Моята първа среща с Ушакис

Постоянно слушам разкази за стария гробищен аристократ. Затова се примолих на попа да ме вземе един път с него на Малашевските гробища. Не чаках дълго – появи се панихида и тръгнахме. Подготвих се предварително като за първа среща – купих от близката кръчма “Параклиса” топло кебапче. Заварихме Ушакис, както винаги, между администрацията и храма. Играеше си с топка от смачкан мазен вестник. Мъжът ми бързаше, затова направо го попита:

– В коя посока е 47 парцел? След моста наляво или надясно да завия?

Кучето го погледна със съжаление:

– Защо ми задаваш този въпрос? Ти си този, който трябва да казва кое е ляво и кое е дясно. И да знае накъде да завие човек, за да не се загуби, а да намери мястото, накъдето е тръгнал.

– Нямам време в момента за философии – хората ме чакат. Това е жена ми, беседвай си с нея, сам ще намеря парцела. – махна с ръка попът и тръгна.

Останахме аз и Ушакис. Реших да спечеля благоразположението му и му дадох кебапчето. 

– Изяж го, докато е топло. – казах му.

Старият аристократ ме погледна подозрително и помълча известно време, без да се доближи до кебапчето. Отстъпих крачка назад, защото се притесних да не го плаша. Но той си остана като закован на място. Накрая все пак подхвърли:

– Какво, да не пристигнаха предизборните кебапчета? 

– Не. Това си е лично от мен. 

Ушакис се наведе и хапна доволно. И стана по-разговорчив. Защото съм чувала от попа, че той не говори с всеки. 

– Благодаря много! – любезно рече. – Тъкмо си мислех, че не сте хора. Ето, втори парламент си отива за има-няма шест месеца, а не се намери някой едно жито да раздаде. Не се намери един поп заупокойна молитва да прочете. Така си умират парламентите един след друг и си остават непоменати. Така че, като няма жито, приемам кебапчето за “лека му пръст” на последния парламент. 

Сконфузих се. Говорех с него за първи път и не можех да преценя шегува ли се или говори сериозно. Затова неутрално се опитах да поддържам разговора:

– Не се притеснявай, ще се роди нов парламент. Трети за тази година.

– То вашето стана малко като кръщене. Била ли си на кръщене?

– Разбира се, нали мъжът ми е свещеник.

– Значи знаеш, че свещеникът пита три пъти кръщаващия се, за да е сигурен, че в отговора му няма колебание дали се отрича и после дали се съчетава. Като в някаква гротеска по сценарий и вие сте попаднали в ситуация, все едно някой ви пита: “Съчетваш ли се с чалгата?”. А после втори път: “Съчетаваш ли се с чалгата?” И сега трети път: “Съчетаваш ли се с чалгата?” Нали знаеш какво следва: “И поклони й се!”

– Мисля, че няма да се стигне до трети положителен отговор. Появиха се нови “спасители”. И то не какви да е, а спецове. С дипломи от чужбина!

Ушакис се озъби от изненада. Явно до гробищата още не бяха стигнали актуалните новини. Там само стари вестници носят.

– Брей?! Много бързо взехте да си сменяте “спасителите”. И като са такива спецове, имат ли си топки като моята? – Ушакис побутна с муцуна мазния стопчен вестник.

– Хвалят се, че имали. Даже някои казват, че имали цял капитал от топки. Но може да не са само от вестници. Лошото е, че още не знаят леви ли са или десни.

Ушакис се усмихна:

– Ляво и дясно могат да са една и съща посока. Св. Паисий Светогорец обяснява, че няма разлика дали ръката е дясна или лява, ако не се кръсти. 

Не знаех какво да му отговоря, затова го помолих да го снимам. За моя изненада той застана точно пред катафалката и каза убедено:

– Снимай ме така. За да помниш какво се случва с тези, които непрекъснато се отричат и се съчетават с какви ли не измислени спасители, а в истинския Спасител не вярват, не се уповават на Него, не се каят и не просят помощта Му.

– Ушакис, ама ние всички рано или късно ще се качим на катафалката…

– Да, но който вярва в Спасителя и да умре ще оживее, а който не се кръсти как ще оживее? Питай мъжа си, ако не си сигурна в думите ми.

Междувременно попът се беше върнал и стоеше зад гърба ми. Само кимна с глава и подхвърли: 

– Това, което е очевидно за кучето, често остава тайна за хората…

Двамата с мъжа ми си тръгнахме. И още дълго обсъждахме думите на стария гробищен аристократ. Според мен си струва да ги обсъдите и вие.