Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (4 част)
***
Трима човека помолиха стареца Паисий да им каже нещо. Той поиска да научи тяхната професия. Бяха техници от ОТЕ (гръцката телекомуникационна компания). Веднага им даде един пример от тяхната професия.
– Я ми кажете, ако кабелите са ръждясали, вършат ли работа?
– Не, правят късо съединение, имат много чужди тела (паразити).
– Така и човекът, ако не поддържа себе си чист, се изпълва с много паразити от греха.
***
Винаги прославяйте Бога. Да не роптаем, ропотът носи ропот. Имаше един човек в селото, с 5 деца. Горкият притежаваше само една нива. Постоянно казваше „слава Богу“. Веднъж нещата се объркаха и той закъсня да прибере житото. Междувременно вятърът разпръсна класовете. Когато ги събираше, го питаха: „Как върви?“ „Слава Богу, 12 оки от един сноп!“
Засмя се. След това да видите как Бог устрои нещата. Получи наследство от някакъв роднина, за когото нe знаеше, че съществува и устрои децата си, изучи ги, ожени ги.
Имаше и един турчин в селото с много стада, поливни ниви, но все роптаеше, всеки път, когато го видиш, бе мрачен.
– Как върви? – го питаха.
– Как да върви? Едното е виновно, другото е виновно, кравите не раждат.
И да видите как нещата вървяха наопаки.
– Защо става това, геронда?
– С ропота човек прави място за дявола, докато със славословието го пропъжда. Затова човек трябва да славослови Бога. Велико нещо е.
***
Винаги да казваме ако ще Господ, за да не си изпатим от това, от което си изпатил ходжата. Той казал на жена си:
– Утре ще отида на лозето – то се намирало далеч.
– Ако ще Господ, ходжа мой! – казала жена му.
– Бре, ще, не ще, аз ще отида!
Тръгнал по някакъв лош път, заваляло дъжд. Намокрил се до кости. Къде да ходи така? Върнал се обратно. Почукал на вратата:
– Кой е? – попитала жена му.
– Ако ще Господ, аз съм, ходжата!
***
Със смъртта умира грехът. Затова Бог казал на човека: ще умреш. В противен случай грехът щеше да бъде безсмъртен.
И ада Бог от любов го допуснал. Да отиде грешникът при себеподобните да се утешава. Защото тях и в Рая да ги поставеше, отново биха страдали.
Представи си някой, който не обича Христос, да присъства на една безкрайна св. Литургия! Би се отегчавал, би скучал, би негодувал.
***
В скита „Света Анна“ живееше папа Мина. Свят човек! Никога не ядеше елей! Вършеше голяма аскеза…
Веднъж, когато имаше празник неговата килия, при него отиде един рибар и му каза:
– Папа Мина, прясна риба за празника!
– Добре, – му отговори – вчера бе неделя, кога я налови?
– Да, в неделя я налових.
– Бре, тази риба е отлъчена! Искаш ли да видиш, че е отлъчена?
Взе една риба и я хвърли на една котка. Котката погнусена обърна глава и избяга!
***
– Геронда, това непостоянство, което имат днес хората, на какво се дължи и как се преодолява?
– Какво непостоянство?
– Да сменят бързо дрехи, идеи, възгледи, решения. Днес, казват, ще направя това, утре променят мнението си. Дори и вътрешното им състояние се променя бързо и лесно.
– Днес хората са замаяни и не проследяват себе си да видят последиците, забравят лесно. Ето, при тези, които искат да стават монаси, които обикалят отново и отново по същите места, им казвам: „Разходете се из Света Гора и отбележете плюсовете и минусите и да не хвърлите отбелязаното. Да го имате и сетне, когато станете монаси. Защото какво прави дяволът? Когато се появи някакво затруднение, им припомня добрите страни и не помнят трудностите… за да ги убеди да си тръгнат.
– А когато някой помни, знае, че прави грешка и я повтаря?
– Тогава да помни какво му е коствала тази грешка! Така поставя една „спирачка“.
– Геронда, ако някой от нерадение и вялост изпадне в състояние, където се отегчава, няма желание за духовните неща… чувства и дори и коравосърдечие в себе си, как трябва да постъпи?
