Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, 23 май 2020 г.

Не можеш да отнемеш от народа богослужението, защото с това му отнемаш най-силната любовна енергия, която Бог му е дал. Господ ни е дал много енергии, когато ни е създал. Имаме жизнена енергия, двигателна енергия, движим се, имаме певческа енергия, заедно с птичките постоянно пеем, имаме словесна енергия, но това не ни стига. Искаме нещо повече. То идва, само когато земната честотата се засече с небесната, тогава човекът започва да става човек. Както гласи терминът (ἄνω + θρώσκω), това означава човек – този, който гледа нагоре. Горките животни гледат в земята и ще се върнат в пръстта. Човекът къде ще отиде? Няма да отиде в пръстта. Oт момента, в който е влязъл в майчината утроба, ако съработничи на Бога, постепенно става безсмъртен. Толкова велика перспектива имаме. Стига да искаме.

В Кипър, и другаде естествено, въпреки всички проблеми и липсата на катехизация – която е отговорност първо на нас, архиереите, и след това на свещениците – благодарение на съвременните свети хора, народът се завръща в утробата, която за всички нас е Православната Църква. Тя ни ражда за вечността. От майчината утроба се раждаме да живеем 70, 80 90, най-много 100 години. След това къде ще отидем? Това е въпросът. Затова имаме този порив за св. Литургия. И не мислим за закони, инфекциозни болести, микроби и вируси (ιός – вирус), защото обичаме Сина (Υιος), Висшия, Най-Прекрасния от всички човеци, Този, Който победи смъртта, Този, Който победи греха, Този, Който победи дявола. Ние искаме да сме с Победителя, ако ще и утре да умрем. След като ще сме заедно с Победителя, смъртта няма да е смърт, а безсмъртие. Това е парадоксът, който не могат да разберат маловерните, невярващите, хората с други идеологии. Тяхно право е. Но и ние имаме права. Не трябва да забравят това, след като са хора на Просвещението и Великата Европа. И ние имаме права.

Днес, когато изразихме този копнеж за вечно съществуване, за вечен живот в тази толкова славна и тайноводствена Литургия, тук в параклиса „Свети Никифор Прокажени“, е първият ден, в който служим свободно, естествено с всички ограничения (които вие не спазихте, глобите са ваши, аз платих достатъчно)! Старецът Евмений, ученикът на свети Никифор, духовният внук на свети Антим Хиоски, устрои днес да е първият ден, в който вярващите имат свободен достъп до богослужение. (Старецът предсказал точно появата на пандемия в Гърция и света, както и че нейният край ще настъпи на 15 май 2020 г.) Днес вие удостоверявате, че сте човеци, въз основа на това, което казахме преди. Че не ви задоволява една чиния ядене и малко здраве 70-80 години. Не, това е много малко пред вечността. Искаме това Тяло и тази Кръв, които победиха смъртта, искаме да се поклоним на иконата на Света Богородица, която даде тяло на Бога – това, което Бог нямаше и от Бог стана Богочовек. Искаме да се поклоним и на тези, които се уподобиха на Богочовека.

Днес се чества свети Михаил, еп. Синадски в Мала Азия. Той се борил, за да се покланят християни преди повече от 1000 години на иконите. Без дезинфектант. Без предпазно стъкло. Директно. Върху една икона светецът присъства живо, стига да вярваш. Ако имаш съмнения, по-добре нито да се причастиш, нито да се поклониш, няма нужда да се осъдиш на ада. Седни отзад и кажи:

– Христе мой, вярвам в Теб!

Това, което ще ви кажа, е от стареца Евмений, което сам ми го казваше:

– Христе мой, вярвам в Теб! За да не се поправям обаче, изглежда вярвам малко.

Чуйте колко хубаво Му казваше:

– Помогни ми да Ти вярвам повече! Всеки ден да Те обичам, Христе мой, и още повече! И да не се насищам да Те обичам! И да искам да Те искам все повече в живота си!

И питам, ако това не е любов, какво е любов, кажете ми? Искам да Те искам всеки ден все повече! Но не се променям, постоянно съм същият. За да не се променям, аз съм виновен. Бог иска да ме доближи, Той е човеколюбив. Състрадателен, милосърден Бог. Не се променям – казва Му – защото Те искам малко, Христе мой! Колко велико нещо е волята. Потърсете дълбоко у вас какво повече искате и тогава ще разберете къде е душата ви.

