От утре ви каня на протест. Нали това сега е модерно? Протест срещу беззаконието. Срещу безнравствеността и корупцията. Срещу мафията. Предупреждавам, че ако не участвате, ще ви помисля за страхливци. За хора, които знаят как да оцелеят, но не ценят живота. Извиненията са за безхарактерните. Помните ли кога участвахте в такъв протест? Или услужливо забравихте чия е вината за сегашното положение?
Само не си мислете, че приличам по нещо на онези, които викат с мегафони. Гласът ми е тих. Истинските протести почти винаги се прошепват. И никога не се изкрещяват. Потушихме гласа на съвестта и дори не помним, че може да се протестира тихо. Защото този глас ни изобличава… Призовавам ви към бунт не аз, а целият сомн на светите отци, който е обявил началото на това събитие. Не в интернет. Не във фейсбук. А в календара на Църквата, където е написано, че започва пост.
Светиите четат в сърцата и знаят дали ще отидем или само сме натиснали равнодушно синьо палче, че се интересуваме от събитието. И не само те ни призовават, а Самата Пречиста и Пренепорочна Майка на Живота. Под Нейното знаме сме повикани да се съберем, за да заявим пред Сина Й, че няма да се огънем пред неправдата. Че ще поемем отговорност за вината си.
И тъй, идвате ли? Или ще останете да викате по площадите? И да търсите правда, която не съществува? Ще имитирате фарисейски морал, който добре умее да гледа навън, но какво става вътре не иска и да знае? Казано е: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък.“ (Иоан 8:7) Затова, вместо камъни, стискате пъдпъдъчи яйца и така ще излъжете Бога? Хем сте грешни уж, хем сте намерили начин да хвърляте?
Колко революции преживяхме… Колко пъти се събирахме, за да викаме, че този път е за последно и вече нещата ще се оправят. Но не се оправиха нито един път. Винаги ставаше все по-зле. Това е трагедията на българина. Научи се да мисли като булеварден политик, но не и като християнин. Причината за всяко зло, за всяка трудност в страната ни, е само една – това е грехът. Докато не поведем истинска война с него, нищо никога няма да се промени. Ще идват едни. После с викане ще довеждаме други, по-лоши от предишните. И така ще върви от зле на по-зле. Как не видяхте очевидното през последните 30 години? Ние сме огледало, в което се оглеждат управляващите ни – които и да са те. Раждаме ги, възпитаваме ги и със собствените си гласове ги избираме.
Всеки знае, че две плюс две прави четири. Както и да въртиш цифрите, която и да сложиш отпред или отзад, резултатът винаги ще бъде един и същ. Стойностите трябва да се променят или знакът между тях, за да се получи нещо ново. Страхувам се, че изкривените от омраза лица няма да дадат очакваното. Няма добра омраза, освен тази към греха. Казвате, че е въпрос на отговорност към децата. Това ли искате да оставите на децата си? Бесилки? Мръсотии, извикани на фалцет по кръстовищата и площадите? Според тази ли правда искате те да живеят? Това ли е победата на бъдещите им стремежи?
Ние сме виновни за всичко, а не децата, които някой подлъга да са на площадите. Ние просто не им оставихме друг шанс. Понеже ги научихме, че единственият начин да виждат тоя свят, е кривата лупа на политиката. Завещахме им, че промяната тръгва само от площада, но не им казахме, че не стига никъде. Виновни сме, че им показахме пътя за триъгълника на властта, но не и пътя към Триединия Бог. Виновни сме, че знаят къде и колко силно да крещят, но не къде и как тихо да шептят молитви. Виновни сме, че ги научихме да търсят упование в други хора, но не и в Богочовека. Виновни сме, че ги научихме какво да ядат и пият, кое е еко и кое не, но не им казахме за Тялото и Кръвта Господни. Виновни сме, че им показахме как да обвиняват, но не и как да се изповядват. Направихме ги егоисти, а не милостиви. Виновни сме, че ги накарахме да търсят морала извън себе си, но не им показахме саможертвата на любовта. И те, като нас, чакат някой да ги спаси, но Спасителя не познават. Допуснахме да излетят със самолети към чужбина, но не им казахме как да издигат сърцата си нагоре. Сега тези деца крещят не срещу този или онзи управник, а срещу нас. Срещу това, което сме им дали. Ние не сме ги научили на нищо друго, освен да крещят. И най-страшното е, че те мислят това за добро. Тази е най-голямата ни вина. Когато всичко това свърши, те ще отидат да облекчат стреса при някой йога, в някоя кръчма, в някой МОЛ или в нечия постеля, понеже ние така сме ги научили. Срещу всичко това трябва да протестираме. Срещу отлежалата в дъбови бъчви наша ужасна вина. Срещу ферментиралата ни съвест, която ще направи от нашите деца също такива управници, каквито имаме през последните няколко десетилетия.