– Ето, например: на мен по някой път ми тежи да си приготвя ядене или ми е горчиво и не искам да го ям. Да, но това ме изтощава! Спри, казвам, какво ще стане тук, докъде ще стигне? Ставам и го ям. Горчиво-негорчиво, изяж го сега, като лекарство. Правя го и се радвам. Човек трябва да насилва себе си, но това да му доставя радост… В противен случай ще повърне! Докато, ако мисли, че това е горчиво, но е лекарство и ще ме излекува, добро е за здравето, бърза да го направи, но чувства и радост. Така е и с молитвата, с духовните неща. Човек трябва да насилва себе си, но да го прави с радост! Това да му доставя радост.
***
– На тези младежи, които са се забъркали с йога или магия, човек трябва да им казва ясно, от самото начало, че това са дяволски неща и или да им го казва лека-полека?
– Да им го казва човек, но с благост.
***
Човекът, който се отдалечава от Бога – страда, а най-много от всички страда сатаната.
***
Попитах стареца:
– Много пъти, геронда, чувам хора да тълкуват едно и също място от Евангелието по различен начин. Как ще знаем кое е правилното тълкувание? Има ли някакъв критерий, мярка, за да съдим?
– Светците тълкуват Евангелието с живота си. Житията на светиите ни казват какво да правим във всеки един случай.
***
Отидох да посетя стареца заедно с мой познат. Старецът дойде да ни отвори дворната врата. Влачеше крака си от болка. Когато забеляза, че го гледахме тревожни и притеснени, събра сили, надви болката и вървеше колкото се може по-уверено, без да си личи много.
– Болен ли си, геронда? – попитах.
– Е! Да изкарам и аз някой лев… Духовен. – уточни.
***
Умен човек е очистеният от страстите човек.
***
Там имаше и един младеж 25-годишен, образован, от Германия, който казваше, че е объркан, че не вярва в нищо, нито в себе си, че има психологически проблеми, че не знае какво да прави.
Старецът Паисий му каза:
– Да намериш една работа, бре дете! Нещо, което да ти харесва. Не ти казвам да си влюбен (в нея), но да ти харесва. Някаква работа трябва да работиш, нали? За да живееш. Разбира се, може да имаш имоти и да живееш (от това), но това няма стойност. Човекът трябва да работи, за да яде!
Да отидеш да се изповядаш, бре дете, да дойде божествена утеха в душата ти, защото в противен случай вината ще те измъчва. Човекът само близо до Христос намира радост.
Да отидеш да намериш един духовник да те вкара в ред. Да го слушаш, да проявяваш послушание, там е реалната свобода.
Най-мъдрото нещо, което ще помисля, най-мъдрото решение, което ще намеря, е най-голямата глупост! Защото има егоизъм в себе си, докато смирението е мъдрост.
Човекът, който слуша помисъла си, ако е монах, се прелъстява, ако е мирски човек, полудява. Видял си прелъстен монах, казват отците, повярвал е на помисъла си.
Да питаш, бре дете, да слушаш духовника си!
***
Декември 1988 г.
Срещнах стареца близо до килията му. Духаше много силен вятър. Света Гора очакваше визитата на президента на Португалия Суарес, който щеше да бъде съпроводен от гръцкия президент.
– Да духа никой да не дойде! Да ги отнесе вятърът и да ги отвее всички! Всички! Такива, каквито са. Да възкреси Бог Макавеите…
След това посочи на Изток.
– Виждаш ли една дупка? Отваря се!
(Разбрах, че очакваше да се развият някакви събития.)
***
Ако човекът обикне Бога, обича и ближния и след това сърцето му прелива и обича животните, цялото творение.
***
Виждаш дори и змията, която е хладно влечуго. Цяла зима, свита под един камък, и веднага щом се покаже малко слънце и тя излиза да се стопли, и отива някой да й разбие главата. Щеше ли да ти се хареса на теб да ти сторят това? Проявих любов към змията и започна да се доближава до мене (гледах го с недоумение). Да, да бре, истина! Видя ли! Не го очаквах.
***
Събират се вълците през зимата в някоя долина, гладни! Вият и издигат високо глава! Вият! Гладни горките. След това виждаш, пръскат се. Един оттук, друг оттам бяга. Известява ги, виждаш, Бог къде има някое умряло животно, някое премазано. „Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме“.
***
– Геронда, има християни, които имат 4-5 къщи, а други хора нямат къде да живеят? Това позволено ли е? Някой, предполагаме, е християнин, толкова богат, когато около него съществува толкова бедност? Това не е ли грях? Колко материални блага е позволено да притежаваме?
