Братя и сестри, живи ли сте?
Същия въпрос задавам понякога и на несретника Джони, който живее в нашия квартал. Казват, че си имал някъде дом, обаче животът му преминава край пазара, до бордюрите, ляга върху разпънати кашони, завива се с един стар юрган, пие, спи, пуши, говори със себеподобни, отказал се е от всичко. И той ми отговаря: „Жив съм, Джони, ама за какво съм жив!“.
Джони спи на тротоара.
И ние така – за какво сме живи, ако ни отделят от Подателя на живота? Някаква нова форма на вегетиране ще бъде. Имаме си стара поговорка – изгубил ума и дума. Когато човек го е страх, той спира да бъде човек. Губи разума си и словото си. Евангелие от Йоан започва с думи за Словото. То е в начало. Бог Слово, Христос ни очовечава. От Него сме станали човеци. И се разпъна за нас, за да ни уподоби на Себе Си, да ни обожи. А сега се опитват да ни превърнат в безсловесни. В мучащо стадо. Оскотяваме. Като малък понякога минавах покрай кланицата и виждах как постъпват с телетата. И вие сигурно сте присъствали на убийството на Гошо през зимните празници. Безсловесните треперят от страх преди смъртта си, усещат наближаването ѝ, знаят, че ще се мре.
А ние не знаем ли, че ще се мре? Не помним ли смъртта? Опитайте да кажете на домашния си любимец – ти си смъртно същество и един ден вече няма да си тук, ще станеш пепел и прах. То, хайванчето, само ще ви изгледа и може да наклони леко глава на една страна – какво му стана пък на тоя сега! Но няма да ви разбере. Не. Е, вие, неговите стопани не сте ли по-различни от него? Вие не разбирате ли твърдението, че ще станем на пепел и прах?
Ако кажа на Джони, че скоро ще умре с този удивително издръжлив черен дроб и с тази тротоарна хигиена, той дали ще се впечатли много? Джони е по-голям човек от нас, страхливите и пресметливите ли? Ние, разглезените, материалните, дребнавите треперим за кожицата си ли? Страхът, че един ден ще бъдем част от „Игрите на глада“, страхът от неизвестното бъдеще сега се проявява конкретно в това да не смеем да отидем на Литургия и да приемем Тялото и Кръвта Христови от общата лъжица ли?
Мога да приема всички предизвикателства на новото време. Но не мога да се съглася, че трябва да станем по-долни от животни на заколение. Отказвам да се крия под леглото и да треперя. Като ще умирам, нека да е с Господа и по мъжки. Нека не съм без ума и дума. Може пък да е решил да удължи дните ми. Страхът е последният позор.