички тези богохулства става и нещо добро: отделя се плявата от пшеницата, става пресяване на хората…“ („Духовно пробуждане. Слова на стареца Паисий Светогорец“. Том 2)
Такова пресяване предстои и през тази Страстна седмица. Може би няма да има хора, които да протестират пред НДК срещу мюзикъла. В това също донякъде има нещо добро. По това време вярващите ще са в храма – на Утренята с дванадесетте Евангелия в четвъртък вечер, на Опело Христово в петък по тъмно или ще се готвят за нощната Литургия на Пасха, където ще се причастят с Тялото и Кръвта на Господа. Това са истинските „мюзикъли“ за вярващите. Останалите дори няма да разберат, че Христос присъства в храма и влиза в най-близко общение с тези, които Го обичат, като Син Божий и Син на Дева – Разпънал се и Възкръснал заради нашето спасение.
Кой е Христос ли? Рок-операта няма отговор на този въпрос. Но Акатистът има:
„…Благословен си, Сине на Отца, увенчал човека със слава, отиващ да се увенчаеш с тръни, за да направиш плодоносно нашето раждащо тръни естество; благословен си, Агънче Божий, вземащ греховете на света, за да избелиш нас, падналите, повече от сняг със Своята кръв.
Благословен си, Женише на нашите души и сърца, излизащ от Твоя чертог, за да не се скрие никой от Твоята топлина; благословен си, добри Пастирю, влизащ сега в Твоята овча кошара, за да не ни изтръгне никой от Твоите ръце.
Благословен си, Учителю наш, незамълчал заради Сион до Твоята кръстна Пасха, за да утешиш Своите приятели със слово и любов на вечерята; благословен си, Спасителю наш, пожелал в последните дни да се облечеш в багреница, за да ни украсиш като невеста с дрехата на спасението и одеждата на веселието.
Благословен Идещият в име Господне!“ (Икос 12)