През последните дни много приятели ми писаха разтревожени, че не могат да си обяснят случващото се с нас. Споделих, че и аз съм объркан и нямам подходящи отговори. Затова някои от тях предложиха да напиша писмо на моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис, с молба да ни помогне да се ориентираме. Така и направих. Писах му накратко за последните новини отвъд оградата. И поисках да ни каже мнението си. Но не по обичайния си завъртян начин, а просто и достъпно. Точка по точка. Така и така, защото така и така… Не чаках дълго. Ето това ми е изпратил:
“Народ, който има света Литургия и пълен богослужебен цикъл във време, когато другите не могат дори да зърнат Плащаницата на Разпети петък, трябва да бъде отговорен.
“Да бъде отговорен” означава да благодари на Бога. Да се смирява пред незаслужено оказаната му милост. Да се моли за другите, които нямат неговите предимства и за целия страдащ свят, та Добрият Бог да спре бедствията.
Ако пък не е отговорен, нека очаква жестоки нападения от страна на врага, който ненавижда Литургията и изобщо всичко, което се случва в отворения храм.
Неблагодарността дава правомощия на противниците на спасението да действат.
Тази неблагодарност се изразява най-вече в пренебрегването на духовните дарове за сметка на плътското преуспяване.
Иначе казано, ако имаш светите Дарове, но вместо да се стремиш към тях – крещиш, че някой ти е откраднал паричките, ще загубиш и едното, и другото. Понеже е писано, че човеците трябва да се стремят първом към Царството Небесно, а другото ще им се придаде.
Врагът не иска просто да отмъсти на човека, той се стреми да го унижи и в този му вид да го покаже на Христос с думите: “На тези ли даваш Тялото и Кръвта си?”
За да бъде унижено достойнството на човека, той трябва да бъде превърнат в слуга. Това не става трудно с този, който във всичко предпочита плътта пред духа.
Най-слугинското нещо на света е слугата, назначен за господар.
Но и в думата “най-” има развитие.
Още по-най-слугинско е, когато слугата, назначен за господар, мисли, че наистина има власт!
Още по-най-слугинско е, когато му се подмазват заради тази власт, очаквайки изгоди от нея.
Още по-най-слугинско е, когато страдат от нея и въпреки това се умилкват.
Още по-най-слугинско е, когато му се възхищават… Просто така, защото всички слуги се възхищават на слугите, назначени за господари.
И все пак… Подобни назначения се случват, понеже никой не може да наказва слугите, както слугата, назначен за господар. Защото той пръв е вдишал отровата на компромиса и копнее да се оправдае за това. А най-лесният начин е като накара и другите да поемат от същото.
Първата глътка на унижението е да направиш компромис с любовта към страната си. Т.е., да бъдеш лишен от връзка с предците си, да се отнеме общностното ти достойнство.
Втората е да направиш компромис към семейството си. Дори с първата думичка, която човек изговаря: “Мамо”.
Трета е да направиш компромис със самия себе си, като приемеш да си някой друг.
И всичко това заради паричките, които някой ти е откраднал. Честно казано, накрая може и да ги получиш, но… Никой господар не плаща прекомерно на слугите си, просто ги потупва по рамото и те са щастливи.
Сигурно те е страх да не забранят Литургията? Може би няма да стане веднага… Неблагодарните не придобиват нищо от благодарствена служба. Тя им служи за осъждане.
Питаш ме какво да правиш… Ето какво: изяж това писмо.
Само проверявам докъде си се докарал…
Отговорът ми е: все още можеш… Все още можете да обърнете неблагодарността в благодарност. Бъдете адекватни на Литургията. Имате Псалтир и Молитвеник. Въпросът е само в едно: Имате ли вяра, че Литургията, Псалтирът и Молитвеникът са по-силни от всяка сила на този свят? Ако нямате, не искам да ви бавя, предстоят ви много нови неща.
Подпис: Ушакис, който живее до храма”