Поглед с надежда

Много се изговори за проектодокументите на бъдещия Всеправославен събор. Някои се изказаха дори след решението на Светия Синод (http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=201851). Критикуваха яростно, наричайки го начин „да се сепарираме и провинциализираме“ (http://dveri.bg/wah9f) Е, имаше и неща, които не се казаха. Например някои иначе активни църковни сайтове се поразсеяха при отразяването на беседата по темата на известния патролог професор протопрезвитер Теодор Зисис… Затова и аз, без сам да вземам отношение, реших да направя нещо, което ми се вижда полезно – да подредя някои части от проектодокумета: „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят“ (http://dveri.bg/wkyhk), а под тях да поставя някои думи на праведни мъже, за да се получи нещо като задочен диалог. Пък нека всеки сам решава защо очите на толкова православни хора са вгледани с надежда в Българската Църква! (Почернените букви са от мен за по-голяма яснота.)

Из т. 4 на Проектодокумента: „…Освен това Православната църква благодарение на отличаващия я вселенски и човеколюбив дух, който според Божията повеля се моли „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Tим. 2:4), винаги се е борила за възстановяването на християнското единство. Затова православното участие в движението за възстановяване на единството на християните изобщо не е чуждо на естеството и историята на Православната църква, а представлява последователен израз на апостолската вяра и традиция в новите исторически условия.“

Св. Юстин Попович: „…Както Личността на Богочовека Иисус Христос е една единствена, така и Църквата, основана от Него, в Него и на Него, е една и единствена. Единството на Църквата неминуемо произтича от единството на Личността на Богочовека Господ Иисус Христос. Богочовешкият организъм органично е един и единствен, затова Църквата не може да се разделя по никакъв закон, защото всяко разделяне би означавало нейната смърт. Намирайки се цялата в Богочовека, тя се явява преди всичко Богочовешки организъм, а след това вече Богочовешка организация…
…Светите апостоли и светите отци и учители на Църквата с мъдростта на Херувими и с ревността на Серафими изповядват единството и единствеността на Православната Църква, затова е понятна пламенната им ревност при всяко отделяне и отпадане от Църквата и строгото им отношение към еретиците, ересите и разколите. В това отношение изключителна важност имат светите Вселенски и светите Поместни събори. Според тяхното мнение Църквата е не само една, но и единна. Както Господ Иисус Христос не може да има няколко тела, така не може да има и няколко църкви, оттук: разделението, разделянето на Църквата е онтологично и по същество невъзможно. Разделения на Църквата никога не е имало и не може да има, а е имало и още ще има само отпадания от Църквата; така нежелаещите да принасят плод пръчки изсъхнали отпадат от вечно живата Богочовешка лоза – Господ Иисус Христос (ср. Иоан 15:1-6). От едната и неделима Църква в различни времена са се отделяли и са отпадали еретици и разколници и с това отделяне те са преставали да бъдат членове на Богочовешкото Тяло на Църквата. Така отначало отпаднали гностиците, след това – арианите, а след това духоборците, монофизитите, иконоборците, католиците (в това число бъдещите протестанти), униатите… С една дума, всички членове на еретическо-разколническия легион (ср. Марк 5:9)…“
Из „Православната Църква и икуменизът“ от преп. Юстин Попович

т. 5 на Проектодокумента: „Съвременните двустранни богословски диалози на Православната църква, както и участието й в икуменическото движение се основават на това нейно православно самосъзнание и на нейния вселенски дух и имат за цел да потърсят изгубеното християнско единство въз основа на вярата и преданието на древната Църква на седемте вселенски събора.

Архимандрит Серафим Алексиев: „Към повярвалите в апостолската проповед и към нас, днешните православни християни, е отправен съветът: „Залягайте да запазите единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф.4:3). Този знаменателен израз — да пазим единството — много говори. Ние сме съветвани не да създаваме единството, а да го пазим като вече създадено и завещано на поколенията. Следователно, ние не сме призвани да търсим начини занапред сами да го изграждаме чрез съединяване на несъединимото. Иначе, ако речем тепърва да го създаваме, ще трябва да признаем, че то досега не е съществувало. А това ще издаде нашето неверие в словото Божие; това ще покаже, че ние се отричаме от създаденото и изградено вече от Христа единство. Но тогава ние ще бъдем изобличени от историята и от хилядите уста на фактите, които необоримо говорят, че св. Православна Църква от основаването си до днес е единна, както са били и са единни във вярата всички нейни свети мъченици, подвижници, светители, изповедници на истината, живели през всички векове на нейното съществуване!
Господ Иисус Христос е създал дивно единство — единство във вярата, за което св. ап. Павел пише: „Едно тяло сте и един дух… Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Еф.4:4-5). Създавайки сега ново „единство“, каквото Иисус Христос не е желаел и не е осъществявал, икуменистите разкъсват създаденото от Спасителя единство. И ето какви са резултатите: разноверни се събират в някакво механическо „единство“, а между православните настъпва разделение, като едни защищават разпалено икуменизма, а други решително го отхвърлят. Де е тук придобивката за св. Православие? Вместо инославните да станат православни, мнозина от православните изменят на Православието, като потъпкват каноните му, охладняват към вековните му традиции и в икуменическото си „въодушевление“ свършват с пълно догматическо равнодушие!“
Из „Православие и икуменизъм“ от архимандрит Серафим Алексиев и архимандрит Сергий Язаджиев

