Всеки ден българските новинарски медии пускат като по команда задължително по няколко текста по актуалната за епохата ни тема. Като по часовник – пет до десет текста, в зависимост от натиска и активността, която им диктуват. Съшито е с бели конци. Черен парцал с бели конци. Трябва да сме малоумни, да сме средностатистически потребителски равнодушни блейки, за да не го забелязваме. Обаче 80 % от хората го забелязват, за изненада на журналисти и пропагандисти.
Другият им трик е слагането на респектиращи буквички пред името на някой човечец, който за пари и слава е готов всичко да каже. Че еди кога си ще се случи еди какво си – пророчества един вид. Доц и проф трябва да ни стряска и да си кажем „брей, умни хора щом го твърдят, значи работата е сериозна“, а ние да низвергнем себе си и да се смирим малко. Ей такова овчедушие се иска, а не да се съмняваме и да задаваме въпроси. Като например този – защо всичко в целия свят е така централизирано и добре организирано. Или като този – правите ли разлика между повод и причина за дистанционното образование.
Руският режисьор Звягинцев, когото не обичам заради антицърковните му послания, има една знаменита сцена в „Левиатан“ – властникът в образа на един пиян разноглед кмет съобщава на простия човечец, запънал се за земята си: ти никога не си имал права, нямаш права и няма да имаш права. В Божието царство и в Библията не става дума за права. Христос не ни говори за права. Ние имаме дълг. Дългът ни е да се държим при истината. Демокрацията е някакъв декор, зад който се крие нещо зловещо.
Множеството хора още имат илюзията за „гражданско общество“. Предлагам на пропагандистите да свалят картите накрая и да кажат същото като пияния кмет – вие никога не сте имали права – и точка. Свенят се все още. Но скоро свянът ще им мине. Според мен. И пак според мен чудо Божие ще ги спре и ще се чудят откъде им е дошло.
Утре като стигне до вниманието ви текстът на някой проф или доц, не се стряскайте. Доц и проф през последните десетилетия се пише под път и над път. Доцентурите и професурите на тези хора на какви ли теми са? Как ли изглеждат техните банкови сметки? Възможно ли е някой от тях да си вярва наистина или всичко е добре организирано и премерено? Ще ви кажа още едно свое съмнение, а вие ме обявете за какъвто искате. „Антиваксър“ и „конспиратор“ са ми любимите – все едно в целия свят цари единодушие относно протеина от ембриони и все едно от най-богатите места не произлизат идеите за всеобща дигитализация и нов ред и аз си ги измислям…
Съмнението е следното: Програмата за дигитален преход е разработена още отпреди десетина години. В този алгоритъм са предвидени всички възможни реакции на обществото. Не става така? Опитайте онака! Не искат да им вкарват нищо в тялото? Убедете ги един по един в отделните регионални или професионални области, не всички наведнъж. Ако срещнете затруднения и там – преминете към план В, после план Г, Д и така нататък. Проиграли са я тази партия шах, без да подозират, че има една Сила, Която може да ги издуха в миг с все шахматната им дъска. Защото са горделиви и самонадеяни.
От нашата молитва само зависи дали чудото ще стане пред очите ни. Бог може да бъде умилостивен. Може да ни даде дни и векове свобода. Може децата ни да порастат в мир, да ходят на училище нормално и да живеят кротко и благодарно. Може.
Ние всъщност никога не сме губили свободата си, тя не ни е право, а ни е присъща както дишането.