Скъпи мои братя и сестри, достигнахме края на Великия пост. Преминахме този път полезно и душеспасително. Макар и през повечето време да се налагаше да стоим в храма на хигиенно разстояние, макар и да не можехме да се целунем и прегърнем, както е обичайно между християни, с душите си станахме по-близки един на друг и всички заедно на Христос. Макар и по-възрастните и немощните да останаха вкъщи, макар и да се наложи при някои ние да отидем, а други да преминат полицейски ленти, за да дойдат в църквата, продължаваме да сме едно в Господа и в Неговата любов. И не спираме да вървим напред, въпреки камъните от страх, с които ни замерват. И Сам Спасителят през цялото време ни укрепяваше чрез Своето Евангелие, говорейки ни открито, без да казва никаква притча. И ние разбирахме, че Той знае всичко (Иоан 16:30).

Ето, сега пред нас предстоят най-трагичните и радостни събития в човешката история. И отново Господ не ни оставя без поука. За текстовете, които се четат на Велика Сряда, може да се говори дни. Аз обаче искам да спра вниманието ви само на едни думи. При всичката горчивина на това, което си припомняме, при цялата му покъртителност, има и нещичко, което може да предизвика, макар и иронична, но все пак усмивка. „А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.“ (Иоан 12:9).

Ех, братя и сестри, какъв ресурс е активиран: фарисеи и садукеи, първосвещеници и книжници, умници и мъдреци, журналисти и политически анализатори, социални антрополози и обикновени безделници (някои от последните май ги нямаше в Евангелието, простете, и аз се бъркам). И при целия този ресурс, нищо не помага. Пиари и медийни експерти, велики богослови и присламчили се към тях интелектуалци – пак нищо не помага. Храмът на Христос стои отворен и някакви хора (като нас) продължават да се причастяват с Тялото и Кръвта на Господа.

Върна се позабравеното доносничество. Юноши, съвременни другарчета на Павлик Морозов, снимат бащите си без маски и качват фотографиите в интернет, за да достигнат докъдето трябва. Малки деца биват използвани в телевизионна реклама срещу Църквата и родителите си. А самите родители доброволно ги предоставят за пропагандна употреба. Без значение срещу колко сребърника. И то точно преди момента, когато ще си припомним как иудеите викали: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни!“ (Мат. 27:25). Нима не разбирате какво се случва? Господ учи децата да почитат баща си и майка си (Изх. 20:12). А сега карат децата да наставляват родителите си. Давате ли си сметка какъв ще е резултатът? Подобно възпитание в неуважение към зрелостта и авторитета на най-близките – семейството, ще обърне всичко надолу с главата. И в дома, и в училището, и в държавата ще настъпи анархия, поради съблазняването на малките, които са отблъснати от Бога. Затова е писано: „А който съблазни едного от тия най-малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.“ (Марк 9:42) Някой се опитва да надене воденичен камък на врата на цялото ни общество.

Прожектират ни стари съветски ленти, само крайцерът „Аврора 2“ още не се е включил. Прави са тези, които казват, че трагедията винаги се повтаря като фарс. Но кой би предположил, че фарсът ще бъде чак толкова абсурден?! Отново плакати с Гагарин на червен фон, но този път на тях не рапортува: „Няма Бог!“, а само: „Стойте си вкъщи!“. Каква трагична липса на вдъхновение и талант. В цялата новозаветна история Христос не е бил преследван от по-посредствени хора. Маските, с които сме опаковали сърцата си, по някакъв чуден начин се преместиха върху главите ни. И сега лица не се виждат. Но всичко вътрешно стана явно. Красотата на едни и гнусотата на други вече изпъкват от 100 километра.

Тепърва имаме да преживяваме историята – страшната Гетсиманска нощ и как разпънали Господа, а после Той възкръснал. Една част от тези, които викали: „Разпни Го!“, се покаяли, като чули проповедта на апостолите. Получили опрощение. Кръстили се в името на Отца и Сина и Светия Дух. И поставили началото на Църквата Му. А тя още много пъти била гонена от какви ли не експерти: от бездарния поет Нерон, от кръвопиеца Диоклециан и тяхното гротескно копие Юлиан. А също и от еретиците: Арий, Несторий, Евтихий, императорите-иконоборци и Варлаам Калабрийски, който така умело препъва и някои съвременни християни. И от още много други като тях – атеисти, окултисти, масони, сатанисти, болшевики, обикновени богоборци… Легион… И нищо не помага! Цял свят продължава да върви след Христос!

Ние сме християни. Гледайки Кръста на Своя Господ, трябва да просим милост не само за себе си, но и за тези, които не знаят какво правят (Лука 23:34). За тези, които искат да извършат невъзможното – да Го разпънат отново и да съкрушат Църквата Му. Да се молим за тези, които никога не са чели Писанието: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла… И който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.“ (Мат. 21:42,44). Да се молим за ужасната трагедия на онези, които не чуват гласа на Бога и Отца, Който говори за Своя Единороден Син: „И прославих, и пак ще прославя.“ А като объркани иудеи казват: „Гръмна се.“ (Виж Иоан 12:28,29). За тези, на които нещо им гърми в главата и затова не чуват Господа.

Да се помолим за тези, които живеят като летящи мишки, и висейки надолу в мрака, си мислят, че може би все пак има някакъв неоткрит начин, по който Църквата да бъде съкрушена, затворена и обезсилена, въпреки обещанието на Бога, че портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18).

И вие самите, скъпи мои братя и сестри, молейки се за духовните прилепи, не яжте от тях и от словесната им продукция. Видяхте, че те разнасят зараза, която може да е смъртоносна за хората с по-слаба имунна система. Ако пазим от нещо телата си, не трябва ли триж повече да пазим от същото и душите си?! И Сам Господ в утринното Евангелие ни говори още: „Ходете, докле имате светлина, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината.“ (Иоан 12:35,36).

Не съм безотговорен, затова ви казвам: спазвайте хигиенните препоръки! Стойте на уважително разстояние един от друг и си мийте често ръцете! Но ги мийте не така, както направил Пилат Понтийски, който като видял, че се усилва смутнята, взел вода, умил ръцете си пред народа и рекъл: „Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.“ (Мат. 27:24). Всеки, който е Христов, не може да бъде неутрален в тази ситуация и да очаква някой друг да мисли вместо него за Кръвта на Господа.

Да се молим, братя и сестри, за тези, които са имали ужасната участ да гонят Господа през вековете. И за тези, които по неразумие го правят сега. Вероятно сред тях има и такива, които постилат пътя си към ада с добри намерения, неосъзнавайки с колко сериозно нещо се захващат. Горките хора. Ужасно, ужасно закъсали хора, които обвиняват, че е заразен Този, Който лекува всички болести и възкресява мъртви. И Чието Възкресение с ликуване да посрещнем, пеейки: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които Го мразят.“ (Пс. 67:2) Да се помолим този възглас да ги зарадва, а не да ги уязви и съсипе. И така, всички заедно, да добием още време за покаяние. Да се помолим и за онези наши братя и сестри, които са болни, немощни, уплашени, излъгани, притеснени, обидени, изоставени и съсипани психически от сегашните обстоятелства, но знаят, че Бог е благ! И въпреки всичко се надяват на Него. Ако искаме да сме Христови, трябва да се молим за всички и да страдаме за всички, заедно с Христос. За да съвъзкръснем с Него!