Знам какво рискувам, винаги съм знаел, обаче сърце не ми дава да си мълча. Ще ме заклеймят, ще ме нарекат всякакъв, ще ме махнат от виртуалния си списък с имагинерни приятели, но пак ще го кажа. Станах бойковист, защото съм жив човек и усещам промените в света. В Родината ни се случва същото, което навсякъде по света. Регионална особеност е, че ни управлява (ше) човек, който се изразява вулгарно. Ако сме честни, у нас повече от половината народ така си говори.
Да припомня малко събития. Кратката памет е признак на безумната ни епоха. Време разделно настъпи преди Възкресение Христово, когато либералфашистите и глупаците нададоха вой до небесата църквите да бъдат затворени, Причастие да не се дава. Хората се подведоха, мнозина свещеници дори. Някои почнаха да дезинфекцират Христос, потапяха лъжичката в две поредни чашки, с алкохол и вряла вода. Горкият Христос, кога ли ще свърши търпението Му спрямо такива глупости…
Бойко каза, че няма да затвори църквите. Няма да спре Причастието. В Гърция и Русия се отнесоха много по-жестоко спрямо Бога. Ама бил суеверен, бил елементарен – какъвто и да е, той постъпи правилно. Една правилна постъпка може да изтрие един камион грехове. Господ съди, не ние. За мен това беше и това ще бъде най-важното винаги – кой как се отнася от управниците и държавниците към Бога.
Вече нямам друг критерий.
Тогава станах бойковист и след десетина години писане срещу мафията на феодалните кметове от герб и срещу организираната им престъпна група прекратих острите определения спрямо министър-председателя. Заживяхме в нова ера. Заживяхме в антиутопията на Хъксли и Оруел. Имаме форсмажорни обстоятелства. Космосът ни се превърна в хаос. Няма как в тези условия нещата – мислите, чувствата, решенията – да си останат конвенционални, ординерни. За такива извънредни обстоятелства, равняващи се на война, както го повториха световни политици неведнъж, трябват извънредни подходи.
Моят е такъв, че спря да ме интересува всичко останало и остана главното. Как се отнасяме към Създателя на този свят. Само това е от значение. Министър-председателят ни се отнесе добре към Него, независимо от личните му причини. Създателят може да се проявява чрез всяко нещо в света, който Сам е създал. Дори чрез същество като премиера ни. В момента е най-мразеният човек тук, насаждат медиите всяка секунда тази омраза и подклаждат огъня, който ще палят утре на 2 септември в София. Превърнаха думата „оставка“ във фетиш. Самоцелно, безсмислено, идиотско повтаряне на тази дума, водещо до пълна промивка и викащите довчера осанна, сред които не съм бил, днес викат разпни го – и сред тях няма да бъда.
Да, факт е мутризирането на университета. Факт е феодализирането на провинциите, краденето на половината от инвестициите за всички ремонти и така нататък. Но това всичко са дейности от конвенционалния свят, от предишния свят, който мина. И настъпи друг, но още не сте го осъзнали. И сега не бива да издребняваме, а да мислим, но в момента народът е като попарен от слана, няма мозъчна дейност.
Твърдях го и ще го заявя на глас, да става каквото ще. Единствената борба днес не е за пари, нито за много пари, нито за всички пари. Парите вече са илюзия. Онези, които притежават всичко, си го притежават така или иначе, не можеш да ги съблазниш с пари. Борбата е за душите. И конкретно в Родината ни борбата е кой да затвори храмовете и да разпореди да не се причастяват хората преди Рождество Христово. Не му простиха на премиера ни това своеволие от Възкресение и сега това е единствената причина да са му скроили шапката.
Няма как да ме излъжат хора, самонарекли се отровни. Водата ни е отровена, храната ни е отровена, въздухът ни е отровен. Няма нужда и душите ни да отравят. Като човек не разполагам с други притежания освен с душата си. Няма по-безсмислени, вредни, опасни, странни и изкуствени протести от днешните в най-новата ни история. „Младите“, „възмутените“, „чистите“ и дрън-дрън са идеи от стария свят. Няма млади, няма стари, няма умни, няма глупави, войната днес е срещу всички ни и ако може всеки срещу всеки.
Отказвам да участвам в нея.