Един човек дойде да се изповяда и каза:

– Нищо не съм направил, да ми прочетеш една молитва, да отида да се причастя!

– А-а-а – казах му – тук не стават тия! Ще потърсиш в теб един грях да кажеш, в противен случай молитва няма да ти прочета!

– Ама какво да намеря да кажа сега!

– Да ти помогна ли малко?

– Да!

– Интернет имаш ли?

– Да!

– В какви сайтове влизаш? Къде искаш повече да влизаш? Там, където искаш да влизаш в сайтовете, е най-дълбоко ти аз.

След това се изповядва 40 минути…

Затова е много важно да следя моите най-дълбоки желания и да ги изповядвам – тези, които нямат за основа на заповедите на Евангелието, на Христос, на любовта ни. Всеки път, когато изменям на любовта си към Христос и тя се оказва малка, трябва първо да се покайвам и след това да се изповядвам. Това ни научиха старците Евмений, Порфирий, Паисий и всички тези Божии хора, и в Гърция, и в Кипър.

Днес споменаваният старец Евмений (проповедта е изнесена на 23 май по време на заупокойната св. Литургия в памет на стареца Евмений) е критянин, произхожда от Етиа, Крит, роден е през 1931 г. и станал монах много малък, след като в него влязла нетварната светлина на една Нова година и 14-годишен казал на сестра си Амалия:

– Амалия, ще стана калугер!

Така рязко говореше.

– Амалия! Ще стана калугер!

И отишъл и станал калугер. 14-годишен в манастира „Свети Никита“ – един крайбрежен аскетичен манастир, пещерен манастир. Пещера с двама калугери. На 18-годишна възраст прогонвал демони. Видял Света Богородица много пъти, както и свети Никита. На 22-23 г., според закона, трябвало да влезе в казарма. Обръснали го и го пратили в казармата. Бил най-добрият войник. Там се разболял. Отишъл при лекаря, температурата му не спадала.

– Какво му има на този войник, калугер? – питали се лекарите.

Един лекар-умник му казал:

– Прости ми, но ще ти го кажа! Трябва да имаш венерическо заболяване!

– Какво имам?

– Венерическо заболяване.

– Какво е венерическо заболяване?

– Бил си с някоя жена и си хванал болест!

– Какво говориш! Аз съм девствен, калугер! Не си разбрал добре, докторе, виж си отново книгите!

И след това Бог му явил, че има проказа, която тогава била неизличима. Здравната служба веднага го пратила в Атина, в болницата „Лимодон”, в (квартала) Света Варвара. Не след дълго открили лекарство срещу проказа и се изцелил, както и всички там. Но едно голямо изцеление за душата на този Божий човек било, че се запознал с един велик светец – свети Никифор Прокажени и станал негов послушник.

– Нашата цел постоянно трябва да бъде смирението. – казваше ми. – Искаш ли да имаш една цел в всекидневието си? Трябва да мислиш постоянно как да си смирен през деня, който ще мине. Много е трудно това. Колкото и да звучи хубаво. Който иска да придобие добродетели, трябва преди това настоятелно да потърси малко смирение.

Един ден го попитах:

– Геронда, защо настояваш толкова много върху смирението, след като е най-трудното нещо?

– Защото си изпатих, сине мой! И не искам да си изпатите и вие!

– Какво си изпати?

Каза ми:

– Когато дойдох тук и бях до стареца Никифор, и виждах и светци, и цялата Литургия, и Ангели, се възгордях, че съм станал светец. И един ден, както слизах по стъпалата, почувствах един шамар и веднага бях обсебен от зъл дух.

Тогава старецът още се казвал Софроний. И ми направи впечатление смирението на свети Никифор, който не му казал:

– Ела, отче, да ти прочета молитва!

Не. А за да се смири послушникът му, казал:

– Аз съм калугер, калугерите не четат заклинателни молитви. Да отидеш при свещеници, които са постници, аскетични!

