Беседа с Неофит, митрополит на Морфу

 

Старецът Паисий – свят човек, с който Бог по Неговия Промисъл ме удостои да се запозная, докато бях студент, а след това като дякон в Кипър от време на време ходих в Света Гора. Не крия, че големият магнит бе личността на преподобния Паисий, и то за изключително много хора.

Запознах се с него през 1982 г., когато бях студент по право. Той бе човек, който очакваше да чуе болката на другия, за да се помоли със сърдечна молитва. Един подвижник за света. Човек откриваше сърцето си пред него и той му откриваше ума. Настояваше да не ставам монах на Света Гора. В Кипър да отидеш – ми каза. Да направите духовни бази, и тези бази ще прогонят базите. Когато му казах:

– Не разбрах последното.

Той ми каза с усмивка:

– Американче ли си, че не разбираш? На гръцки говоря. Проблемът на Кипър е духовен. Сега се прилага духовният закон. Когато построите манастири, енории, православни семейства, тогава базите на греха и окупационните бази ще изчезнат.

Изкара ме на двора на килията си, очерта върху пръстта едно голямо правоъгълно очертание. Раздели го на два триъгълника и ми каза:

– Ще дойде време, когато ще построиш манастири. Два двора да направиш – един за миряните и един само за монасите или монахините.

Аз се учудих на това, което ми каза. Бях един обикновен студент само на 20 години. С Rothmans в джоба. Това не го казвам за хвалба, а бе от моите страсти. По-късно старецът Йаков Цаликис използваше това, за да ме подтикне да изнасям беседи.

Аз се учудих, когато чух за манастири, бях обикновен студент, и си казах: ама ще правя такива неща?

Когато видя моето учудване, той ми каза:

– Не сега, по-късно ще направиш тези неща, когато станеш официално лице.

Наистина, по-късно като йеромонах и архиерей построихме заедно с моя старец Симеон манастира „Св. Георги Мавровуни“ и по-късно, като архиерей, манастира „Св. Николай“, Орунда, така, както ни посочи свети Паисий. С два двора. И днес монасите и монахините са благодарни, защото и съвременните страдащи хора имат достъп до манастира, но и монасите и монахините имат своето пространство, килиите, вътрешен параклис, трапезата, които са недостъпни за миряни.

Оттогава всеки път, когато ходех на Света Гора, отивах при него и той ми каза много неща, които не са за сега. Чуйте в няколко изречения какво е за мен свети Паисий. Свети Паисий е кападокиец, подчертавам това, който стана светогорец, тъй като бе бежанец от Мала Азия. И сега е вселенски светец, учител на Православието, на монашеския и брачния живот, дивен пророк на нашия народ, който изпитва вярата и неверието на мнозина.

Хората не искат идеи, дори когато са идеи на един свят човек, а иска сърцето на другия. И свети Паисий бе наш човек, източен, малоазиец. Както и светия старец Иаков в Евбея. И двамата произхождат от две различни области на Мала Азия, преживели бежанството в детските си години. Този, който е бежанец, разбира по-добре стареца Паисий. Както и стареца Иаков. И както казват и съвременните лекари и особено психиатрите от лакановата психология, най-напредналия психоаналитичен метод (Жак Мари Емил Лакан е френски психоаналитик и психиатър с важни приноси към психоанализата), именно първите десет години са определящи за всеки човек, независимо дали е свят или грешен. Затова, за да разберем свети Паисий, трябва да видим първите 10 години от живота му.

Роден във Фараса, Мала Азия, в семейство с осем братя и сестри. Малко след неговото раждане, една седмица преди фарасиотите да се превърнат в бежанци, бива кръстен от ефимерия на селото – смирения светец Арсений Кападокийски, който му дал и своето име – Арсений. И когато родителите се възпротивили, св. Арсений казал пророчески: „Да оставя и аз един калугер зад себе си!“

На 14.09.1924 г. семейството му се установило в Корфу и по-късно в Коница. Там малкият Арсений завършил основното училище. На 10 ноември 1924 г на о-в Корфу починал неговият покровител – свети Арсений. Това са първите 10 години на свети Паисий. Една негова съученичка казва, че от детските си години се отличавал по това, че бил състрадателен. Колко голямо значение има човек да е състрадателен и да състрадава на своя ближен.

