И Христос има планове

Беседа на Неофит – митрополит на Морфу, 4 май 2020 г.

Това изкушение, което сега имаме с т. нар. коронавирус, каквото и да представлява той, е изпитание за християните, първо за нас, расоносците – патриарси, архиереи, свещеници, дякони, певци, монаси, и след това и за вас – вярващите, които продължавате, въпреки цялата пропаганда, да идвате на тези толкова хубави Вечерни (текстът е проповед от 4 май – в навечерието на празника на света великомъченица Ирина и на свети Ефрем Нови Чудотворец), които имат вкуса на Възкресението, които имат радостта на Възкресението, славата на вечния живот. Това, което изживяхме тази вечер, е част от едно предвкусване на вечния живот. Ако дойдете и утре на св. Литургия, ще вкусите повече от вечния живот. Ако се причастите, ще вкусите още повече – ако се причастите смирено и с чувство за греховност, а не с оправдание, че това е ваше право. А понеже Ти, Христе, искаш да се съединиш с мене, и аз, окаяният, се осмелявам и идвам да се причастя със самото Тяло и самата Кръв, които победиха смъртта, греха и дявола. И тогава идва велика благодат – и в тялото, и в сърцето. И ако някой има зараза (μολυσμος е старогръцка дума, означаваща и сквернота, от глагола μολυνω – заразявам, μολυνση е зараза, инфекция на новогръцки – бел. преводач), телесна или духовна – тя изчезва. Но ако пристъпваме към св. Причастие небрежни, неподготвени, несмирени, неопростени, така, по обичай, защото празнува селото ми, ще отида да се причастя! – тогава нито душата ни ще празнува, нито тялото ни. И вместо да се активира благодатта на Светия Дух, която е в сърцето ни от момента, в който сме били миропомазани и запечатани с печата на дара на Светия Дух, ще се активира нашият грях. Ще отидеш да се причастиш и вместо за опрощение на греховете, ще се активира грехът и даже ще се разболееш. Както питат някои: Ама няма ли да се разболея? И християните се правят на апологети на Христос. Отговорът на въпроса дали ще се разболееш (но не заразен от св. Причастие – бел. преводач) е: зависи как се причастяваш, с каква подготовка се причастяваш, защото, както казва св. ап. Павел в апостолското четиво на Литургията на Велики Четвъртък: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (I Кор. 11:30). Защото се причастяват недостойно, небрежно, а ние напразно се трудим и обясняваме, като говорим и по телевизията, за да кажем как стоят нещата със св. Причастие.

Разбира се, че св. Причастие е Тяло и Кръв Христови, разбира се, че е за опрощение на греховете и вечен живот – когато се причастяваме смирено, просто, с покаяние. Това са предпоставките. С дух на прошка, тогава не само не се заразяваш, а и ако имаш някоя болест, казваше св. Порфирий, те очиства. До следващото св. Причастие. Той казваше, че тези, които боледуват от рак и левкемия, и заразни болести, трябва да се причастяват редовно, защото се очиства и душата, и тялото. Но с предпоставките, които казахме. Това установили нашите светци. Те са били будни. Нямали са страх в себе си, защото са имали вяра в Христос, защото са имали Дух Светий, носили са печата на Светия Дух. Нямаме нужда от печат, нито от ваксините на Бил Гейтс, нито от каквото и да е друго. Ние имаме печат, други да берат грижа, които не са помазани със св. миро. И тук (в Кипър) излезе един от политиците ни и какво каза? „Колко жалко! Ще отваряме църквите, а да не можем да ходим на театър! Да нямаме културни прояви!“ И аз си казах: наистина! Тази болест, ако стори нещо добро, то е, че показа вярата на всеки един от нас. Както казваше майка ми – ума ни. Накъде е обърнат ума на всеки един от нас. Десни и леви, всички.

Тази година, навярно и другата, казват прозорливи старци, ще бъдат години за изпити. Ще положим изпити. С много поводи, не само с болести, а с различни поводи. Един ще отминава, друг ще идва. Светците ни подготвиха, но кой зачита тези светци? Защо ще имаме тези изпити? Защото Христос има нужда от Неговите хора, за да оформи новия екипаж на Своя кораб. Кой е корабът на Христос? Православната Църква! И Христос реши да очисти екипажа на този кораб. И екипаж не сте само вие, обикновените християни, а и управниците, владиците, патриарсите, свещениците, монасите, певците. Сега всички ще положим изпити. Никой да не се надява на стари „почетни отличия“. „Ама аз направих толкова поклоннически пътувания! Ама еди-кой си старец беше мой старец!“ Сега сякаш започва нов живот. Сега сме на прехода от стария живот към новата епоха, не епохата на Водолея, както учи Ню Ейдж, а новата епоха, която е в плана на Христос. Не само Кисинджър и Бил Гейтс, и европейците, и руските управници, и олигарсите имат планове. И Христос има планове и ни обича повече от всички, повече и от майките ни. Христос ни обича. Сега обаче кои ще влезем в този кораб и кои, в крайна сметка, ще сме нелегални пътници, ще се види от нашата жизнена позиция тази година, навярно и догодина, ако не успеем (тази година). Бог е милостив и затова ще ни даде още една година, за да може да доведе този нов екипаж на древната Църква, на Църквата на първородните, Православна Църква до епохата на блясъка на Православието, която следва. След световната война, която вече започна – не да ме питате кога ще стане войната. Това, което живеем, е увертюра към световната война, биологична война е това, което живеем. И е война, особено на сплашване. Ако уплашиш народа, правиш с него каквото си искаш. Не ваксини му слагаш, а танцуваш върху него и той ти казва: Благодаря!

