Преди да започне вечерната служба за Въведение Богородично, а после и докато течеше петохлебието, гледах иконата на празника – как хубаво е украсена. И си мислех, че все пак има нещо трудно разбираемо за съвременния човек в тази икона, в този разказ, в тази история… Пресвета Богородица влиза в храма, посреща я свещеник Захария. И храмът очевидно е отворен (не съм и подозирал, че ще отчитам и тази подробност). А зад гърба Й стоят светите праведници богоотци Иоаким и Анна, насърчавайки дъщеря си да влезе в него. Същите тези хора, които само до скоро са оплаквали голямата болка на живота си – че нямат деца…
Аз съм един от тези, които могат да разберат (в някаква степен) болката на светите праведни богоотци Иоаким и Анна. Има и такава група хора като нас… Не вярвам много да се е изменило онова, от което те страдали – що се отнася до обществото. Вероятно и тогава, като и сега, е имало „благочестиви“ подхвърляния, шушукания, сочещи пръсти и високомерие. Но не за това ми е думата. Разбирайки болката на светите Иоаким и Анна, трябва да достигнем и до техния празник, до тяхната радост, до логиката на решенията, които вземат и които се отразяват в крайна сметка в това, което виждаме на иконата.
Когато света Анна се моли в градината (този прочут епизод от житието й), вижда гнездо с пиленца и тяхната майка и започва да скърби. Толкова човешко е някой да иска да има деца. Много пъти са идвали при мен хора за молитва и са ми казвали: „Искам да си видя семето. Искам да видя, че плътта ми продължава да живее!“ Какво осъдително има в това? Нищо, разбира се. И все пак ние, като християни, трябва да виждаме нещо повече. Както и света Анна казала нещо повече от това, че иска да има деца. А именно: „Господи, цялата природа Те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня“. Не просто иска да види плътта си продължена, иска да угоди на Бога чрез нея. Отвъд това има душа, много душа, душа, която иска да се спасява.
И ето, праведниците получили от Бога това, което изпросвали. Още отнапред те обещали да дадат на Бога това, което нямали, което желали от толкова време… Всеки иска да има някой да му затвори очите, да му даде чаша вода. Иска да го види реализиран, своите си мечти най-после изпълнени чрез „моето от моите“. Всеки мечтае да види детето си в университет, да говори английски, да владее компютри, да се оправя в живота. Пресвета Богородица не се оправила в живота по този човешки начин, който си представяме. Наложило се от Кръста Нейният Единороден Син, Нейният Единствен Син, да поръчва на св. апостол Иоан да се грижи за Нея, понеже нямало кой друг да го направи. Защото братята Господни не били Нейни деца. Свети Иоаким и Анна спечелили просеното цял живот и го дали веднага на Бога. Понеже семейството, както и това, което просим от Бога, трябва да има вечна перспектива. Това ни казва този празник.
Трудните ситуации винаги са сравними. Болките, уплахата, безнадеждността, объркването – винаги си приличат, независимо от поводите. Толкова човешко е някой да се страхува за живота си, както ни се случва сега. Та ние имаме един живот на земята. Кой може да бъде осъден за това, че се бои? Никой. Нито че взема мерки, затова че се е уплашил, или че се бори за живота си. Но ние, християните, трябва да виждаме нещо повече от това. Към вечността е нужно да гледаме по време на тази криза. А също и към причините, които са довели до нея и решенията, които трябва да вземем. Решенията на св. Иоаким и Анна могат да станат и наши днес, в този толкова тежък период, в който се намират човечеството и страната ни.
Да обещаеш своето си, за което се боиш, в дар на Бога. Можем ли? Може ли страната ни, народът ни, градът ни, нашата общност да вземе това решение? Проси ли го, иска ли го – отвъд маските, отвъд дистанциите, отвъд мерките, отвъд всички неща, които не просто не са осъдителни – които са нормални, разсъдливи? Но отвъд тях? Светите Иоаким и Анна принесли изпросената си дъщеря на Бога. Можем ли и ние да изпросим живота си, за да го принесем на Господа? Можем ли да кажем: „Аз не просто искам да имам живот, искам да знам за какво служи той. И да започна още от тук, още отсега да заразя живота си с вечността. Да го посветя не на себе си, а на Тебе. Остави ми живота и аз ще Ти го принеса в дар“.
Св. Иоаким и Анна насърчили Пресвета Богородица да влезе в храма. Можем ли ние, в тази криза, да насърчим душите си: „Влизай! Влизай в храма! Влизай в храма!“ И да се помолим: „Господи, остави ми го, дай ми живота ми, аз ще го заведа до Светая светих. И ще го причастя с Тялото и Кръвта Ти, които искаш да ни дадеш, ще Те приема в себе си. Ще се отрека от това, което опозорява човека, което го прави безплоден като пустиня – греха. Ще вляза в храма и ще остана в него, а тялото си ще направя оазис, готов за Твоята благодат“.
Когато насърчават Пресвета Богородица към храма, светите праведни богоотци напътстват и нас – да влезем в него. Да влезем при Бога, да посветим живота си на Бога. Това е радостното на днешния празник. Радостното е, че Пресвета Богородица влиза в Светая светих, за да се подготви за приемането в Себе Си на Този, Който е по-голям от Небесата и така Тя да стане по-широка от Небесата. Така, както и ние като християни трябва да сме готови, да подготвим себе си вътре в храма да бъдем самите ние обиталища Божии, да бъдем богоносци. Нали след около месец ще празнуваме св. Игнатий, който казва: „Християните са тези, които носят Бога в себе си.“
Влизането на Пресвета Богородица в храма е чудесен празник, братя и сестри. Защото той ни казва, че сме вечни. И че няма неслучили се молитви, няма нечути прошения, няма безплодни хора. Всеки, който би искал да участва в радостта на Бога, може да бъде плодотворен чрез Него, да бъде радостен. И най-най-важно от всичко – да бъде перспективен във вечността, а не в този свят. Непрекъснато ни бомбардират с послания да бъдем успешни тук и сега. А ние с вас, братя и сестри, нека знаем нещо повече: че трябва да бъдем успешни в бъдещия живот.
Хубаво е да си в храма! „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.“, казва св. апостол Петър. А ние ще добавим: И за временен – също. В празника Въведение Богородично виждаме, че и временният, и вечният живот се дават от Бога. Всичко идва от Бога и в Бога завършва. Стига човек да не бъде съгласен, да не бъде примирен, да не бъде доволен от уподобяването си на безплодна пустиня.
Проповед от Вечернята на Въведение Богородично