Друга негова черта е, че имал един порив към аскезата. Отказвал елей и мляко в сряда и петък, от много малък постил, както и старецът Йаков в Евбея, и повлияни от майките си – Свети Паисий – от Евлампия, и св. Йаков – от Теодора, като ги виждали да правят поклони, и те правили поклони от много малки.

По-късно, на 7-годишна възраст, почувствали нужда да излизат от дома си и да ходят в параклиси извън селото, за да отправят вечерни молитви. Правили това, защото очевидно им доставяло радост и за тях молитвата била осезаема. Нещо, което научихме от свети Порфирий, е, че благодатта е осезаема. Човекът усеща благодатта, нейното действие, и ако не я усеща, има някакъв проблем – психологически или духовен. Дори децата със забавено умствено развитие, децата със Синдром на Даун, когато ги заведеш на св. Литургия, преживяват св. Литургия.

Старците чувствали вкуса на благодатта и се стремели към това по всякакъв начин, особено с аскезата, още от малки. Така станали много големи съсъди на Светия Дух. Какво имаме предвид под съсъд? Това е богословието на св. Паисий. Той ми казваше:

– Виж, Бог ти е дал голям (съ)съд. И ще се затрудниш да го напълниш!

Аз не разбирах какво имаше предвид под (съ)съд. Той ми каза:

– Слушай! Има хора, които се раждат и (съ)съдът на душата им е колкото напръстник. Ако тази напръстник се изпълни с Божия благодат, за тях това е отлично! Има хора, чийто съд на душата им е колкото една чаша за кафе. Ако се изпълни тази чаша, това е отлично! Има други, чиито съд е колкото чаша за вода, други колкото един буркан, други колкото резервоар, други колкото язовир, който от време на време прелива и напоява и съседните ниви!

Колкото по-голям е (съ)съдът на благодатта, толкова по-голяма е и отговорността ни и пред Бога, Който ни го е дал, както и пред нашите добри предци, които са построили този съд и той не се дължи на нашата способност и достойнство. Дължи се на някоя майка, на някой баща, на някой дядо, баба, свещеник в рода, монах, монахиня, добродетелен човек. Съвременните хора могат да го нарекат ДНК, могат да го нарекат наследственост, могат да го нарекат нещо друго с езика на съвременната психология. Но никое обяснение не е толкова точно, както това на свети Паисий. Внимавай над съда, който Бог ти е дал, да го напълниш!

Друга черта на свети Паисий бе неговото остроумие. С негова помощ той се приспособяваше към своя събеседник, с един епископ говореше като с епископ, с един патриарх като с патриарх, с един монах като с монах, с един семеен като със семеен. Удивителна степен на приспособяване към всяка възраст и състояние, от един човек, който от малък обикнал аскезата.

Той бе изключително искрен човек. Искате ли да ви кажа някакъв негов малък недостатък? Нека кажем, защото много пъти не сме убедителни, когато постоянно стъкмяваме един ореол. Бог дава ореола. Старецът бе рязък. Не го казвам, защото и аз съм такъв, за да се утеша. В опит да поправи нещата, някои църковни ситуации, някоя семейна ситуация, която му казваха, привидно ставаше крайно строг, и когато виждаше, че минава границата, насочваше ума си към себе си. С неговия богопросветлен ум виждаше кога губи мярата и това бе неговото покаяние.

Бе изключително аскетичен човек. Помислете, че хлебчетата, които сам правеше, ги печеше върху някакви стари железа, които намираше, и когато ги изпичаше – хлебчета, с които щеше да изкара един месец, хвърляше импровизираната „скара“. И когато го попитахме:

– Геронда, защо я хвърляш? Запази я са за следващия месец!

Той каза:

– Е, ще намеря някое старо желязо. Не искам да завися от тези неща.

Разбирате ли? Това е разликата с манталитета на съвременния консумеризъм.

