Приятели ме помолиха да събера на едно място размислите си от последните дни, които пускам като постове във фейсбук, за да могат да ги четат и хора извън социалните мрежи. Не знам дали думите ми са утешаващи в тези дни на страх и маловерие. Но, при всички случаи, с тях съм искал да кажа, че трябва да си помагаме да не загубим вярната посока. Простете, ако съм написал нещо повече от необходимото. Това е просто личен дневник, който с времето ще допълвам.

 

31 март

Непрекъснато попадам на мрънкачи, които по сайтове и във Фейсбук пишат: “Защо на разходчица в парка да не може, а в храма да може? Защо на кафенце да не може, а Причастие да може? Защо на чалготека да не може, а на Литургия да може?” Отговарям просто и ясно: защото човешкият живот трябва да има смисъл! Затова! Защото човекът не може да бъде сведен до скот, който яде, отделя и тича по полянките със себеподобните си животни! Защото човекът е същество вечно! Защото човекът не е само тяло! Не е само плът! Не е само нагон! Защото има и душа! Помните ли, че имаме души?! Тялото влече към смърт! Душата към живот! Животът трябва да господарува над смъртта, а не обратно!

Ако искате тази криза да свърши, за да се върне отново обичайният ход на порока, то добре значи казва апостолът: “С тях се е случило, според истинската пословица: „псето се върна на своята бълвотина“ (II Петр 2:22). Няма нищо по тъжно за човека от това да страда дълго и да не извади никакви изводи.

Съвременният хедонист просто скучае! Него все някой трябва да го забавлява! Щото му е тъпо сам със себе си! А ето сега му се налага да постои вкъщи! Ах, каква трагедия! Не знае какво да прави, безделието го убива! А през това време ония в църквата хем са свободни, хем така нелепо ползват свободата си! Да, да, истина е това. И по телевизията го казаха! ТиВи репортерките! За поповете с едната лъжичка. А аз ще ползвам различни бутилки бира. На него каквото и да му кажеш, той все за бира ще мисли. На работа е – бира, вкъщи – бира, гледа жена, деца – да можех да пийна сега една бира. Около него живот – пие му се бира. Хората умират – да се наумират по-бързо, та да пия бира. Аман вече! Аман!

Пък след толкова свободно време, не се ли запитахте за нещо сериозно? След толкова новини за смърт, не се ли замислихте защо живее човек? Да си прави кефа ли? Не може всички да сме такива!

Църквите трябва да са отворени, а кафенетата затворени, защото сме хора! Заради човешкото ни достойнство, затова! Защото човешката мисъл и чувствителност разбират своята крайност и ограниченост. Разбират, че има Някой по-голям от тях, Който ги учи на любов, съпричастност, приятелство. На бъдеще!!! Който може да ги излекува от болестите на тялото, но и от болестите в сърцето!

И защото е Велик пост! Затова са затворени кафенетата. За да има един пост в тая страна без перманентен пиянски чалга транс!

Вярвам, че в моята Родина не всичко е загубено! Че има достатъчно хора, които помнят защо са хора. И че те са повече от тези, които загубиха смисъла на живота с възможността да пият бира!

 

30 март

Иска ми се да споделя нещо… През последните дни усърдно, почти до изнемога, се молим за всички! Особено за болящите, за лекарите, за държавниците, които носят голяма отговорност. А също се молим и за служителите на реда, които, като всички нас, преживяват трудни дни. С голямо съжаление обаче мога да кажа, че те не винаги отговарят със същото уважение на вярващите, които се застъпват за тях пред Добрия Бог. Ние служим в храмове, разположени в парк, и при нас мерките явно са засилени. Получава се на няколко пъти така, че християните се молят за хора, които впоследствие, след излизането от храма, безжалостно ги нагрубяват от позицията на силата си! Вярващите ме питат: “Какво е това нещо? Аз се моля за тях, а те са толкова груби, само защото са овластени?” Какво да им отговоря? И какво да им кажа да очакват? Разбирам изнервеността на ситуацията, но тя е ограничено оправдание.

Аз вярвам не само в задгробния живот, но и в живота след кризата. И тогава нещата ще трябва да продължат постарому. Да се гледаме в очите и обичайно да контактуваме. Тези, на които кризата е дала власт (и които сега се изживяват като разпоредници на цялата страна) пак ще станат обикновени хорица. И тук далеч не визирам само полицаите, които вероятно изпълняват нареждания! А българинът е много чувствителен по отношение на храма си! Уверявам ви, повече отколкото към дома си! В този храм той е бил клан и бит от башибозуци и атеисти. Няма да прости и най-малкия вербален или невербален спомен за това – с или без коронавирус.