Св. отци от VII Вселенски събор: „Светите наши отци, изпълнявайки Божествената заповед на нашия Бог и Спасител Иисус Христос, поставиха свещта на Божественото знание така, че да свети на всички вкъщи, тоест на всички славещи Бога в Православната Вселенска Църква, за да не се спъне нито един от тях в камъка на еретическото зловерие. Защото светите отци прогонват надалеч всяка еретическа заблуда и отсичат гнилите членове, ако те са неизлечимо болни; очистват гумното, а пшеницата, тоест всяко хранително слово, укрепяващо сърцето на човека, събират в житницата на Православната Вселенска Църква, а сламата на еретическото зло учение изхвърлят вън и я изгарят с неугасим огън… И ние, всячески придържайки се към догматите и към делата на Богоносните наши отци, проповядваме с една уста и с едно сърце това, което те ни предадоха, без да добавяме нищо и без да отнемаме нищо от него, но утвърждавайки се и укрепявайки се в това, учим и изповядваме така, както са постановили шестте Вселенски събори…“
Акт на светия Седми Вселенски събор, заседание 4

Из т. 6 на Проектодокумента: „Според онтологичната природа на Църквата нейното единство не може да бъде нарушено. Православната църква признава историческото съществуване на други християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея, но и вярва, че нейните отношения с тях трябва да се основават на възможно най-бързото и най-обективно изясняване от тяхна страна на целия еклезиологичен въпрос и особено на тяхното основно учение за тайнствата, благодатта, свещенството и апостолското приемство…“

Св. Серафим Соболев: „Ние, православните християни, изповядваме, че Църквата, основана от Самия Бог за наше спасение, това може да бъде, в строгия смисъл на думата, само обществото на истинно-вярващите християни. Да се нарича църква всяко едно от еретическите общества, това означава липса на правилно разбиране за Църквата и потъпкване на нашата вяра в догмата за Църквата, изложен в деветия член на Символа на вярата. Очевидно икуменистите, посочвайки многочисленността на т.нар. християнски църкви, участвуващи в икуменическото движение – … придават на тази многочисленост твърде голямо значение. Но от това, че лъжата ще се проявява не в малко, а в голямо количество нейни разновидности, тя няма да се превърне в истина, а напротив – още повече ще изопачава и ще отрича истината…“
Из доклад, произнесен от архиепископ Серафим на Московското Всеправославно съвещание в 1948 г. под заглавие: „Трябва ли Руската Православна Църква да участвува в икуменическото движение?“

Св. Иларион Троицки: „Без Църквата няма християнство; остава само християнско учение, което само по себе си не може да обнови падналия Адам.“
Из „Без Църквата няма християнство“, свещеномъченик Иларион (Троицки)

Св. Максим Изповедник: „Не желая еретиците да се мъчат и не се радвам на тяхното зло – пази Боже!, – но двойно се радвам на тяхното обръщане. Защото какво може да бъде за верните по-мило от това да видят разпръснатите Божии чеда събрани заедно. Не съм изгубил разсъдъка се, та да ви съветвам да цените немилосърдието по-високо от човеколюбието. Напротив, съветвам ви с внимание и усърдие да правите добро на всички хора и всички верни да бъдат всичко за нуждаещите се. Но при това казвам: не бива да се помага на еретиците в утвърждаването на техните безумни вярвания, тук е нужно човек да бъде рязък и непримирим. Защото аз не наричам любов, а човеконенавистничество и отпадане от Божествената любов това, когато някой укрепва еретиците еретиците в техните заблуди за неминуема погибел на тези хора“
Из писмо XII – До Йоан Кувикуларий за правите догмати на Църквата Божия и против еретика Севир

Из т. 16 на Проектодокумента: „Един от главните органи в историята на икуменическото движение е Световният съвет на църквите (ССЦ). Някои православни църкви са негови учредителни членове, а в последствие всички поместни православни църкви са станали негови членове. ССЦ е едно съвкупно сформирано междухристиянско тяло, въпреки че то не обхваща всички християнски църкви и изповедания. Успоредно с него съществуват и други междухристиянски организации и регионални органи като Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) и Съвета на църквите на Близкия Изток (СЦБИ). Те заедно със ССЦ изпълняват важна мисия за насърчаването на единство на християнския свят. Православните църкви на Грузия и България се оттеглиха от Световният съвет на църквите…“

