Вдигнат юмрук или прободена длан?

Да останем още малко заедно… Не се знае дали не са минути преди раздяла… Ти говори, а аз ще те слушам. Ще си представим, че си ми брат, че си моя плът… И искаш да ми разкажеш приказка. За довиждане… И тъй, започвай, слушам те… Искам хубав разказ, пълен с поуки и отговори. Какви ли? Ето какви…

Кажи ми кое е хубаво за теб и как се постига? Какво те кара да дишаш с пълни гърди и да плачеш от радост? Къде ходи на море душевният ти мир и откъде взема оферти за почивка? Колко е широк дома на мечтите ти? Те какво работят и колко им е заплатата? На задната седалка на коя кола можеш да забравиш вярата си и колко километра път й остават? Как откупуваш вниманието, което дължиш на другите и в какъв сейф го прибираш, преди да пуснеш телевизора? От кой отбор е доверието ти, в кой сектор скандира и чупи ли пейки, когато загуби с нечестен гол? В каква униформа се облича доброто ти и колко бързо трябва да се изпълняват нарежданията му! Колко пие уязвимостта ти и какво ползва за разредител? Летял ли си в облаците и колко високо си стигал? Какво си донасял оттам? Имам предвид, освен гордостта на поднебесните…

Трудни въпроси, ще кажеш… Объркани, абстрактни… И ти си ми един разказвач… Добре. Ще опитам по-лесно….

Искал ли си да промениш времето? И помниш ли кога се отказа? Слушаше ли рок и кога смени правите дънки с панталони с ръб? Кога големите тежки обувки се превърнаха в шпицарки? Не се ли хлъзгаш с тях? Кога поетите спряха да бъдат твои герои и тяхното място заеха хитреците, които не мислят в рими, а в успехи? Откога доспехите на рицарите, от които се възхищаваше, са направени от портфейли, а копията им от плакати? Срещу кого се сражават те? И защо първо го пробождат, после го целуват, а след това пак го пробождат?…

Не, така ще се обидиш! А аз искам само приказка… Прости, пак ще се пробвам! Всички обичаме историята. Разкажи ми реална приказка за света, в който живееш…

Кога разбра, че светът е лош? И кой те научи да го променяш? Напрегни се и ми припомни… Какви барикади строяха апостолите срещу нечестивите римляни и какъв камък хвърлиха по тях? Как рибарите направиха партия? Лява ли беше или дясна? И с каква предизборна програма уловиха в мрежите си земята, та и до днес да гласува за тях? Как се биха мъчениците и чия смърт вградиха в бъдещата обнова на империята? Какви военни стратегии начерта св. Георги, та да победи Диоклециан? Как св. Димитър се опълчи срещу зададената му политическа линия? Защо св. Иоан Златоуст изобличаваше императрицата, но в улични протести не участваше?

Добре, въпросите станаха реалистични, признавам. Но ти ме слушаш разсеяно, защото само за днешните дни мислиш…

И тъй, разкажи ми… Колко е справедлива омразата ти? Има ли по-добър наркотик от това да си прав? Едни го смъркат на магистрали, а ти го приемаш вътрешно? Как ненавистта те кара да си някой, който би искал? И колко дълго може да продължи това? Колко тежи празният ковчег и какво има в него? Кой виси на уличните бесилки и защо е толкова смешен? Има ли лимонови корички в житото, подавано за 40 на жив човек? В кой чужд университет преподават лекции по високомерие и пазиш ли си записките, за да ги дадем на някой да ги препише на чисто. Вярна любовница ли е наглостта, питал ли си тези, които са я имали? И би ли искал да е твоя? Какви дрехи обличаш на самотата си, за да не я познаят? Какъв цвят е пижамата й? И защо все не успяваш да я разкараш?

И накрая ще те питам за най-важното…

Каква е разликата между Ръката, прободена с гвоздей и ръката, стисната в юмрук? Между ръцете, разпънати за прегръдка на враговете и ръцете, сочещи с омраза своите? Кого трябва да слушаш – Небесния Цар или земния? И кога двамата? Ако те водят в различни посоки, след кого ще тръгнеш? Кое отличава Учителя от тиранина? Кой за кого проля кръвта си? И чий рейтинг е по-голям според социологическите агенции? Как се готвиш, за да пиеш Кръвта на Христос? И как се готвиш, за да пиеш кръвта на ближния си? Коя ти е по-нужна? Чрез коя ще живееш? Колко сълзи си избърсал? А те повече ли са от тези, които си предизвикал? Виждал ли си как любовта кара човек да цъфти? И (както казва поетесата) поемал ли си отговорността да бъдеш цвете?

Добре, ще те оставя на мира… Не очаквах да ми отговориш! Но отговори на себе си! Или изхвърли с гняв въпросите ми в Перловската река на съвестта си… Ако пък не го направиш, аз ще дойда отново. Ще ти протегна ръка! И тихо ще поговорим. Както правят братята! Не само по плът, но и по дух!