Затова сега е епохата на света великомъченица Ирина, сега е епохата на свети Ефрем Нови Чудотворец, сега е епохата на изповядването на вярата, на свидетелството на вярата. 20 век бе епохата на великите преподобни (старци) – Патриаршията не сварва с канонизациите. И даже тези, които канонизира, са малко в сравнение с морето на светостта от 20 век. Повечето са преподобни подвижници – мъже и жени. Сега, в 21 век, ще са изповедници, ще са мъченици. Да имаме предвид това. Нужно е мъжество, за да можеш да изповядваш Христос днес и да не се уплашиш какво ще ти кажат журналистите, какво ще ти кажат князете на този свят, дори и някои от расоносците, които още не разбраха плана на Ню ейдж. Нашият проблем не е какво ще правим с една болест, сякаш за първи път е дошла епидемия. Болестта е повод – за да уплашат хората и да видят как могат да контролират масите за следващите неща, които идват и ги задействат. Затова нека различаваме духовете. Да четем житията на светиите, за да имаме вдъхновение, да обикнем покаянието, за да можем да се причастяваме с предпоставките, които описахме по-горе. За да имаме наистина опрощение на греховете и вечен живот, и най-вече да помним постоянно и да учим децата и внуците ни, че животът не свършва в гроба. Така се побеждава страха от която и да е болест, от която и да е злополука, от която и да е война и обедняване. Ако още не можем да победим страха, това означава, че не сме повярвали със сърце във вечния живот на Христос. Той е вечният живот и ни го дава, стига ние да искаме. И да обикнем Неговите заповеди, Личност и име. Затова се занимайте с Христос, Той е вечният живот. Съвършената любов пропъжда страха. Той е съвършената любов, Него обикнали света Ирина, свети Ефрем, всички светци и всички наши баби и дядовци, бащи, майки.

На 15 май се чества преподобни Пахомий Велики – учител на монашеството в Египет. Даже Ангел се явил и му преподал как трябва да живеят и да се трудят безмълвно монасите в манастирите, в тогавашната египетска пустиня. Той събрал не стотици, а хиляди монаси. Бил истински наследник на великия Антоний. Знаете ли от какво умрял? От холера. Свети Пахомий Велики, който виждал Ангели, чиито монаси са в календара на Църквата. На 16 май се чества преп. Теодор Освещени, който бил ученик и наследник на свети Пахомий. Бог допуснал този велик светец да умре от холера. И тогава много монаси умрели от холера, и един от тях даже казвал: „Ама колко добър Бог имаме!“ Чувате ли? Да умираш от холера и да виждаш, че Бог е добър. „Дойде тук в манастирите Божията благодат и видя, че житните класове са узрели и поиска да ги ожъне.“ Не казал: „Ама защо да умираме, ние, монасите, след като вярваме в Христос?!“ Защо не казал така? Защото всяка смърт, независимо дали от холера, от рак, от злополука или от старост, е мост, за да отидем на отсрещния бряг, във вечния живот на Христос. Ама, ако не умрем от коронавируса, все от някоя друга болест ще умрем, бре, детето ми! Но животът не свършва в смъртта, а е мост, за да минем във вечния живот, където няма болка, ни печал, нито въздишка, а живот безкраен, живот в Христос. Това чувство отслабна в наши дни и виждаш днес всички да са заключени в домовете си – от какво да се спасим? Добре, да се заключим. Както ни казват учените, правителството. Ще предпазим себе си. Да пазим себе си, за да ни пази и Бог. Но не и да поставяме под съмнение св. Причастие, че не е Тяло и Кръв Христови. Не да изравняваме Литургията с театъра, социалните и културните прояви, г-н Киприану (лидер на кипърската комунистическа партия – бел. преводач)! Не става така. Това означава, че не сме разбрали къде живеем и коя е причината за нашето съществуване. Затова четете житията на светиите, четете св. Евангелие, Псалтира, молете се с молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Пресвета Богородице, спаси ни! Велико името на Света Троица! Пресвета Богородице, покрий ни!“ И молитвата ражда молитва. И ще имате и радост, ще имате и дръзновение, и мъжество, ще имате Христос в себе си. От това имат нужда хората. И всички планове на тези демонски сили ще се впечатлите колко бързо ще рухнат. И колко много ще се намеси Христос. Св. Паисий казваше, че до такава степен ще се намеси, че някои ще мислят, че става Второто Пришествие, но няма да е Второто Пришествие. А намеса на Христос, за да усили вярата на маловерните. Виждате ли? Христос има план, не се плашете, не се съмнявайте в Неговото съществуване. И Той иска да ни даде Неговия вечен живот. Ние искаме ли? Сега полагаме изпити. Започна хирургическата операция, за която говорихме години наред. Във всеки случай, Христос е решен да напълни Своя кораб с нов екипаж, за да го доведе до блясъка на Православието, за да може Неговата светлина да стигне до всички народи и Православието да стане вселенска истина. След това ще дойдат другите неща – годините на Антихриста и т.н. Но не сега. Винаги е имало и има антихристови сили, но не сега е епохата на Антихриста, както някои казват. Не. Да не смесваме двете неща. Нека гледаме ясно на нещата. И с Христос никой не е срещу нас!

 

Неофит – митрополит на Морфу

Превод: Константин Константинов
Източник: https://www.youtube.com/

На полски: http://orthodox.fm/