Широко затворени очи

„Кой ще отвали камъка?“, питали се те. Трите жени са слаби физически, но духовно те са първите, заслужили да видят отваления от ангела камък. И да разберат Голямата Истина и Единствена Победа в този земен живот.

Три седмици след Възкресение Христово, 13 май е близо и може би извънредното положение ще бъде прекратено, но не съвсем. Не съвсем. Не се взирай в бездната казват по-опитните от мен, сам срещу нея не можеш да излезеш. Няма и да опитвам. Но мога все още да задавам въпроси и моите въпроси могат да помогнат на някого, нали? Да бъдат от полза и за Слава Божия.

Не са видели отваления камък страхливците, които са се криели от тогавашните медийни вируси. Видели са го смелите, които отишли при първа възможност до гроба. Очите им се отворили малко след това. Любим момент ми е, когато Христос казал с един по-различен глас „Марийо“, с онзи тон, с който им говорел преди и едва тогава го познали. Те се познавали, имали помежду си този приятелски тон, както всички близки имат помежду си свои изрази. Те били Учител и ученичка.

„Учителю“, възкликнала ученичката Му при тази чудна среща!

Имало е извънредно положение в Иерусалим, имало е страх, заплахи, но мироносиците не се побояли. Искали по човешки да се отнесат с Тялото Христово. То обаче вече не било там. А останалите, които живеели тогава в града? Някои повярвали и се кръстили, някои се правели, че нищо не се е случило и си продължили постарому с широко затворени очи.

Както ще продължим и ние след 13 май. Какво толкова, че няма да се върнем в училище до края на учебната година? Теория на конспирацията е, че този вид образование е половинчат, непълноценен, вреден и в крайна сметка ужасен. А не е теория съответно официалното становище, че постигаме невероятни образователни успехи, че предпазваме децата да не се заразят с комиксовия митологизиран вирус, грижим се за тяхното незастрашено от нищо здраве и т. н.

Също така не е теория на конспирацията, а е чиста практика, че плавно, без сътресения и смущения много бързо след въвеждането на извънредното положение на всички учители и ученици ни бяха изготвени профили на сървъра на МОН (@edu.mon.bg) в office365, което е софтуерен пакет на майкрософт, съдържащ и инструмента тиймс и малко по-късно стана напълно задължително да ползваме предимно тази платформа и този инструмент в онлайн часовете си. Ясно е, софтуерният гигант отдавна си е напазарувал нашето министерство след съответните бонуси за колониалната администрация. Но не е ясно как така за отрицателно време бяха създадени, изпратени и въведени в експлоатация в реално време над 800 хиляди акаунта, ако не са били подготвени преди заветния осми март на лето 2020.

Тази софтуерна компания трови от години българските деца. Със своя комерсиален характер и с поддръжката на игри тяхната операционна система стана незаменима за всеки компютър. (От години ползвам свободен софтуер точно поради тази причина. И специализирах ИТ и информатика, за да се запозная с врага отблизо. Преподавам Литература и ИТ.) Комерсиалният характер на майкрософтската операционна система се изразява и в първоначалното ѝ кракване, крадене. Те много добре знаят колко софтуер е откраднат. Зарибявка. Постепенно обаче притягат режима и новите версии позволяват все по-трудно кракването. Един ден всеки си плаща.

След това играта леко се промени, компютрите отстъпиха място на преносимите устройства, джобните компютри, телефоните с високи параметри и двайсет камери, които завладяха съзнанията. Владяха ги достатъчно дълго време, за да се помисли и за следващото ниво. Чудех се какво ще бъде, фантастичните филми показваха какви ли не устройства, вградени в човешкото тяло, с 3 д изображение, тънки и прозрачни като стъкло. Но за да се стигне дотам, трябва да се премине днешният междинен етап, да се премахне човешкият фактор.

Този, който Сократ, учителя на Платон, учителя на Аристотел, учителя на Александър Велики познавали много добре – учителят учи учениците чрез присъствието си. Учителят възпитава със своята нравственост. Учителят не само преподава знания. Ако той не е запленил ученика си като личност, няма да може да му предаде абсолютно нищо. Само досада. Може да го накара да пише разни домашни, може да го заплашва с оценки, но не може да го докосне и няма шанс да бъде фактор в живота му.

Тази хилядолетна и единствена истина за човека и присъствието е задраскана от производителите на устройства и софтуер. Искаш да си учител? Не може. Край. Трябва да си част от алгоритъма, придатък към софтуера. Онзи, единствения препоръчан за цял свят, приятели от Словакия ми казаха, че и при тях въвеждат същия доброзорно. Произведен е в частната фирма, основана от един човек, който по някаква удивителна случайност сега е загрижен да сътворява ваксини и да се тревожи колко много хабим въздуха му, водата му и слънчевата му светлина. Понеже той толкова разбогатял със софтуера, купувайки си колониални администрации, че си повярвал, че въздухът, водата и слънцето му принадлежат. Когато забогатееш прекалено много, почваш да си въобразяваш невероятни неща.

Унифицирането, дигитализирането, затъпяването върви по план. Досега бе сякаш хаотично, но това е било само илюзия. Новата Чебурашка беше повод, не причина. Умишлено изфабрикувана или естествено възникнала, без значение. Тя стана поводът да се премине на следващото ниво. Без емоции, те просто натиснаха копчето. И готово. Фактите днес са такива – страх ни е да се доближим един до друг, да си подадем ръка, да говорим един с друг, страх ни е да влезем в храмовете, страх ни е да се върнем на училище. Разделиха ни. Завладяха ни.

От моловете няма да ни е страх. Тях ще ги отворят, понеже те развъждат едни други много необходими за втасването на мозъка бактерии.

Медиите произведоха този страх. Ние, даскалите, с широко затворени очи, не протестираме. Мнозина са вече пред пенсия, не искат да прецакат уволнението, както се казваше в казармата, други решиха, че така им е перфектно, хем си поливат доматите, хем „преподават“ срещу някой държавен левец и соцосигуровки.

Но, убеден съм, има и немалко такива, на които училището ще ни липсва. Не е сантимент, не е пресилено. А дори да е, това не променя хилядолетния факт на учителското живо топло присъствие.

И ако храмовете у нас не успяха да ги затворят, другото ни свещено човешко пространство – училището – го затвориха. Биха му кепенците. Туриха му камъка. Дано Някой го отвали.

Снимките в текста са от

https://webstage.bg/izchezvashtata-balgariya/717-gnieshtite-trupove-na-izostavenite-balgarski-uchilishta.html