Св. Серафим Соболев: „Преди икуменизма в православните страни нямаше такава протестантска пропаганда, тъй като нямаше такова дружеско общуване на православните с протестантите, което се утвърждава на икуменическите конференции и което налага на православните представители „моралното задължение“ да не възпрепятствуват протестантската пропаганда в православните страни. В това се състои голямото зло на икуменизма. „Всяко дърво се познава по своя плод“ – казва Господ (Лук. 6:44). Ако тази дружба е във вреда на св. Православна Църква, то ясно е, че такава дружба произлиза от нейните врагове. В случая тези врагове са масоните….
Организатор на Оксфордската конференция през 1937 г., а също така неин представител беше известният масон д-р Джон Мот. През януари 1948 г. той, като представител на ръководния комитет на Икуменическия Съвет, разработи заедно с други членове на комитета програмата на предстоящата Амстердамска икуменическа конференция, нейната организация и подготовка. Същият д-р Джон Мот ще бъде и един от представителите на Амстердамската конференция.
След всичко това няма нищо чудно, че на Лозанската икуменическа конференция през 1927 г. и на Стокхолмската икуменическа конференция през 1945 г. 80% от участниците са били членове на масонската организация ИМКА, ръководена пак от същия д-р Джон Мот. Оттук става ясно кой стои зад икуменическото движение. Зад него стоят вековните врагове на Православната Църква – масоните…“
Из доклад, произнесен от архиепископ Серафим на Московското Всеправославно съвещание в 1948 г. под заглавие: „Трябва ли Руската Православна Църква да участвува в икуменическото движение?“

Из т. 17 от Проектодокумента: „Православните поместни църкви, членове на ССЦ, вземат пълно и равночестно участие в организацията на Световния съвет на църквите и допринасят с всички разполагаеми средства за свидетелството на истината и за подобряването на единството на християните…“

Св. Серафим Соболев: „И така, след като нашата Православна Църква не е получила от страна на организаторите на икуменическите конференции никакви заявления, че инославни църкви са готови да се присъединят към нея и след като на тези конферениции въпросът за такова присъединяване изобщо не е бил повдиган, то пита се, защо нашата Руска Църква трябва да изпраща там свои представители? Какви плодове ще принесе на нашата Църква нейното участие в икуменическите конференции? Разбира се, плодовете ще бъдат само недобри. Един от тях е, както вече споменахме, отстъплението на православните от собствената им вяра чрез потъпкване на светите канони и догмата за Църквата, който ние изповядваме вн деветия член на Символа на вярата.“
Из доклад, произнесен от архиепископ Серафим на Московското Всеправославно съвещание в 1948 г. под заглавие: „Трябва ли Руската Православна Църква да участвува в икуменическото движение?“

Из т. 19 на Проектодокумента: „Православните църкви-членки смятат за необходимо условие за участие в ССЦ основополагащия член на неговия устав, според който негови членове могат да бъдат само църквите и изповеданията, които признават Господ Иисус Христос като Бог и Спасител според Писанията и изповядват Бога в Троица: Отец, Син и Свети Дух според Никео-цариградския символ на вярата…“

Св. Иларион Троицки: „Подмяната на Църквата с някакво „християнство“ води до една ужасна подмяна – подмяна на Богочовека Христос с човека Иисус от Назарет. Както вярата в Църквата е неразривно свързана с признаването на Божествеността на Христа Спасителя, така и отричането на Църквата води след себе си отричане на въплъщението на Божия Син, отричане на Божествеността на Иисус Христос. Божественото достойнство на Христа е необходимо и нужно само на онзи, който вижда в Него Спасителя, вдъхнал в човешкото естество нови сили и основал Църквата. Нима от словата на Самия Иисус Христос не е видна тази неразторжима връзка на истината за Църквата и Истината за Неговото Богосиновство? Симон Петър казва: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог.“ Тогава Иисус му казва: „Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък (т.е. на истината за Боговъплъщението, което изповядал Петър) ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят.“ (Мат. 16:16-18)
Из „Без Църквата няма християнство“, свещеномъченик Иларион (Троицки)

Ще завърша отново не с мои думи, а с казаното от гостувалия у нас отец-професор Теодор Зисис: „Една от причините да дойдем и да се срещнем с вас и с Негово Светейшество патриарх Неофит е, че Св. Синод на Българската църква е взел твърдо решение да отстоява позицията си да отпаднат спорните текстове от този проектодокумент. Да се надяваме да отстоят докрай“.
Цитат по материал от сайта pravoslavie.bg http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5/