Изключително състрадателен. Веднъж, когато на един мой приятел – Димитрий, му казаха, че може да има множествена склероза, той ми каза: когато отидеш да видиш стареца Паисий, му кажи да се помоли за мене!

Пред стареца говорих за мои лични неща с моята словоохотливост и накрая си спомних за Димитрий. И казах:

– А, и един приятел, Димитрий, ми каза да се молите за него! – и понечих да си ходя.

– Ела назад! Какво му има на Димитрий? Кажи ми нещо, за да му състрадавам!

– Каза ми да се молите за него.

– Да, но какво ти каза да ми кажеш? Какво му има?

Кажи ми нещо, за да бъде състрадателна молитвата ми. Като предпоставка на молитвата той поставяше болката. Когато искаме да се помолим за друг човек, трябва да обгърнем неговия проблем, какъвто и да е той – телесен, душевен, финансов, социален.

Светият старец обичаше много болката, труда и сълзите. Въздъхваше, когато виждаше моето поколение – сега съм 53 годишен, тогава бяхме 20-30-годишни – че не обича труда. И ми казваше: поколението след вас ще иска да се освети с един бутон! Да натисне човек едно копче и да си мисли, че се е осветил!

Чувствам, че ви говоря не за един непознат, а за свой човек. При това светците са свои на Бога и стават свои за вярващите. Старецът изпитваше любов към бежанците, независимо дали бяха малоазийци, кипърци, от Константинопол. Ключ бе да му кажеш бежанец е и веднага отваряше не килията, а сърцето си.

Бе практичен. Човек отиваше да му каже: „Имам проблем с мъжа ми“, и той не говореше теории, а те караше да направиш нещо практично. Пастирските му грижи бяха пълни с практически рецепти. Да ви дам един пример. Казах му:

– Разстройвам се, когато им идва еди-кой си помисъл и еди-кое си желание.

Казах му нещо много съществено за мен:

– Идва в мен и не мога да го преодолея, предизвиква гняв в мен. Лесно се гневя!

– И аз така, – ми каза!

– Това не ме утешава! – му казах.

– Слушай, ще ти кажа какво да правиш, когато ти идват тези помисли и тези желания.

– Не ми казвай това, което ми казаха по-горе в Кутлумуш: молитвата Господи Иисусе Христе, помилуй!

– Защо, това малко ли ти се струва?

– Ти какво смяташ, че трябва да правя?

– Да казваш „Велико е името на Света Троица!“, „Пресвета Богородице, покрий ни!“. Аз, когато отправям тази молитва, чувствам толкова силно действие на Света Троица и на Света Богородица, че веднага изкушението изчезва. Направи го на дело и ако не помогне, ела ме набий!

И когато един Паисий ти казва така, единственото, което можеш да направиш, е да приложиш неговите думи. Върнах се в Атина, помислите са си помисли, желанията са си желания, започнах и аз:

„Велико е името на Света Троица!“ , „Пресвета Богородице, покрий нас!“ и установявам, че веднага угасват помислите и желанията се потушават. Това е един пример, за да видите колко практическо измерение имат неговите думи. Навярно и затова е толкова обикнат от съвременните хора, които са се уморили от многото теории.

Един близък човек го споходи голямо изкушение в семейството. Страхувах се да не изпадне в униние. Днес хората много лесно изпадат в униние и депресия. Видях го, че е радостен. Казах си: Господи помилуй! Да не би да не е добре със здравето! Да е толкова радостен?! Казах му:

– Сине мой, проблемът в твоя дом е голям! Живееш сега далеч от жена си, от децата си, разделени сте, и чувстваш толкова голяма радост?

Той каза:

– Знаеш ли, правя това, което правиш ти в автомобила!

– Какво правя в автомобила?

– Чувам те от време на време внезапно да казваш: „Велико е името на Света Троица“, „Пресвета Богородице, покрий нас!“ и го правя и аз и чувствам голяма радост!

Светците поправят и латентни болести без големи травмиращи операции. Без големи рани.