Затова, нека изпълняваме задълженията си, всеки, където е призован, но ДОБРОНАМЕРЕНО И ВЪЗПИТАНО. Защото след кризата ще има избори. И висшите ни държавници, които така здраво показват, че са вярващи, могат да бъдат завинаги и исторически компрометирани от своите подчинени. А никой не иска това! Приемете този безплатен съвет, от човек, който е учил PR и се е занимавал с медии, преди да стане свещеник! И още нещо: високият рейтинг по време на криза почти винаги изчезва заедно с нея и връщането към нормалния живот! Това се изучава, доколкото помня, още в първи курс!

И най-важното: и здравето, и властта са от Бога! Той ги взема и Той ги дава! И ни учи да се обичаме!

18 март

Тези дни се сетих за Бъдни вечер и посрещането на Рождеството на нашия Господ. Беше спокойно, а не като сега. Един светец казва, че Царят е благоразположен на рождения си ден. И аз по детски реших да си пожелая нещо тогава. Направих го с цялата си вяра, която имам. Не съм и предполагал колко важно ще бъде.

Пожелах си да ни отмине най-страшното. Имам предвид и страшното да ни отмине, но още повече най-страшното. А аз съм виждал много неща, от които можеш да се уплашиш. Водил съм разговори с млади хора, които са неизлечимо болни и трябва да се подготвят за смъртта. Допирал съм ухото си до умиращи свои духовни чеда, които да ми кажат последните си думи. Знам как се изповядва човек, който целият е в гнойни язви. Стотици пъти съм се срещал със смъртта, включително и във вида й на онази елха на Централни гробища, която е негатив на коледното дръвче. Тя цялата е окичена с траурни шалчета. Достатъчно плашещо е, нали? Бог да ни пази!

И все пак – има по-страшно. Тогава празнувахме идването на Владиката, сега се готвим да посрещнем Възкресението Му. Реалната и пълна победа над смъртта! Затова ще ви кажа от какво се ужасявам най-много. От един поглед. От едни очи. Христос дойде да подири и да спаси погиналото. Да призове не праведници, а грешници към покаяние. Дойде като Лекар не на здравите, а на болните. Какво е човек да живее без Христос?

И още по-лошо: какво е човек да се готви за смъртта без Христос? Има очи, пълни с решимост никога да не се покаят. Каквото и да предстои. Каквато и зараза да върлува, те са готови да се надлъгват със смъртта. Да я подкупват. Да я избягват. Но никога няма да се покаят! Очи, които знаят, че има Бог. И че не могат да Го прецакат. Защото Той е властен и над този, и над бъдещия живот. Но просто празнотата ги привлича прекалено силно. До самовъзвеличаващо се себеизгубване.

Затова сега искам да си го пожелая отново. Да ни отмине вътрешната смърт. Та нали всичко зависи от Бога?! Ако грешникът се покае, ще отпадне смисълът и от епитимията. Ще отстъпи заразата. Ще се зарадваме на Възкресението. Но ако мислим да се справим без Христос, ако продължим да не разбираме защо Той е дошъл на земята, то вразумленията ще идват едно след друго. Защото Бог е чедолюбив Баща. И иска да дойдем в себе си.

Разбирате ли какво ни се случва? Ние с уверени крачки, посред вилнеещата зараза, се стремим колкото се може по-скоро да започнем да боледуваме без Христос. Да умираме без Христос. Да ни погребват без Христос. И изобщо, съвсем скоро ще почнем да обвиняваме Христос, че Той е виновен за страданията ни, вместо собствените ни грехове. Че Христос е заразен и трябва да се махне от живота ни и така всичко ще се оправи. И то го казват хора, които са зилоти на фанатичното непокаяние. Ето това е най-страшното. И от все сърце се моля да ни отмине. Помолете се и вие. Защото безумието по-бързо от коронавируса придобива форма на пандемия.

