В иначе неприятния за мен филм от богобореца Звягинцев „Левиатан“ (ако ме попитате по какво си създавам мнението, ще ви обясня друг път) има една забележителна и незабравима сцена. Една вечер пред къщата на „малкия човек“ пристига самият кмет на града, пиян на талпа. Ще го убеждава да отстъпи за дома си, за земята.
Властникът с раздърпана риза и вратовръзка, с разногледи от алкохола очи и с всичкото самочувствие и гордост на този свят казва на нещастника „Ти никога не си имал права. Ти нямаш права. И никога няма да имаш права.“
Толкова по въпроса с правата. Сега да доукрасим тая мисъл, че веднага ще изникнат философи, Нойзи, който не чете профани като мен, ще почне да докарва от хиляда епохи цитати как са се формирали „правата на човека“, как едни бунтари от Древна Гърция до днес били протестирали и така били извоювали обикновените хора да имат права – да бъдат щастливи, както твърди американската конституция, да имат работа, да имат свобода и така нататък. Права. Много права.
Никакви задължения.
Когато две страни сключват договор, има клаузи – права. Едната страна има такива и такива, другата такива и такива. Значи ние хората сме си сключили обществения договор и в него сме въвели понятието „права“ и никой от другата страна няма право да нарушава нашето право. Но дали е така? На практика, искам да кажа. Без теории, само практика. Щото животът е практика, не е теория. „Теорията е знатна дама в палата.“
В действителността човекът просто е забравил, че има един единствен сключен контракт на този свят. И вътре в него има само няколко прости клаузи, толкова прости, че да ги разберат и незавършилите НГДЕК. И не само да ги разберат, а най-вече да ги почувстват със сърцето си. Новият контракт заменя Стария контракт. Старият е скрепен със скрижали. Не на някаква си там хартия. Новият с Разпятието. Това е още по-високо ниво. Нещо като ДНК договор между Създателя и нас, нещастниците. ДНК, защото се пролива кръвта на Христос. И продължава да се пролива всяка седмица по време на Литургия. Какъв по-силен от този договор?
И какви са тия сърдечни, душевни и духовни клаузи в него? Имаме ли права? Или сме тука само за мъничко и ни е даден шанс. Е, дават ни се и стотици шансове, ако сме грешници, стига да го искаме. Тоя договор е много особен. Отстъпиш ли от него, губиш всичко. Но първо губиш съня си и спокойствието си. Спазваш ли си клаузите, имаш мир на душата. Клауза първа и втора, повече няма: Обичай Христос, Обичай човека до себе си, щото и той е образ Божи. Ама не щеш да обичаш? Щото си си темерут по рождение ли?
Всичко останало е плява. Никога не сме имали „граждански права“. Тая илюзия почва да се пропуква лека полека пред очите ни и много бавно хората ще почнат да се освобождават от нея. Но е удобна мантра за онези разногледите, дето организират земния свят.
Те винаги са се смеели на тази постановка. Левиатановците, чудовищата. Понякога даже са жертвали някои от своите по-мънички чудовищенца в името на представлението. Но от Китай символично идват не само вирусите и драконите, а и откровеното признание, че „правата на човека“ са приспивна песничка. Повече обаче не им е нужна. Така че най-добре е да се борим за Правда, а не за права. Права нямаме. И не сме имали. Такова време вече е настъпило. Време на осъзнаване.