Омразата е волна птица

Не че обичаме да се мразим… Не… Просто сме свикнали! Мразим се делнично, сиво, обикновено, необмислено! Омразата е фон, който е пленил цялата картина и вече почти не се вижда какво друго е нарисувано на нея. Личат само щрихи! И понеже са неясни, специалистите анализират остатъците от обезличеното. И се мразят помежду си, защото са несъгласни един с друг! Всеки се мисли за специалист, но никой не подозира, че и другите се имат за такива! И ги презира… Така благородно, както само възвишените могат да мразят плебеите.

Омразата е сол и пипер на ежедневието! Мразиш да ставаш за работа! И самата работа! Мразиш трафика! Мразиш “тъпаците” в другите автомобили! Мразиш колегите! Мразиш подмазвачите, които оцеляват по-добре от теб! Мразиш и тези, които не са направили твоите компромиси! Тях направо ги ненавиждаш! Мразиш шефа и се чудиш как умело е пропълзял над теб! Понякога мразиш жена си, друг пък не… Зависи колко ти угажда. Мразиш липсата на бъдеще. Мразиш миналото. Мразиш коментаторите на мачове и политическите анализатори. Мразиш всички, които не обичат твоята партия. Мразиш държавата, която (още не) я е докарала на власт! Влизаш в социалните мрежи, за да отдъхнеш и да помразиш, за да свалиш стреса! Ако си футболен фен, чатиш с разни, които са от твоя отбор и мразите другите клубове! Ако си християнин, мразиш други християни. Според заповедите, които са в сърцето ти! И мислиш омразата за любов! Часовете минават, клюмваш и пак оставаш без молитва. Това не е чудно, няма молитва за омраза! После пожелаваш “лека нощ”, понеже не е прието да се казва “скапана нощ”. И така си вървят дните. Слънцето изгрява и залязва. Понеже нищо друго не умее (както се пееше в една песен). Парфюмите полека изветряват, хубавите дрехи се късат, излизат нови модели автомобили, нови модели телефони и нови модели на мислене!

И все пак… Има моменти на разнообразие. И това са празниците! Тогава елементарната омраза придобива елитарност! Става идейна, исторична и тържествена! Издокарва се в гръмки фрази. Произнася се от високопоставени уста, които рецитират чужди текстове! И вдъхновява към любов, която мрази другите. Или своите…

Ще кажете: “Има и друго! Има и любов!” Разкажете ми! Да, разкажете ми! Как всеки ден е небесносин. Как обичта прави всичко наоколо ярко, близко, свое! Разкажете ми как грижата променя животи, как превръща индивидите в личности! Все трябва да имате някакви конкретни истории за това… Разкажете ми как някой се разплака от мъка заради малките ви делнични самоубийства. Как някой се опита с гъба да изтрие самодоволството ви и не се уплаши, че ще се намокри от сълзите ви, като ви прегърне! Как някой ви изслуша, въпреки че сте досадни! Как някой ви говори честно с треперещ глас, посочвайки изгубения път! Разкажете ми за онзи човек, който се отбива уж случайно всяка вечер в магазина, за да подреди разхвърляните навсякъде колички. Защото е забелязал, че жената, която трябва да го прави, по това време е твърде уморена!

И докато говорите, внимавайте да не объркате нещо. Да не използвате думата “любов” за някоя глупост, за някоя страст, за някоя омраза! Любовта не може да е преяла, плътски разпалена, опипваща, хилеща се мазно пред някой микрофон… Не може да бъде модерна! Тя стои над ветровете! Над хитростите! Над партиите (включително и твоята)! Над съюзите! Над тезите на смъртните, които са забравили, че ще умрат! Веднъж един „много важен“ човек ми каза: “Знаеш ли, скоро си дадох сметка, че може наистина да умра!” А на мен ми се прииска да го утеша: “Не, няма такова нещо! Ще умра аз, защото съм прост свещеник от краен квартал, но не и ти! Ти си важен за света, ти ще си като орел, като пенсионирана костенурка, като мебели на нова фирма, които могат да надживеят и правнуците на първия си собственик!” Но не му го казах, защото сарказмът не е утеха… И защото има хора, които не се утешават от очевидното и упорстват в своите си премрежени погледи…

Както и да е, да не се отплесвам! Разкажете ми с какво е облечена чистачката от вашия офис! Какви са децата й и безпокоят ли се понякога за нея! От кой отбор е портиерът и залага ли на Еврофутбол! И ако това изглежда трудно, разкажете ми каква музика слушат децата ви и срещу какво протестират. Как се опитвате да ги спрете, преди да са се научили качествено да мразят.

Разкажете ми за новия учител като св. Климент и св. Наум! Добре, може и да не са жития на чудотворци! Но не ми пробутвайте и истории за нагълтали се с формули атеисти, които знаят как да произвеждат отличници, но нямат представа как се помага на младите да разберат, че са вечни! Разкажете ми за воините като св. Михаил от Потука! Какво? Ще кажете, че са се свършили змейовете ли? Че това са легенди? Че няма място за герои, понеже нашата любов е вече прагматична и не вярва в храбреците, а в парите тук и сега?

Разкажете ми за тези, които са готови на всичко, за да запазят истината. Без “допустими отстъпки” спрямо нея. Или от цялото Евангелие до нас е стигнал само Пилат, който съзаклятнически ни махва с ръка и пак произнася своето равнодушно: “Що е истина?!” И после, подпрял лицемерно лакът на нашето рамо, ни обяснява, че е бил наивник този Павел, който е мислел, че: “любовта …на неправда се не радва, а се радва на истина”. О, разкажете ми каква радост носи истината и колко дълго трае. Повече ли от удоволствието да бъдеш овластен? По-скъпо ли от вноските, които изпращат, когато обтегнеш до скъсване съвестта си?

Разкажете ми какво чувстват свещениците, когато се молят за уплашените си духовни чеда и за озверелите си врагове! Забравят ли болките в краката, произнасяйки имената? Какъв цвят имат днешните власеници и какви шевици им слагат? Каква украса подхожда на кръста и колко скъпоценни камъни го правят наистина стойностен? Колко време отнема да прочетеш целия Псалтир, ако си позволяваш да починеш за минутка на всеки 3-4 катизми? Къде живее новият свети Нектарий, който измежду богословските си творения, замества болния чистач на тоалетни, за да не загуби работата си? В кой храм служи съвременният свети Серафим Софийски, който събира в себе си светоотческата мъдрост и бащинската благост?

Мога да продължавам още много. Но по-важно е друго! Тези въпроси не понасят купешки отговори! Заучени фрази! Изгубили сока си духовни дъвки! Любовта е… Любовта е голямо нещо! Поне можем да не я оскверняваме с празни приказки…

Но най-лошо е, ако ми кажете, че любовта ви стига! Че макар и дефицитна, е в достатъчно количество! Че може малко така, а малко иначе! Че някога е било едно, а сега е друго! И че като си отиде окончателно, ние ще оценим любовта. Ще й издигнем паметник. Веднъж в годината ще я честваме! И ще се мразим в нейно име! Тържествено, а не делнично!