През тази нощ и в последния ден

Толкова пожелания се изричат през тези дни… Но знаете ли кой преуспява в света? Онези, които най-добре се аклиматизират към него. Растат коварните, прогресират нагаждачите, изкачват се еластичните. Липсата на съвест е огромно преимущество, за да бъдеш “успешен”. Върху смирените издевателстват, честните не ги забелязват, трудещите се са използвани от хитрите.

И защо изобщо ви питам? Всеки може да каже от опит – така е откакто свят светува. При всички режими, системи и идеологии – едно и също! Каквото и да си кажем, нищо няма да се промени. След пиянството идва делникът, зареден със сивата си безчувственост! Тогава за какво е всичко?! Някой ще каже: „Добре е, че има празници, за да забравиш за минутка самоуверените погледи, които малко по малко, капка по капка изпразват живота ти.“ И това би било вярно, ако не беше тази нощ!

През тази нощ се ражда Покровителят на отхвърлените! Идва, за да бъде отхвърлен!

През тази нощ се ражда в пещера при животните Пазителят на неимотните! Идва, за да живее, без да има къде глава да подслони!

През тази нощ се ражда Хранителят на гладните. Идва, за да не яде и пие 40 дни.

През тази нощ се ражда Приятелят на изоставените. Идва, за да бъде изоставен от всички!

През тази нощ се ражда Награждаващият страдащите. Идва, за да страда като никой друг! И вместо всеки друг!

През тази нощ се ражда Отговорът на търсещите справедливост! Идва, за да покаже, че Сам Той е Правдата! И да удовлетвори вечната правда!

През тази нощ се ражда Утешителят на онези, които не са престанали да търсят истинската любов. Идва, за да се разкрие, че Сам Той е любов!

През тази нощ се ражда Учителят на незнаещите. Идва, за да даде познание за Себе Си! И Самия Себе Си!

И най-после – през тази нощ се ражда Надеждата на грешниците. Идва, за да благовести покаяние!

Царят се ражда като сиромах, за да обогати бедните!

Бедността може да се окаже Царство Небесно! Земното непреуспяване – съжителство с ангелите. Подиграните идеали – вечна награда! Сълзите – непрестанно веселие! Стига човек да повярва в Раждащия се!

Наистина свята нощ! Нощ на надежди! Нощ по-свела от ден! Но в нейната тишина има и скрито изобличение.

Ако сте открили как работят копчетата на асансьора, който води към висините на този свят…

Ако гребете с пълни шепи от постовете и благата на този свят… И изливате загребаното върху главите си…

Ако сте свикнали изкусно да угаждате на плътта си, а през стените на къщите ви не се вижда хапания от кучетата Лазар… Или изглежда като неудачник…

Ако сте обградени от ласкатели и блюдолизци, които ви обичат срещу награда… Или ако най-важно от всичко е хората от един клуб да ви приемат добре…

Ако сте намерили начин да „прецакате балъците“, за да живеете лесно и удобно…

Ако презирате правдата и праведността… Или ги разбирате само и единствено спрямо собствената си изгода…

Ако си представяте любовта като нагон. Или ако искате всички да се жертват за вас, но ви боли дори от малката отстъпка…

Ако мислите, че сте умни, защото сте по-умни и (всъщност) сте най-умни… А умът ви очаква да получи поклонение…

И най-после – ако сте твърдо решени да не се каете… Защото: „К’во па толкова е станало?“ Или: „Аз нищо не съм направил!“… Или: „Я ги зарежи какво приказват…“

Тогава… Треперете! През тази нощ се ражда вашият Изобличител!

Ражда се Този, Който възкръсна от мъртвите! Най-силната сила на света не Го удържа в ръцете си. И бе победена от Него. А заедно с нея и началникът на всички хитрости.

Ражда се Този, Който говори на учениците си, а чрез тях и на всички нас: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“ (Иоан 16:33). Този мир възпяват сега ангелите, като казват: „…на земята мир…“ С него да се утешаваме! Себе си и един друг! И него да желаем! С него да прогонваме всяко униние. И всеки плътски помисъл… А когато на Литургия се запее: „С мир на Господа да се помолим!… За мира, който идва свише и за спасението на нашите души, на Господа да се помолим!“, пълни с вяра и надежда да отговаряме: „Господи, помилуй!“ Това не са само думи… В тях е казано почти всичко важно!

Всички богатства, имоти, дрехи и салтанати на този свят не струват колкото „мира, който идва свише“. А това, към което той води, е неизказано…

Разбира се, думите ми на мнозина могат да се сторят детински. Дори на някои вярващи… „Защото вярата си е вяра, но и… няма нищо лошо… не може само… това е остаряло…“ И така нататък…

Но все пак… За да не остане някаква двусмисленост у нас, Раждащият се ни говори: „Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.“ (Откр. 22:11-13)

А ние и за тази нощ, и за последния ден, нека кажем с апостола: „Амин, да, дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20)

„…И който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.“ (Откр. 22:17)