– Зная в Атина един човек, работник, много беден. Има и 8 дечица. Живееха всички в една стая… Барака с други думи.
– Добре бре, побирате ли се вътре всички? – го попитах.
– Когато стоим прави, геронда, се побираме, проблемът е, когато легнем, не се побираме всички заедно, затова малко ляга един, малко – друг.
Обикаляше горкият оттук-оттам, за да поправи една развалена печка…, да изкара някаква надница, опитваше се да издържа семейството. Докато бе в това състояние, знаеш ли какво го занимаваше? Насълзен ми казваше:
– Притеснявам се, геронда, защото не давам и малко милостиня. Жена ми пере на други хора и намира възможности, някоя старица, и т.н. хора, които нямат и им мие някоя дреха безплатно, тя върши милостиня, аз нищо.
Видя ли, той се притеснявал, че нямал да даде милостиня, докато други, които имат, дори и през ум не им минава.
Имах и един мой познат, който бе богат. Имаше завод и много работници. Искаше да помогне. Даде щедро увеличение на работниците, но започнаха да го притискат другите собственици на заводи. Дойде тук и ме попита какво да прави.
– Виж, му казвам. Ще им даваш същата заплата, която дават и другите. Ти обаче ще гледаш – кой е болен? Да платиш на лекарите, лекарствата, болницата. Коя жена ще се омъжва и няма средства? Да й направиш зестра, перални, кухни и т.н. Така да следиш нуждите им и да им помагаш… – засмя се радостен старецът.
– И им помагаше, геронда?
– Да, да помагаше им.
– И на децата си, геронда, какво даде?
– Виж, децата ми, казва, ще ги изуча, тези, които искат да учат, изпрати ги и в чужбина за магистратура и след това им даде по един апартамент, една къща, това беше. Всичко друго го даваше отново на работниците си. Не направи ли добре?
– Да, геронда, много добре. – казах, дивейки се на добродетелта на този човек.
– Виждаш, християнската любов побеждава закона… не че ще вървим срещу законите, но когато съществува любов, законите са излишни.
***
Учителите, преподавателите рискуват да пренебрегнат собствените си деца. Отива например учителката, учителят, в училище и има толкова деца да обгрижи, гали ги, целува ги, съветва ги и изразходва почти цялата си любов, която има в себе си; така се задоволява по някакъв начин, като майка или като баща. След това се връща у дома уморен, ляга и на канапето, взема и вестника. Идва неговото детенце, доближава се да поговори, да получи някоя милувка, но чува „Остави ме сега, уморен съм!“, или някаква безразлична милувка, докато чете вестника. Така горкото дете остава „гладно“, не се насища на любов.
Съдиите пък имат друг проблем. Детето им е причинило някакво щета, някаква беля е направило. Ела тук, казват строго, какво е това, което си направил? Не знаеш ли, че е забранено? Защо го направи? Устройват цял съд.
Военните пък са по-резки. Тъй като през цялото време се занимават с чепати в армията, които не чуват с добро, така остро се отнасят и с малките си деца и им лепват и някой шамар. Но това не е хубаво.
И ти внимавай в това, когато създаваш семейство. Да обръщаш внимание на децата си, да им говориш, да се занимаваш с тях.
***
Тези, които се самоубиват, тръгват да избягат от голямата душевна болка, която чувстват. Падат обаче в по-голяма мъка, в ръцете на дявола, който ги измъчва безмилостно. Виждаш, имат гордост. Вместо да седнат да помислят, че сигурно са сгрешили в нещо, да изследват и да видят какви грешки са направили, да отидат да се покаят, да сменят тактиката, да отидат да се изповядат и така да се облекчат и да се избавят от болката, те от гордост не искат да се смирят, всички кривини и грешки ги виждат в другите и себе си изкарват чисти. Самоубийството е голям грях. Презират Божия дар, живота, който им е даден.
Сякаш даваш на някой един дар и той го захвърля в лицето ти… Нима можеш да прибавиш един ден към живота си?… Как го рушиш след това?
***
Турците са варварски народ. Когато клали арменците, в течение на три дни, целия град миришел на кланица… Гърците били затворени в домовете си, никой не смеел да излезе на пътя, крещели, убивали, цели три дни.
– Кои, геронда? Турската войска?
