Из беседа на Лимасолския митрополит Атанасий

 

Църквата има свой метод за преодоляване на изпитанията

Ще правим това, което зависи от нас по човешки и благодарим на отговорните лица, учените, политиците, правителството, на тези, които ни разясняват какво да правим в тази трудна ситуация. Без да игнорираме обективно сложната действителност и при това бидейки хора на Църквата, ние несъмнено имаме и свой собствен начин, който ни помага да преценим и да употребим за благо тези изпитания, които се срещат в житейския път. Затова дайте да се отнесем внимателно към това изпитание, със съблюдаване на всички мерки – обществени, научни и прочие, но преди всичко с доверие към Бога, Божията Майка, светците на нашата Църква. Винаги в трудни времена Църквата ни учи и призовава да се молим.

Само молитвата е способна да измени хода на събитията!

Критичната ситуация може да се преодолее чрез молитва. Нужно е да се молим особено много. Необходими са хора, които със силата на своята молитва са способни да обърнат текущата световна ситуация, защото само молитвата може да измени хода на събитията. Всички останали мерки са дела на човешките ръце. И те са добри и полезни, но молитвата може действително, „в един миг време”, да измени всичко. Изпитанието ще се разсее, въпреки че то има и положителна страна, защото ни учи на много неща.

На какво ни учи пандемията?

Учи ни на нашите слабости. Учи ни на суетността на човешките неща. Учи ни на това, че всичко, което виждаме наоколо, е преходно. Нужно е да проумеем, че главния ни стремеж трябва да стане Царството Божие. Както Господ казва в светото Евангелие, трябва да търсите преди всичко Царството на Бога. Всичко останало ще ви даде Господ за слава на Христа. Ето от кое се нуждаем в действителност – Царството Божие. Затова Църквата ни призовава към подвига на молитвата. Молитва, изхождаща от покаяние и смирение.

Така че, дайте да се покаем за своите грехове, за греховете на целия свят! Да принесем на Бога силата на молитвата, живееща в смиреното и разкаяло се сърце. Тогава и Господ ще се умилостиви и ще промени хода на историята.

Ако се молим, то всичко се променя. Ако не се молим, то вървим по човешкия път, за който не е известно какъв ще бъде и къде ще ни доведе.

Църквите остават отворени. Богослужението няма да се прекрати. Нашите свещеници и ние всички се намираме в положението, в което ни е поставил Господ. Като пастири на Църквата, ние принасяме молитви, служби, Божествената Евхаристия за целия свят. Който иска, да дойде! Този, който чувства затруднение, отсъствие на сили или нещо друго, нека да постъпи съгласно своето разбиране за ситуацията. Ние нямаме право да съдим нито един човек. Молим се за целия свят, за целия „Адам”, за целия човешки род.

Някой ще попита: Ние, които идваме на Църква, ще се разболеем ли? Ще се разболеем и ние, и ние ще умрем. Кой ви е казал, че ще сме безсмъртни в този свят? Нима ви трябваше коронавирус, за да разберете, че и ние ще умрем? Нима ви трябва коронавирус, за да разберете, че и ние ще боледуваме?

Помните ли какво са казали светите четиридесет Севастийски мъченици? Да сторим необходимото с ревност! Така или иначе ще умрем, по-добре да умрем честни пред самите себе си и любезни на Бога. Да имаме памет за смъртта, за която нашият съотечественик Неофит Затворник казвал, че страхът Божи, водещ към памет за смъртта, е по-висше от всички блага, защото ни напомня за това, че ще си отидем от този суетен свят и ще застанем пред Господа.

Какво ни дава Църквата?

Безстрашие. Победа на страха от смъртта. Без изключения всички нас ни очаква биологична смърт. А духовна няма. Тя не заплашва човек, който вярва в Бога. „Вярващият в Мене няма да види смърт вовеки”, казва Господ. Биологична смърт – да, но духовна – не. Именно тя и ни плаши – духовната смърт, вечната ни разлъка с Христа. Желаем това да не ни се случи, защото биологичната смърт е до време, а тази е вечно разделяне!

Ние всички вървим към Пасха!

Каквито и да сме, светци или грешници, ние всички ще преминем през вратата на биологичната смърт. Каквито и да сме, ние всички се движим по посока на Пасха, към Възкресението на Христа, Който победи смъртта, за което ще чуем в пасхалната нощ. Никой да не се плаши от смъртта; Господ ни избави от страха пред нея чрез Своята смърт. Смърт повече няма, има живот вечен, Христос, Царството Божие вовеки.

Ето с такава вяра ще преминем през изпратеното ни изпитание. Без паника, без страх, без човешки помисли. Ще вървим призовавайки на помощ любовта на Господа Иисуса Христа.

Божията любов побеждава страха

Знаем, че нашият живот в този свят има „срок на годност”. Но също знаем и това, че смъртта е преход от суетните неща към вечните, към вечното Царство Божие. Днешната криза е съд за нашата вяра, за нашия живот, за нашите помисли, за качеството на връзката ни с Бога.

Църквата пребивава молеща се и служеща на живия Бог, без да обръща внимание на каквито и да е сметки и корист. Тя ни дава упование, че Бог е над всичко. Не за да пренебрегваме човешките усилия, но за да победим страха от смъртта чрез любов. Съвършената любов прогонва страха. Обичащият Бога не се бои от нищо. Никакво изпитание в този свят не го помрачава. Защото Божията любов побеждава страха и дава усещане за вечния живот.

Без Христовата светлина тъмнината е непоносима

В нашата Митрополия, в катедралата, както и в другите храмове, всеки четвъртък преди Великото повечерие или след него ще се извършва Маслосвет за изцеление на душите и телата. Църквата ни дава лекарство за вечен живот. Заедно с биологичните и химически ръкотворни лекарства, Църквата ни преподава светото тайнство Маслосвет, за да ни даде телесни и душевни сили да преминем, съхранявайки в себе си мира, каквото и да се случи с нас, и живота и смъртта.

Чрез смъртта на Христа се умъртви смъртта, са казали светите отци. Ще се уповаваме на Христа. Ще призоваваме Пресвета Богородица и светите отци. И ще вървим напред с вяра и душевен мир. Така ще дадем утешение на нашите братя. Помислете каква безнадежност, какъв страх, каква незащитеност, какъв уплах живее в сърцата на хората, непросветени от Христовата светлина! Животът без Бога – това в действителност е трагедия! Животът без светата Църква – това в действителност е трагедия! Без Христос за човека е невъзможно да живее. Без Христос мракът е непоносим!

Затова всички ние, които вярваме в Христос и призоваваме светото Му име, ще носим надежда, радост, мир, спокойствие, умиротворение, мъжества на сърцата на нашите братя, призовавайки на помощ присъствието и любовта на Господа нашего Иисуса Христа.

 

Митрополит Атанасий Лимасолски

Превод: Стоян Тодоров

Източник: http://www.pravoslavie.ru

Снимка на митрополит Атанасий: В. Ходаков, pravoslavie.ru