(Размисли в 7 Неделя след Петдесетница)
Двама слепци тръгнали подир Христа… В скръбта си, в безнадежността, в болестта, в мъката, в греховете…
Тръгнали подир Христа и викали: “Помилуй ни!”
И като викали “Помилуй ни!”, приближили се до Него.
А Той ги попитал: “Вярвате ли, че мога стори това?”
Те отговорили: “Да, Господи!”
Тогава Христос се допрял до очите им и рекъл: “Нека ви бъде по вашата вяра.” И очите им се отворили!
За това ни разказва постоянната актуалност на Неделното Евангелско четиво (Мат. 9:27-35). А вие вярвате ли, че Христос може да стори това? Че някога е можел? Че може и сега? Тогава викайте: “Помилуй ни!” Този вик приближава до Всемогъщия…
Прибижава Всемогъщия до нас… “Чакай, Христе! Пази метър и половина дистанция! Пази хората, бъди отговорен! Не идвай чак толкова близо! Това е въпрос на любов!” Кой говори така? Който говори така, няма да каже и “Помилуй ме!” Защото не разбира какво го заплашва.
После Евангелието разказва, че Христос изцелил един ням човек, обхванат от бяс. Изгонил беса. Народът се чудел на чудесата, извършени пред очите му. А фарисеите видели в това бесовско съдружие.
Чудесата на Христа – бесовско съдружие?
Чували ли сте днес някой да говори, че Христос върши чудеса с вярващите в Него? А фарисеите пак повтарят: “Не, това е бесовщина”. Христос е същият и днес. И фарисеите са същите и днес. Но Христос е вечен, а фарисеите ще погинат, заедно с цялото си “здравомислие”. Здравомислие или Христос? Христос или здравомислие?
Накрая евангелистът разказва: “И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.”
Щом е ходил във всички градове, значи и тук може да дойде? И в цяла Европа? А?! Може ли?
Всяка болест и немощ?! Значи и нашата? Новата? Може ли? Все пак… Тогава имало ли е грип? Това са нови щамове, непознати в древността. Може да е лекувал всяка от тогавашните болести. Но оттогава има промени. И нови вирусолози. Гигантски фирми. “Ти в коя от тях работиш, Христе?”
Освен това, тежко е, че изцелението върви в комплект с проповедта на Евангелието! Непоносимото за фарисеите Евангелие… Две в едно. Какво ще кажат? “Не ти щем, Христе, нито меда, нито жилото! Имаме си учени мъже, вярваме на тяхното “евангелие в две дози” и това ни стига.” Просто предположение… Може и друго да кажат…
А вие вярвате ли? “Всеки град, всяка болест”. Колко вярвате? Колкото слепите? Може и по-малко. Колкото тези, които пишат във фейсбук: “Же суис…”? Поне толкова? Все пак фейсбук е напълно безопасен. За разлика от Христовата лъжичка? “Сложи маска на лъжичката си, Христе, иначе ще я сменим със спринцовка!” Шегичка. Смешна ли ви е? Адска смешка, с която се забавляват “вярващите”.
А може Христос да си е тръгнал? Да е бил тук, но да сме го изгонили като гадаринците, за които четохме скоро… И в това няма да сме първи.
“Върни се, Христе, и кажи за Евангелието. Пък болестта после…” Св. Паисий би нарекъл такъв зов “любочестие”. Ние любочестни ли сме? Любочестните са луди!
А ние по принцип сме здрави, освен че сега сме малко болни! Иначе сме добре!
Затова не викаме: “Помилуй ни!” Няма за какво…
След никого не тръгваме… Никъде не отиваме… Никого не чакаме… Освен да сме живи и здрави…
Само ей това е лошото, че сега сме малко болни. Ама ще се оправим. Ако не, може пък да ни задължат да се оправим. Разбира се, за наше добро…