 

16 март

Има един нов и страшен човешки враг, който набира особена сила по време на криза – логореята. По-безкомпромисна от всяко презапасяване, тя почти буквално възпламенява жертвите си и поддържа в огън цялото общество, тъй че то да не може да мисли разумно. Социалните мрежи имат много предимства. Но големият им недостатък е, че всички се почувстваха експерти по всичко. Защото в тях можеш да не си себе си, можеш да се деперсонифицираш. Да се раз-личностиш (има ли такава дума?) и да станеш който си искаш. Някой смел и умен. Толкова смел и толкова умен, че да псуваш когото си искаш.

И въобще, страната ни разполага с много и разнообразни експерти по всичко. Жалко, че не са поставени на правилните места, а трябва да стоят затворени вкъщи и да попържат единствено от компютъра. Като някои, които цял живот гледат храмовете отдалеч, а сега, виждайки ги само на снимка, крещят, че са бесни. Клети ми, клети човече, не Църквата и нейните служители са ти виновни, че си бесен. А собствените ти страсти.

Но каквито и да са хората в света, ние, християните, не можем да им подражаваме. Познаването на Христос променя. Ето, прочетеното вчера (на Втората неделя от Великия пост) Евангелско четиво (Марк 2:1-12) ни напомни онова, което за нас трябва да е очевидно: причината за болестта е грехът. Като знаем това, не бива да губим и минута в празнословие. А да постъпим като онези четирима, които намерили начин да доведат болния при Христос като разпокрили покрива.

Затворени са блудните домове и източниците на суета. Както, впрочем, е прилично за пост. Нека не позволяваме на безсмислието и чалгата да влязат през телефоните ни. Сега е време за молитва и покаяние. Това трябва да правим, стоейки си вкъщи. А не да жалим за изгубените купони и разходки. Моментът ни показва, че трябва най-после да се уплашим за душите си! Ако е вярно, че навън има смърт и това не ни кара да се каем, а продължаваме да се правим на интересни и многознаещи, значи имаме камъни, а не сърца. А това е много по-страшно от който и да е вирус!

Трябва да просим от Бога милост за себе си. И за ближните си. И за враговете си. И за онези, които побесняват при вида на онова, което е дадено, за да се изцели светът – Литургията. За онези, които обичат Възкръсналия, и за онези, които незнаейки какво правят – Го мразят. За всички. Светът умира, защото е болен от грях! От гордост! От самодоволство! От сабенадценяване! От разюзданост! От нахалство! От просташко високомерие! От липса на сериозност! И ако ние не измолим милост, то кой? И защо се наричаме с името на Разпъналия Се за нас, ако не правим това? По постовете във Фейсбук ли ще ни отличава Господ на Страшния съд? Да, включвам и себе си в списъка на виновните…

И тъй, нека невярващите крещят. Те са уплашени, защото са сами, какво друго да правят?! Но на нас, христовите, работа е различна – тиха, смирена, шепнеща, плачеща. Четете Псалтир. Четете канона на Пресветата Божия Майка! Да не минава нито един ден без да сте го прочели! Четете и акатиста Й. И акатиста на св. Йоан Рилски и на св. Харалампий. Четете… Молете се с болка, с пълно упование. Ако нямате молитвеник, нека телефонът стане молитвеник (най-после и той да свърши нещо полезно). Християните са надеждата на този свят. Не ставайте безнадежда!

 

14 март

Толкова тъжно реагираме като общество. Някакви хора се блъскат в магазините, за да се презапасят с макарони и тоалетна хартия. Пълнят цели багажници с тях. И още, и още… не знаеш колко е достатъчно… Мислите, че това е най-печалното? Грешите! Има и по-лошо… Други ги гледат отстрани и ги осъждат. Наричат ги “гъзове” и всякакви производни на тази дума. И с това се чувстват елитни. Човек не живее за тоалетната хартия, а за красното име, а? Не го казвам аз, а един герой от “Под игото” – Рачко Пръдлето.

Защо нямаме общностен дух? Защо нямаме милост?

Е, добре, ще ви кажа защо хората се презапасяват. Защото са уплашени, защото са объркани, защото нямат вяра, защото предполагат, че няма на кого да разчитат! Нима осъждането помага? Нима ако прибавим грях към греха, нещата се поправят? Ако вие нямате страх – вдъхвайте кураж! Ако сте трезви – внасяйте спокойствие! Ако имате вяра – молете се и правете поклони! Ако имате упование – проповядвайте покаяние! Ако пък нямате всичко това, имайте поне малко срам!