– Не само войската, но и хората, турците и старите дори. Виждаш, другият отивал и колил съседа си, с който живели толкова години един до друг. Варварски народ. Много (злини) са направили. Затова ще платят, ще заработят духовните закони, носят коливото си на пояса. (т.е., краят им е близо)
***
Ниските хора обикновено са гневливи. Имат душевна сила, имат порив. Ето например о. Н., когато е гневен, ако можеше, всички щеше да ни хвърли в морето (смях), такъв порив има в себе си!
Знаеш ли, това е от Бога. Дава им душевна сила, за да могат да се справят в живота, докато напротив, високите и едрите имат една естествена кротост в тях. Не се палят лесно; и това е от Бога. Защото, ако бяха свирепи и резки, кой ще посмее да ги доближи? Бидейки високи и едри и сега се боят от тях, камо ли да се разгневят.
***
На французите, ако им кажеш нещо, веднага го приемат. Да, да, ти казват. Бре! Удивих се, колко благо произволение имат! Веднага разбраха и приеха Христос. Но какво става. Не след дълго Го забравиха, приеха нещо ново и по-късно намериха отново нещо друго. Постоянно си сменят мнението. Лесно приемат, лесно забравят.
Германците пък са много затворени. Ще те побъркат докато приемат нещо, докато го разберат, но ако схванат посланието, го държат, не го оставят след това. Това е немският ум.
***
Запознах се някога с един много добър и чувствителен човек. След като, представи си, дори в манастира не идваше да се настани, за да не обременява монасите. Тогава бях архондар в Иверския скит, излязох за момент на балкона на обед, видях някой долу да лежи върху камъните… Бре, казвам, какво прави този там? Разтревожих се. Отидох и го намерих.
– Какво правиш тук, благословени човече? Защо не идваш в манастира да се настаниш?
– Не, не, добре съм тук, не се притеснявай!
Принуждавах го да дойде, но той не искаше. Казваше ми:
– Цяла нощ отците правят бдение… уморяват се, постят, отиват да отморят малко на обед, да ходя аз да ги безпокоя? Не става!
Видя ли какви добри помисли имаше? Това говори за душевно и духовно здраве. Докато други идват с претенция да ги обслужиш и след това все лоши мисли имат, даже да те обвинят. Както и да е. Накрая го убедих и го взех в манастира, запознахме се и станахме приятели.
Слушай да видиш какво направи този човек. Той от малък останал сирак, не познал родители, израснал в сиропиталище. Когато пораснал, работил като докер на пристанището в Солун.
Оженил се и се зарадвал много. Защото намерил семейството, което му липсвало. Тъстовете си ги смятал за родители. Взели една къща до тъстовете и ги обичал много. След като, представи си, когато сколасвал от работа, първо минавал през тъстовете, да ги поздрави, да види дали имат нужда от нещо, и след това отивал у дома да види жена си.
Бе и много благочестив. Казваше и молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“. Носел товари и се молел.
Притеснявало го, че тъстовете му не вярвали. Тъстът му даже псувал и това го огорчавало много. Молил Бога да не ги вземе от този живот преди да се покаят. Помоли ме и мен да се помоля за това.
Веднъж тъстът му се разболял и го завели в болницата: в АХЕПА. Останал дни наред там. Един ден след работа отишъл в болницата директно, без да мине през дома. Търсил тъста си, не го намерил в стаята. Търси, пита, „Кой, този ли? Умря“. Държали го в хладилните камери, там, където държат мъртвите, му казали.
Сякаш гръм го поразил. „Защо, Боже мой, го взе, след като не бе готов? След като не свари да се покае? Защо, Боже мой?“
Започнал да се моли, с болка, дълбоко. Какво е за Бога да го върне обратно? Нищо – си помислил и започнал да умолява Бога.
Слязъл долу, потърсил моргата, намерил го леден, мъртъв. Хванал го за ръка. „Ела, – му казал – отиваме у дома“. Съживил се мъртвецът, станал и го последвал.
– Наистина ли, геронда, стана това? – го попитах изумен.
– Наистина, бре, наистина.
– И е жив още този човек?
– Не, умря сега. Живя още няколко години, покая се, стана благ, стана агънце, и Христос го взе в Рая.
Бях изумен.
– Стават ли такива неща в наши дни? – попитах с удивление.
– Видя. И бе мирянин. Но имаше голяма простота! И дълбока вяра. Не казва ли Христос „който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“. Защо да ни се струва странно? Христос не възкреси ли мъртви? Лазар, сина на вдовицата, дъщерята на Иаир! Апостолите не възкресяваха ли мъртви? В житията на светците не четем ли толкова и толкова случаи? Защо да ни се струва странно?