И го завели в Крит, в манастира му, и ако забелязахте, днес на Литургията споменахме едно друго име – Никодим йеромонах. Той прогонил злия дух от него. Също критянин. Свят човек, който след това отишъл на Света Гора, защото, когато прогонил демона от стареца Евмений и оздравял, всички го смятали за свят. Напуснал Крит. Виждате ли какво е смирението? Не седнал да се пъчи, както аз непременно щях да направя. Не. Отишъл и се заселил под Карея, в Капсала. И кой го имал за свой духовник? Свети Паисий. Виждате ли? Където и да отиде Божият човек, принася полза. И всички монаси от Карея и Капсала, когато някой ги питаше:

– Къде се изповядваш, отче?

– При Духовника. – отговаряха.

– Кой е Духовникът?

– Никодим Духовник.

Един мълчалив човек, не говореше, цял ден четеше последования. Както и старецът Евмений. 5 часа на ден. Всеки ден, самичък. Ако отивахме, му помагахме. Ако не отивахме, сам четеше службата.

– Така чувствам по-силно благодатта. – казваше.

По-късно се върнал в болницата „Лимодон“, въпреки че беше много здрав, силен по тяло и всички критяни му казвали:

– Остани в Крит, след като си здрав сега, въобще не ти личи, че си имал проказа!

Той казвал:

– Не! Има много страдащи хора в Атина, в болницата, и ще остана там. Узнах болката – и телесната, и душевната, и духовната, ще остана там, за да служа на страдащите.

И отишъл при 400 прокажени да им обува обувките, да се грижи за тях, те да го ругаят, а той им прощавал. Такива били първите години на стареца Евмений в болницата. След това се запознал с Критския архиепископ Тимотей, също свят човек, който също прогонвал демони. Ученик на свети Амфилохий от Патмос. И архиепископът Тимотей го направил свещеник и духовник. Върнал се обратно като свещеник и духовник и така го сварихме ние, нашето поколение, през 1981 г., когато се запознах с него. И когато веднъж отидох при свети Порфирий, той ми каза:

– Мóре, много си благословен от Божия промисъл, аз бях онеправдан!

– Господи помилуй, ти си онеправдан?

– Ти да имаш двама духовника, единият Иаков в Евбея, и друг – като Евмений, а аз да нямам никой?

– Иаков е болен да го доведем. Кой искаш?

– Евмений да ми доведеш! Този извор на Крит, който малцина разбраха колко е ценен. Такъв светец – на всеки 200 години. – така ми каза свети Порфирий.

Намерихме една кола и закарахме стареца Евмений при свети Порфирий и той се изповяда. И както бил Моисей в Стария Завет, когато слязъл от Синай целият в зари от божествената светлина, така бе старецът Евмений, когато излезе от килията на свети Порфирий.

Старецът Евмений казваше, че постоянно трябва да молим Христос за велики и хубави (духовни) неща. Казваше ми:

– Душата ти да „излезе“, но да казваш: „Господи Иисусе Христе мой, дарувай ми кротост, смирение и простота!“

Настояваше много върху тези три неща.

Второто, което много подчертаваше, бе, че ако дойде някаква неправда, клевета или болест върху теб, „от радост падни на земята!“

Когато му казали, че има проказа, от радост паднал от леглото. Попитах го:

– Наистина се зарадва?

– Разбира се, че се зарадвах! – ми каза.

– Защо се зарадва?

– Голяма болест – голям кръст. Голям кръст – голямо възкресение!

Докато Европа преобърна всичко. И веднага щом дойде болест, настава скръб, депресия, мърморене, жалване, маловерие, неверие. Не стига, че се разболяваме телесно, а да се разболеем и душевно, да се разболеем и духовно. Виждате ли един Божий човек, православен, истинен, как посреща болестта, както и клеветата, обвиненията?!

Трето нещо, върху което настояваше, бе избягването на осъждането. Казваше:

– Който осъжда, да очаква плътско изкушение. Ако не дойде плътско изкушение, означава, че Бог го е оставил напълно.

Четвърто. Постоянно да следим ума си – кога осъдих в мен или с думи. Прости ми, Христе мой! Веднага да имаме бодър ум, не ленив ум, не оправдания, да виждаш колкото се може по-бързо греха, който се движи в теб като помисъл или похот. И веднага да правиш поклони. И в това изглеждаше краен в нашите очи. Например, имаше голяма жега. Аз, спонтанен кипърец, казвах:

– Уф, голяма жега!

– Хубава жега! – казваше той.

– Леле, днес е огън!