Друга черта на светеца, както и на всички светци бе, че обичаше изключително много Света Богородица. На един кипърски отец старецът казал:

– Отче, това, че турците не взеха цял Кипър, че Кипър ще се освободи и че няма да стане голямо зло, когато ще става по целия свят, се дължи на покрова на Света Богородица. Ние, съвременните гърци, едно нещо трябва да правим (да викаме): „Пресвета Богородице, покрий нас!“

Толкова силно чувстваше покрова на Света Богородица. Веднъж в молитвата си видял, че турците се подготвяли да нахлуят в Егейско море, а Света Богородица покрива цяла Гърция. Помислете каква връзка придобили светците със Света Богородица, която заради тези малцина, осенила със своя покров и нашия народ. Света Богородица е образец за балансиран човек. Коя е най-балансираната личност за всички времена? Това е Божията Майка. В нея се съчетават невестата и неневестната, Майката и Девата, Бракът и Девството, Небето и Земята, духът и материята. Всички тези неща се съединяват в нейната личност. Затова този, който иска да стане балансиран човек по душа, трябва да обикне дълбоко Света Богородица. Света Богородица му се явила много пъти. Това, което мнозина чуват като пророчества, повечето са откровения от Света Богородица и свети Арсений, които записвал като малък от своите съселяни във Фараса.

Много често повтаряше да имаме благото безпокойство за душата ни, както и за семейството ни, за родината ни, за Православието, за мюсюлманите, за вярващи и невярващи.

Следеше политическите процеси. Не бе безразличен. Мога да кажа, че този, който не следеше изобщо политическите процеси, бе моят старец Йаков (Цаликис). Питаш го:

– Кой ни е президент?

– Не знам, детенцето ми! – отвръщаше той.

Старецът Паисий знаеше и последния министър-председател, следеше събитията и можеше да ти каже какво ще стане в света десетилетия напред. Това бе едно явление, което се нуждае от тълкувание, защото ми направи впечатление и се натъжих, когато на канонизацията му някои архиереи не можеха да изтълкуват пророческия дар на свети Паисий. Смятаха, че това било преувеличение на посетителите, които записвали пророчествата, но това изобщо не е преувеличение. Даже малко пророчества са записани. Старецът говореше усилено за тези неща, защото ги живееше усилено и виждаше бъдещите събития като настоящи.

Защо говореше за тези неща? Това е мое лично тълкувание, може и да греша, но мисля, че защото беше с бежански произход. Казахме, че и св. Йаков бе с такъв произход. На него само един път му се явил св. Йоан Руски и му казал:

– Ще стане война, Йакове!

Старецът Йаков му казал:

– Не искаме друга война, свети угодниче!

– Трябва да стане война, светът не се поправя по друг начин! Не Бог ще я причини, хората ще я причинят, Йакове!

Св. Паисий обаче описваше подробно тези събития. Защо? Защото чувстваше по-силно копнеж за освобождението на поробената ни страна. Очевидно Бог, Който е Крайно Смирение, служи на всеки светец в неговия най-дълбок копнеж. Най-дълбокият копнеж на св. Порфирий бе познанието на целия свят – Бог му даде такава прозорливост, че виждаше звездите, планетите, вселената, подземните води. Св. Паисий имаше копнеж кога ще се освободи Градът, отеческите земи (Мала Азия), Кипър и затова Бог му дал с точност да види бъдещите събития.

Светецът много пъти е бил изопачаван. Затова, подчертавам, това, което трябва да правим, и особено ние, кипърците, които си изпатихме, за да се поучим, е следното: не да искаме да научим кога и как ще станат всички тези важни събития, които естествено ни засягат, а въпросът е как ще подходим към тях. И ми прави впечатление, че Бог ни подготвя постепенно по Неговия начин, но е добре да знаем, че най-добрият подход към събитията, които идват и вече са започнали, по моето смирено мнение, не е да напълним хладилниците с материални блага. Някога и те ще се опразнят, а да имаме просветление. Един човек, който има просветление, може да взема бързи и сигурни решения в труден час. Трябва да имаме просветление, трябва постоянно да очистваме сърцето и ума ни чрез покаянието. Каквото и да направим, се връщаме към личното покаяние, не към някакво общо неопределено покаяние, както проповядваме отци и проповедници, а лично, да седна да помисля коя е моята главна страст, да я намеря. И ако имам толкова егоизъм и самоувереност, че не намирам никаква страст, да Му кажа: Христе мой, яви ми кой съм! И Той ще ни покаже. Когато човек започне да вижда себе си и да се покайва за конкретни моменти от своето всекидневие, започва да навлиза в покаянието. Ако не се научим на това, молитвата ни ще бъде механична и няма да знаем какво да правим в трудни моменти, в които трябва да вземем решения – независимо дали касаят нас самите, нашите деца, родината ни или някакво друго събитие.