***
Когато ходих със самолета в Австралия, една жена там идваше и ни предлагаше бонбони. Взех един. Тенкю. – ми казва. Тоест, благодаря, че прие бонбона, който ти дадох. Бре, казвам, тези надминаха и свети Исаак по чувствителност и благородство!
След това, вървях един ден по пътя, гледам насъбрани хора, отивам да видя. Какво беше станало? Едно кученце, горкото, една кола го блъснала и се събраха хора наоколо, да помогнат, един да се обади по телефона, друг нещо друго (да направи). Голяма чувствителност и загриженост. Удивих се.
След няколко дни, отново вървях по улицата, гледам един човек паднал на тротоара и стенеше. Работник, работеше, паднал от стълбата и най-вероятно си счупил кръста. Никой не се интересуваше. Минувачи хвърляха един поглед безразлично и отминаваха. Ще дойде линейка да го вземе. Казва ти, аз не съм отговорен, ще се погрижи държавата. Остави, да не се забъркам и да ме влачат по съдилища за свидетел!
Щях да гръмна, леле! Такова безразличие към ближния. За каква цивилизация и благородство ми говорят след това? Виждаш, европейците имат само външна любезност и тя е поради нужда, за да не се избият помежду си. Студени сърца. Докато гърците имат любочестие, ако ще да нямаме любезност.
И да видиш какво правят след това! Пият бири през уикендите, напиват се, качват се след това в джиповете с карабини, излизат в пустинята на лов. Да убият някой абориген (местни жители в Австралия, които живеят в племена в пустинята, като индианците в Америка).
– Ама , геронда, хора убиват? – попитах с отвращение.
– Да, бре детето ми! След това ти казват „цивилизовани народи“. Какво да каже човек? Тази е нашата цивилизация без Бога.
***
Имаше един поп, там в Австралия, и разбрах, че не беше направил отвод в църквата си. Имаше само мивка, която отвеждаше водата на улицата. Миеше кандилата и друга църковна утвар и водите изтичаха на улицата. Скарах му се. Не така, бре детето ми, срам е, нечестие, грях. Да сме безразлични към светините… да бъдат стъпкани на улицата. Леле, леле!
От някои такива „малки“ неща се вижда благочестието. Ще мия домашното кандило? Няма да хвърля водата в мивката, заедно с мръсотиите. Ще се погрижа да направя правилното, да ги събера някъде, да ги хвърля след това в отвода на една църква, в морето. Няма да съм безразличен. От такива „малки“ и „незначителни“ подробности човекът придобива Божията благодат, като дар от Бога.
***
Злото се намира в душата на човека, в страстите му. Ние (християните) поразяваме злото в неговия корен. Поразяваме страстите.
Ако човекът се е очистил от страстите си (от порока, който има в себе си) и е изпълнил сърцето си с доброта и любов, тогава преодолява и най-несправедливия закон, и става утеха и облекчение за околните. Докато, ако е чепат, ще търси, ще намери начин, какъвто и закон да наложиш, да онеправдае, да стори зло. Законите са спирачка за злото.
***
Трябва да внимаваме много какво говорим на децата. Защото имат простота и го вярват. Има и много деца, които имат любочестие и приемат думите на родителите си буквално.
Ето, в нашето село имаше едно момиченце от основното, което покрай играта се улисало и й се развързала козата, която пазила. Върнала се у дома без козата.
В нервите си родителят й казал:
– Върви да я намериш! Ако не я намериш, по-добре се обеси, отколкото да се върнеш обратно!
Тръгнало горкото да я търси. Минали часове, забавило се да се върне и излезли да търсят детето сега.
Намерили го удушено в корена на едно дърво!!! Какво станало? Казало си, баща ми ми каза: ако не я намеря, да отида да се обеся. Вързало въжето от козата на врата си и обикаляло около дървото, докато се удушило. Виждаш, приело буквално думите на баща си, от голямо любочестие, което имало.
***
Има някои родители, които, ако научат, че детето им ще се роди със Синдром на Даун, отиват и го убиват. Правят аборт. Сякаш не е човек или няма душа. Сякаш не може да спечели Рая. И знаеш каква доброта имат горките. Ето, едно дете, което познавам, отправя и хубава молитва, прави и много поклони, вир вода става, такова любочестие има.