– Хубав огън! Много хубав огън!

– Ама подиграваш ли ми се?

– Ако започнеш така, едно ти мирише, друго ти вони, трето те затруднява, след това ще осъждаш и мене! Умът ти ще привикне, детето ми! Затова постоянно гледай хубавата страна на нещата!

Когато ходех при свети Порфирий, той ми казваше:

– Какво казва, мóре, Евмений?

Искаше да слуша слова на стареца Евмений, за да се вдъхновява.

Също така не му харесваше да хвалим живи хора. Аз казвах:

– Колко добър е отец Михаил!

– Не, добър е, но не много добър! Добър е.

Докато му харесваше да гледаме положителното на неща, то не му харесваше хвалбата. И я смяташе за начало на осъждане, както и небрежността.

Казах ви няколко неща от този съвременен светец и той непременно ще бъде канонизиран, прави множество чудеса, явявания и в нашата страна, и на други места. Чудеса стават при турци и при чужденци, но други неща трябва да са наша цел. Чудеса до утре сутринта мога да ви разказвам, но нашата цел трябва да е кротостта, смирението, простотата, Божията воля.

Внимавайте над вашите желания, следете ги, не ги оправдавайте, воювайте с тях, с името на Христос: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Светецо Божи Евмение, светецо Божи угодниче Никифоре, помогни ми! Пресвета Богородице, помогни ми! Покрий ни! Спаси ни!“ Така се променя човекът.

Вчера пратих наш свещеник при един обсебен от демон, за да му прочете молитви. Докато четял молитвите, обсебеният му казал:

– Аз ви затворих църквите! Защото от всичко най-много ми пречи Тялото на Манол! – т.е. на Емануил, нарича Христос Манол. – Но ми пречи, че всички започнахте да се правите на смирени! Дори това ми пречи!

С други думи, дори когато се правим на смирени, и от това дяволът се дразни.

Тези две неща му пречат най-много от всичко. Тялото на Манол, на Христос, възкръсналото Тяло, което победило смъртта, св. Причастие и смирението.

Виждате ли колко актуален е свети Евмений? И още нещо за смирението, което ни казваше постоянно:

– Да търсите смирение, но не с егоизъм, не с гняв – гневът е егоизъм – не като претенция и оплакване: „Пресвета Богородице, не съм смирен! Не успях, пак се разгневих!“ Не така. Само молитва.

Даденост е, казваше старецът, че ще имаме неуспехи. Въпросите „Защо?“ и чувството за вина са двоен сатана. Разбрахте ли? Когато молим Бог да ни даде смирение, казваше, сякаш Му казваме: „Христе мой, в този егоистичен хал съм, моля Те, прати ми с Твоята премъдрост, която имаш, поводи за смирение!“

Не трябва да превръщаме смирението в лицемерие, във фарисейство. Да оставим с простота Бог да ни прати възможности за покаяние, възможности за молитва, възможности за смирение. И всеки, който смирява себе си, ще бъде въздигнат. Така били въздигнати тези хора. Старецът живя в света, сред прокажени, в една болница.

– Ела, отче Евмение, да прочетеш една молитва, да направиш Водосвет, един Маслосвет!

– Да бъде благословено!

Голяма умора чувствал, цяла Атина ходила при него. Но този труд, това смиреномъдрие, това любовно разположение, и последованията изиграха своята роля, го изкачиха толкова високо, че някои хора, които виждат небесната твърд и вечния живот, го виждат до свети Паисий.

И всички тези, които споменахме – Аргиро, Вангелио, Димитрис, Харалампис, Евтихия, Михаил – той бе и сляп, били болни от проказа. Всички те са покойници на небето, заедно със стареца Евмений, и славят Бога с него.

Колко се зарадвахме на тази св. Литургия. Те се радват всеки ден, всеки момент, това е вечният живот, да го възжелаем, да го поискаме и когато го искаме малко, да го възжелаем още повече. И свети Евмений, и свети Никифор, и всички светци ще идват като помощници в нашата борба. Така се променя човекът, така се променя Кипър, така се променя Гърция, така се променя светът! Всичко друго е „Панадол“ и коронавируси! („Панадол“-ът е универсално лекарство в Кипър – бел. прев.)

Неофит, митрополит на Морфу

Превод: Константин Константинов
Източник: youtube.com