Свети Паисий беше голям противник на секуларизацията. Какво имаме предвид под секуларизация? Именно това, което живеем в наши дни – независимо дали сме брачни хора или монаси. Тревожеше се, че светският дух е влязъл днес дори в манастирите. И го виждаше първо в самата Света Гора, където по негово време за първи път игумените започнаха да строят пътища, да се използват много телефони, много ел. уреди, манастирите и килиите да се ремонтират със скъпи материали. Когато виждаше това, се питаше: ама накъде вървим? Един пример. Не искаше монасите да поставят чаршафи на посетителите. Ще ми кажете: ама възможно ли е? Светецът гледа и детайла. Казваше:

– Сложете им едно одеяло, за да не искат да остават много дни!

Нима не бе страннолюбив този, който ден и нощ седеше, за да изслуша и най-страдащите? Просто не искаше Света Гора и всеки един манастир да се превръща в туристическо място.

Днес – ние, архиереите – превърнахме религиозния туризъм в наука.

В един женски манастир в Атика живееха монахини, истински подвижнички. Отишъл за първи път да ги види, за да ги поеме под свое духовно ръководство. Е, женски манастир означава манастир с цветя. Веднага щом влязъл в манастира, монахините му показвали манастира, а той блъскал саксиите и ги чупил. След него горката игуменка чистела с лопата.

Той й казал:

– Не чисти сега, ще счупя доста! Ако искате да сте под моето духовно ръководство, не искам саксии в двора!

Нима не обичаше цветята? Той, който страдаше и за последната мравка, който казваше на змиите: „Да ви сложа мляко и сега си вървете, защото посетителите се боят!“ и те го слушаха? Но каква бе неговата грижа? – времето. Ако ние, хората, имаме нещо напълно наше, това е времето. Времето е скъпоценно. Грижата на стареца бе как християните, архиереи, йереи и монаси оползотворяват това време. И казваше:

– Много саксии – много време за поливане! Толкова хора днес се нуждаят от молитва! Нека брачните жени да поставят саксии. Не е нужно и монахините (да го правят).

Чуйте една игуменка, която почина, тя бе най-добрата ученичка на свети Паисий, каква молитва отправяла, повлияна и по-скоро вдъхновена от подвижничеството на свети Паисий. Нейната наследничка ми я изпрати.

„… Дари ми, Женихо мой, одежда, която никой да не я вижда!
Отведи ме в манастир, който никой да не знае!
Дай ми чистата молитва без и аз да го разбирам!
Помогни ми да изпълнявам точно Твоята воля в живота ми и приеми моята смърт като умилостивение за множеството грехове, като доказателство за моята малка любов по застъпничеството на Света Богородица и по молитвите на моя старец!“

В един манастир, който никой да не знае. Чиста молитва – за да не се възгордея.

Ако ме попитате какво е секуларизацията, тя е приковаването в благата на този свят и зависимостта от тях. И противоположното на секуларизацията е вечността. Всичко вечно не е светско.

Не само Света Богородица, но и много светии посещавали свети Паисий. Много е известно явяването на света Евфимия на стареца Паисий. Една нощ, казва старецът, много рано сутринта се почукало на вратата му, докато се молил. Той попитал:

– Кой е?

И чул женски глас:

– Евфимия съм.

– Коя?

– Евфимия!

Още преди да отвори добре вратата, светицата минала през нея. Смелият Паисий не се смутил. Казал й:

– Коя Евфимия си и как се озова на Света Гора?

– Мъченица Евфимия съм, отче Паисие! – му казала.