(Спомни си нещо и се усмихна).
След това, когато огладнее, търка коремчето си с ръка и казва на иконата на Света Богородица:
– Богородичке, сега отивам ям, и след това отново дойда молитва.
Засмя се радостен старецът.
– С броеница, геронда, ли се моли?
– Да, и с броеницата. Също така знаеш ли каква доброта има? Ето, веднъж му се подиграваха някои деца в квартала и го хванаха и започнаха да го блъскат, почти го биеха горкото. Баща му видя, устреми се, хвана едно лошо дете и в гнева си бе готов да го набие. Намеси се детето, хвана ръката на баща си да му попречи, гледа го в очите и му казва: Христулис, Христулис (тоест искаше да каже, че Христос не ни казва така). Заплака след това бащата.
Видя ли какво любов имаше!
Тоест, другите, „умните“, които правят един куп злини, са по-добри? И това детенце трябваше да го убият?
– Не, геронда, но… ето, трудно е за родителите.
– То ще постави и родителите си в Рая… с търпението, което ще проявят поради него родителите, ще влязат в Рая.
***
Веднъж старецът ми разказа следната хубава история.
Един човек станал рано сутринта, още било тъмно, да отиде на работа. По пътя срещнал комарджия, който си помислил „къде отива в този час? Отива по-скоро да изиграе няколко игри в някое скришно място.“
Малко по-надолу го срещнал един християнин, който си помислил „видя ли, станал рано, за да отиде в някоя тиха църква да се помоли, преди да отиде на работа“.
По-надолу го срещнал един крадец, който си помислил „някъде отива да открадне сега, когато е тъмно и спят хората“.
Старецът се засмя.
Видя ли, всеки съди нещата съобразно духовното си състояние. Ако другият има развален помисъл и „машината“ му е развалена, и „злато“ да сложиш вътре, ще го направи „златни куршуми“, за да убива.
***
Ех! Най-голямата болест в човека е разваленият му помисъл. Голяма болест е помисълът!!!
***
Изрази
Когато съдим грешките на другите, тогава душевното ни зрение не се е очистило.
Никога да не осъждаме. Когато виждаме някой да пада в грях, да плачем и да молим Бога да му прости.
Когато ни обземе егоизъм, и малък проблем (предизвиква) голяма кавга.
Всички ние, малки и големи, имаме много егоизъм и не приемаме указания и забележки. Всичко знаем, всички сме мъдри.
Кой се интересува днес от другия? Никой. Всички за себе си, за другия нищо, затова ще отговаряме. Защото Бог, Който е целият любов, няма да ни прости това наше безразличие към ближния ни.
Всеблагият Бог, пълният с обич наш Отец, ни дава обилно Своите блага да ги споделяме с онези, които имат нужда, но ние държим всички тях за себе си. Това Бог няма да ни го прости. Ще отговаряме за нашата липса на състрадателност и коравосърдечие.
Бог ни дава много възможности, за да спечелим Рая, но ние не приемаме тези възможности, прогонваме ги.
Да нямаме доверие в себе си. Самоувереността е голяма пречка за Божията благодат. Пълно доверие да имаме само в Бога. Когато възлагаме всичко на Него, Бог се задължава да ни помогне.
Отдайте напълно сърцето си на Бога, не на света. Онзи, който е отдал сърцето си на света, е враг на Бога.
Човекът, който е движен само от собствения си интерес, е непотребен човек.
Живейте в постоянно славословие и благодарение към Бога, защото най-големият грях е неблагодарността и най-окаяният грешник е неблагодарникът.
Времето ни е дадено от Бога, за да го употребяваме правилно, подвизавайки се постоянно за спасението на душите си.
***
Старецът разказва:
В Иверския манастир, когато четяхме Синаксара, някой въздишаше силно.
– Ах, – ми каза – не ме чувстваш, но да беше пълна с пламъци тази щерна да скоча вътре заради Христос!
– Я ела тук да пробваме! Вземам свещта, да те изгоря малко, не по крака, за да не идваш на службата, нито по ръката, за да ти прислужвам след това, а леко по реброто.
– А-а! Боли! – извика той.
– Е, какво – му казвам – мъчението не боли ли?
***
Продължение от част 1, част 2 и част 3
Автор: Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“
Превод: Константин Константинов
Източник: https://www.osotir.org/