Ще ви призная нещо – мисълта за Евангелската Витания и за дома на Лазар, Марта и Мария винаги ме е умилявала. Тук идвал Този, Който нямал де глава да подслони. Тук идвал Преследваният от фарисейската злоба и лицемерие, постоянно Притисканият от народните скърби и болести, юдейските капризи и неверие, идвал Самият Господ… Идвал при близки, при които да намери отрада, топлина и приятелство. Тук Марта се улисвала в шетня, за да се чувства Скъпият Гост добре. Мария седяла в краката Му, за да слуша пресладките Му спасителни думи. Лазар показвал обичта си. Не е чудно, че именно него Спасителят избрал, за да извърши най-великото си чудо – възкресяването след четиридневна смърт. И отново тук Христос идва на вечеря в последните спокойни часове преди страшните Гетсимански и Голготски събития. Възкресеният Лазар е до Него. Отново Марта се грижи да Му е уютно, а Мария помазва нозете Му с чисто нардово миро и ги отрива с косата си…
Да, обикновеността и топлината на Витания крие в себе си заряда на велико чудо. Не само възкресяването на Лазар. Но и това, че има място, има дом в онези съдбовни и славни времена, където Господ е добре дошъл. Където може да влезе в ежедневието на едни скромни хора и да направи живота им делнично райски. А те самите имат безкрайна вяра в Него. Марта Му изповядва: “Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.” (Иоан 11:27) Мария, паднала в нозете Му, също изрича преди възкресяването на Лазар: “Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.” (Иоан 11:32)
Чувал съм много градове и места да искат да бъдат “нов Иерусалим”, “нов Рим” и т.н., въпреки противоречивата им слава. А не съм чул някой да иска да бъде “нова Витания”, въпреки нейната чудесна обикновеност. И това е един от проблемите ни. Нашата страна, нашият град, нашите сърца не пожелаха да бъдат “нова Витания” – места, където Христос има приятели, които не искат само Той да се грижи за тях, но и те с нещо да Му послужат. Или да му дадат отрада от пълния с претенции и злост свят. Умишлено избягвам думата пристан. Сам Спасителят е Пристан. Той е Оазис, Отрада и Утеха за нас. Но заедно с това ни позволява да Му бъдем и приятели. И да Му послужим като такива. И с мъничкото си добро да му върнем за вседоброто.
А на вас не ви ли се иска да сте част от хората, които са добре дошли в Лазаровия дом? Колко ви се иска? Толкова ли, че да си построим сами такъв дом? Ето как могат да бъдат поставени неговите основи – всичко, което се случва в ежедневието ни, в обществения ни живот, в културните ни и духовни търсения, ако щете и в това, което дават по телевизията, в забавленията и постиженията, трябва да бъде осмислено през атмосферата на къщата във Витания. Ако й пасва поне малко, то значи сме на прав път. Ако й противоречи – значи се отдалечаваме от приятелството с Учителя.
Вие решете дали всеки един голям или малък детайл от живота ни е в хармония с грижовността на Марта, благоговението на Мария, приятелството на Лазар. И ако не е, това прави ли ни щастливи? И в онова време е имало това, което го има и сега – опитният в лавирането политик Пилат, алчният за шоу и забавления Ирод, непостоянният и незнаещ какво иска народ, самоуверените в своята праведност книжници и фарисеи… Все неща, с които сме свикнали да живеем. А Христос обичал да гостува в обикновената къща на приятел.
Не мечтая България да стане Швейцария на Балканите (нали имаше такова клише). Моля се тя да бъде с нещичко подобна на Витания. И се надявам и вие да се помолите за това. Ако утре го поискате от цялото си сърце, може би всичко в живота ни ще се промени. И опитно ще усетим чудото на възкресяването на всеки един от нас и на страната ни като цяло. Защото понякога се страхувам, че тя мирише вече…