Какво още трябва да се случи, за да спрем да се големеем един над друг? Нима не разбираме, че всяка криза идва, за да ни смири, да ни сплоти, да ни припомни, че сме едно? Само вижте как изглеждаме. Някой ни каза, че смъртта чука на вратата на дома ни. Един побягна да търси тоалетна хартия, друг му я продаде на десеторна цена, трети им се подигра, че са “гъзове”, а четвърти видя във всичко това, че световната конспирация иска да му спре магнета, от който слуша чалга. И най-важно – одъртелите и писнали на всички клоуни на къщата мрачно предупреждават да не се празнува Христовото Възкресение от мъртвите, защото може да умреш от това. Колко писатели могат да измислят нещо по-абсурдно?

Твърдим, че сме християни! Тогава?! Кога ще започнем да съжаляваме братята си? Да, тези същите, паднали в какви ли не нелепости. Не враговете си, за които Господ заповядва да се молим, а именно братята си! Кога ще заплачем за тяхното здраве и спасение? Или може би трябва да станат достойни за нашата християнска милост? Да подадат CV, написано на ухаещо руло?

Помните ли какво пишеше Емили Дикинсън: “Да бъдеш цвете е дълбока отговорност”. Да си християнин – също! Не е достатъчно да раздаваш квалификации на другите грешници. Точно обратното – трябва да ги обичаш! Да ги разбираш! Да се тревожиш за тях! И с примера си да ги приобщаваш към доброто! Да ги стимулираш да осъзнаят гротеската, която създават и да им посочиш друг начин на живот. Ако не те послушат, то поне да не им се подиграваш, а да просиш от Бога да им изпрати вразумление.

Само че… За да стане всичко това, трябва да знаеш, че и ти самият си грешник. Че имаш свои сърдечни презапаси от вътрешна тоалетна хартия, за които си затваряш очите. Дори пред лицето на смъртта… Дори пред нея ние светим, но не топлим. Все едно някой е запалил изсъхнали кърпичнки за дезинфекция…

 

11 март

Десетки хора всеки ден ми пращат инструкции как да си мия ръцете. Благодаря за грижата. Разбрах. Можете вече да спрете. Ще се реванширам, като си позволя и аз да дам една инструкция, която морето от информация по някаква причина не изхвърля към нас. Не мийте само ръцете си. Нека измием и душите си. Реална или преувеличена, но ако има опасност от смърт, християнинът трябва да мисли първо за душата си. И за какво изобщо човек може да мисли, ако краят чука на вратата? В какво сме се превърнали? Сещаме се за тоалетната хартия, но не и за вечността. Ако е оправдано за някой си поклонник на либералната демокрация да мисли първо за физиологията си, то ние трябва да мислим за онова, което е от Бога. А се намираме и в пост. Довчера четохме Покайния канон на свети Андрей Критски и ето днес по телевизията ни казват: „Смъртта се носи по въздуха.“ Страхливите се крият вкъщи, умниците пишат вицове. Но никой не плаче! Никой не се кае пред лицето на идващата смърт! И никой не говори за молитва. Сякаш смъртта е дошла да покосява не създадени по Божи образ човеци, а някакви същества, произлезли от маймуни, които могат само да ядат и да…

Темата за смъртта е точно на мястото си по време на пост. За нея трябва да се говори. Да се гледа с широко отворени очи. Да се търси изход от нея. И хората да копнеят за вечността. В края на поста ще се произнесат думите на апостола: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (I Кор. 15:55) и двете най-важни думи за цялото човечество: „Христос Воскресе!“ Сега някои искат да отменят провъзгласяването на тая новина, защото мислят, че могат да се заразят, докато я слушат. Но онзи, който не вярва в Христос и не Го е познал чрез покаянието, е неизлечимо болен с или без коронавирус. Нека се презапасява и нека се крие. Той има само този свят, защото така или иначе, ако не сега, то след известно време, за него всичко ще свърши по трагичен начин. Но ние като християни не можем да мислим така. Трябва да искаме Христос. Да копнеем за Него. Да Го желаем с цялата си душа. И да Го молим за милост. За самите нас, за младите и за старите, за верните и за неверните. Понеже от Него зависи всичко. И от нашето покаяние. Покаянието може да измени гнева Господен и да прогони заразата. Това трябва да знаем като християни.

И тъй, ето ви проста инструкция: Покайте се! Нека всички се покаем!