– Ако си мъченица Евфимия, върви в параклиса, направи три поклона, прекръсти се три пъти и след това да дойдеш да разговаряме!

Той внимавал да не би това да е от дявола. Светицата отишла смирено и направила три поклона. Той й казал:

– В името на Отца…

Светицата имала слаб глас.

– В името на Отца… – повторила тя.

– Силно, не чувам!

И когато я видял, че се прекръства, веднага той коленичил и й казал:

– Прощавай, но понякога това го прави изкусителят!

Виждате ли? Той не преследвал чудото. Дори, когато чудото идвало в живота му, го изпитвал.

Любовта на стареца към Кипър бе изключителна. Ще ви кажа нещо, което стана наскоро. В Лимасол построиха голям храм, посветен на Свети Арсений и на свети Паисий. Всъщност, това е първият голям храм в чест на свети Паисий и на свети Арсений, който остава големият старец в живота му. Ако старец на стареца Йаков бе св. Давид, на св. Паисий бе св. Арсений. Обади ми се Лимасолският митрополит и ми каза:

– Няма ли да дойдеш да направим заедно освещаването на храма?

Казах му:

– Виж, Атанасие, теб те болят краката, напрáви операция. Болят ме и мене, защото ми липсва витамин В12. Двамата куци архиереи! Направи го сам, да не идвам!

Не отидох, но мислех постоянно за освещаването. Обади ми се по телефона един много простодушен човек, карпасиец (Карпасия – полуостров в окупираната територия на Кипър), Андрей се казва. Каза ми:

– В този момент става едно чудо, тук наблизо, където живея, скъсах се да звъня, но никой не отговаря в Лимасолската митрополия и затова ти се обадих да го кажа на теб.

Много простодушен човек, от тези хора, чиято молитва държи страната ни жива и свободна.

– Какво има, Андрей?

Той ми каза:

– През 1993 г., една година преди да почине свети Паисий, отидох да го видя. Това бе единственият път, когато го видях. Отидох с двама лимасолци.

Старецът ме попита:

– Как се казваш, детето ми?

– Андрей.

– И каква работа работиш?

– Предприемач съм.

Тук лимасолецът казал:

– Не ти каза истината, геронда. Предприемач е, но знаеш ли каква работа прави? Събаря високи сгради.

Старецът Паисий допълнил:

– Да, събаря, но доколкото виждам, и строи.

– Не, не строя, само събарям. – казал Андрей.

– Не, Андрей, строиш! Защото проявяваш послушание към свят духовник!

Наистина той се изповядва при игумена на манастира Ставровуни Атанасий.

– И с това послушание – му казва – лека полека строиш и здание, което ще намериш, когато отидеш в Рая. И знаеш ли, там, където живееш сега, не след дълго ще дойда и аз да живея.

– Ама аз живея в Капсалос (жилищен район), Лимасол. Ще дойдеш в Капсалос?

– Ще ми построят един голям дом. Ще се намира на 635 м от твоя дом. И не се тревожи за твоите родители. Нито да се ожениш, нито да станеш монах. Ти нямаш нужда нито от манастир, нито от женитба. Остани си така!

– Геронда, страхувам се от самотата, ако починат родителите ми!

– Не бери грижа – му казал – ще идвам от големия дом, който ще ми построят в Лимасол, и ще ти правя компания! И всеки път, когато губиш кураж, ще идваш в големия дом при мене. Но знаеш ли, нито ти ще останеш дълго време бежанец, нито аз в големия дом. След това ще дойде великата милост! И ще дойдеш и ще отидем заедно в твоето родно място (в окупираната територия на Кипър). Там турците ще построят голямо пристанище и оттам ще хванем и кораба и ще отидем отсреща във Фараса!

– Ама няма пристанище в нашата област.

– Сега няма. Турците ще направят.

Сега, ако отидете в манастира „Апостол Андрей“ (единственият действащ манастир в окупираната територия на Кипър), ще видите, че турците направиха голямо яхтено пристанище – най-голямото на източното Средиземноморие. И старецът го виждал през 1993 г.