Елате на моя протест! На протеста, към който ви вика Църквата. Единственият възможен протест. От 1 август започва Богородичният пост. Време за борба не със земен тиранин, а с княза на тоя свят, който посажда беззаконие. Беззаконие не извън нас, а вътре в сърцата ни. После то се разпростира и върху всичко наоколо. Лесно е да блокираш кръстовища, докато пийваш биричка и да пречиш на тия, които отиват на работа. Трудно е да блокираш пътя на мафията вътре в теб. Да я наречеш по име. Да я обвиниш за всичко, което ти е сторила. И накрая да признаеш, че виновният си самият ти.
През годините видях много смели обвинители, които по време на покаяние стават като желе. Увъртат и усукват като политик на пресконференция, за да докажат, че не са чак толкова виновни. Че другите са по-виновни. Че някой ги е излъгал и затова са сгрешили. Това са днешните храбреци, приличащи на пъдпъдъчите яйца в юмруците си. Отвън черупка – отвътре жълтък. Могат да извадят не сламка, а окото на ближния. А върху гредите на собствените си очи връзват примки…
От кого зависи да се промени животът ни? Не е ли от Бога? Не е ли от застъпничеството на Пресвета Богородица? Не е ли от съзнанието за собствената ни немощ? Искате да се събирате някъде вечер, за да се бунтувате? Бунтувайте се срещу себе си. Всяка вечер до 15 август се служи Канон на Пресвета Богородица. Елате заедно да мълвим: „Пресвета Богородице, спаси ни!“ Ако види, че сме заедно – 100 000, както на площада, или поне 10 000, или 1 000, или 100, или поне 50 човека (спомнете си пазарлъка на Авраам с Господа) – няма ли да ни помилва Всецарицата? Ако види, че отпървом търсим Царството на Нейния Син и Неговата правда, останалото няма ли да ни измоли? Искате да стоите на палатки по цели дни и нощи на кръстовищата – правете бдения, четете Псалтир. Ръката, издигната за хвърляне по другите, наведете надолу, като я допрете до земята за поклон. И казвайте: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ Ето на такъв протест ви викам. Изправете се! Бъдете мъжествени! Обърнете пръстите към себе си и посочете виновника! Това очаква от нас в тези дни Църквата и Нейният Всемогъщ Глава, Който е предводител на този протест. Който Сам дойде да пострада за греховете ни и пожела да ги вземе на Кръста върху Себе Си!
Но ако прекарате Богородичния пост по друг начин… Ако отречете компанията на светците и каещите се и вместо тях предпочетете онези, които наричат вярващите „набожни бабички“ и хулят всичко свято, то тогава не произнасяйте повече думичката мафия. Всеки съучастник на греха е всъщност ятак на мафията. Той я прикрива вътре в себе си. И сам е заложил своето осъждане. Останало му е само едно – да избира тиранин, който му е по-изгоден, докато чака отиването във вечната тирания.
Елате да се съберем на протест. Викам ви с чисто сърце и без задни мисли. Знаем Кой е Пътят и кой иска да го блокира така, че да не стигнем там, закъдето сме тръгнали. Елате, докато не сме забравили посоката. Елате, докато помним за какво живеем. Докато знаем кое е важното. Докато все още сме сигурни как може да дойде промяната. Покаянието е промяната. Простащината не е промяна. Сълзите променят света и му дават още време да живее, а не цинизмите. Молитвата за враговете очиства въздуха около нас, а не псувните. Вярата прави от немъдрите мъдри и ги поставя на високи тронове, а злобата и мъдрите прави глупаци и поставя над главите им разбойници.
Ето, извиках ви. Бях си казал, че няма да пиша по тази тема. Но сега, в началото на поста, ме боли за това, в което се превръщат братята и сестрите ми. Ако утре не дойдете на моя протест, а отидете отново да хвърляте яйца, думи и павета, може би ще е справедливо наистина да се смени Конституцията и да се напише, че ние не сме православни християни, както искат тоя, оня и другия трети. Защото православните християни не могат да предпочитат нещо друго в този момент пред Пресвета Богородица. Единственото, което имаме като оръжие, е надеждата в Нея. Слънцето изгрява и залязва, защото Тя ни има в ума си. Но, ако продължим да потъваме в греха и да го търсим другаде, извън себе си, ще стане и по-лошо. Резултатът от уравнението може да бъде и нула. Наистина не е задължително България да е православна. И не е задължително изобщо да я има. Страните и народите съществуват, за да водят към спасение. Ако не отиват във вечността, те не отиват никъде. И това никъде завещават на децата си. Вярващият оставя на поколенията Царството Божие, а този, у когото няма покаяние, завещава борба за цената на бирата.