Значение има как ние ще подходим към тези събития. Светецът за това се грижеше. Той виждал, че ние вманиачено търсим единствено чудото, пророчеството и лесното решение. Но много се затрудняваме в подхода към нещата и в състраданието към хората. И когато казвам към хората, нямам предвид само нашия човек, а и турците. Има ли някой християнин, който се моли да стане война? Има ли някой християнин, който иска унищожението на врага си? Аз лично не се моля за такова нещо! Ако ще да съм пострадал, ако ще да съм загубил селото си, брат си по време на войната, баща ми по-рано. На никого не желая това! Но нашата грижа трябва да бъде как чрез всички тези събития – които хората ще предизвикат и Бог ще ги оползотвори – как ние ще ги живеем в покаяние, в молитва, с голямо състрадание към всеки. Това трябва да правим в нашата епоха. По време на икономическата криза да споделим нашето ядене, средства, добрата дума с ближния, който страда. И това, което става сега, е тренировка. Големите събития предстоят.

Не искам да завършвам с чудеса и пророчества, за които можем да говорим с часове наред, но не са ни от полза, а с нещо, което светецът обичаше. Ако попитате какво обичаше – освен Кападокия, Света Гора, Суроти, страдащите хора, които седяха и ги чакаше, за да изслуша болката им – наистина, не мисля, че в наши дни е имало друг старец, който приемаше толкова много хора. И този подвижник накрая се превърна в голямата майка на всички страдащи хора. Дори и чужденци, германци, когато оставаха сами с него, те говорили на немски, старецът Паисий на гръцки и се разбирали. На езика на Петдесетница. Това е удивително важно, но за мен най-важното е любовта на свети Паисий към един голям светец, който за мнозина е „докторът“ на аскезата – св. Исаак Сириец. Свети Паисий казваше, че един проблем на нашата епоха е, че съвременните хора се задоволяваме само в книгите, беседи, както правим сега, но нямаме желание да се потрудим, да направим няколко поклона, малко кръстни знамения за нашите съседи, молитва за този, който ни обвинява, да кажем Господи помилуй за този, който ни безпокои, за починалите. Старецът смяташе, че молитвата, в която не влагаме имената на живите с тези на починали, не е молитва. Когато някога му казах:

– Защо чувствам голяма благодат, когато споменавам починали?

Той ми каза:

– Най-превъзходната молитва е молитвата за починалите. Защото те не могат да се покаят.

Ние обаче можем да им помогнем. Свети Паисий казваше, че в нашата епоха, за съжаление, се умножиха думите и книгите и намаляха опитните преживявания, защото хората се повлияха от светския дух, който постоянно преследва удобствата и избягва телесния труд. Повечето от нас намираме утеха в четене, а не в прилагането на прочетеното. Дивим се само на светите подвижници на Църквата ни, без да проумяваме колко се потрудили, защото не се потрудихме, за да можем да разберем техния труд, за да ги обикнем и да се подвизаваме от любочестие да им подражаваме. Християнинът се спасява само с практическото прилагане на Божиите заповеди, а не с теоретично занимание.

Няколко изречения от св. Исаак Сириец от Подвижнически слова. Старецът четял всеки ден от него, но малко. Казваше ми: чети малко, не повече от две страници. Само една страница, най много две, за да запали сърцето и да започне да гори. Чуйте нещо, което запалва огън в човека, който иска да се подвизава.

„По-добре е да живееш със зверове, отколкото да живееш с тези, които дружат с пороци.

Стани приятел по-добре с един убиец, отколкото с някой, който обича разпри.

Седи между прокажени, отколкото между горделиви.

Разпни се и не разпвай.

Бъди онеправдан и не оправдавай.

Понеси клевета, а не клевети.

Стани снизходителен и не ревнувай на зло.

Весели се с веселящите се и плачи с плачещите.

С грешния плачи, с покайващия се радвай, приятел стани на всеки човек“…

 

Беседа с Неофит, митрополит на Морфу 30.03.2015 г.

Превод: Константин Константинов
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=KpDXCBAh7f4&fbclid=IwAR3q4e1OI7nGKLEOwTQu3NGHo-OkT3bv_JWqhcMgKJYIWAuZ96jZUV9haFA