Моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис, днес беше много въодушевен. Още отдалеч започна да вика:
– Ела, ела! Имам да ти разкажа нещо…
Приближих:
– Е, кажи какво…
– Решил съм да пресека оградата. Да дойда във вашия свят, да направя кариера и да бъда щастлив.
– Сериозно? – иронизирах го.
Но той беше така екзалтиран, че не ми обърна внимание, а продължи:
– В началото не знаех как ще стане това, но после се сетих. Първо ще напиша кратки, но ефектни стихотворения. После ще ги вържа с музика. Неангажираща музика, кариерата не понася разни интелектуалщини. Затова ще е някой кючек… Или хип-хоп, нали живея на улицата. Хората ще ме заобичат и ще ме накарат да стана депутат. А после и нещо повече… И тогава ще съм щастлив, а и ще помогна на другите да са щастливи… Какво ще кажеш? Даже написах първите си редове, слушай:
Протестът е протест,
ситуацията – ситуация,
да ви водя е чест,
а даже честация!
Направо ме гръмна! Не очаквах това, дори в най-лошите си предположения за полудяването му! А той ме гледаше с детинско очакване… Успях само да промълвя:
– Ушакис… Няма дума честация!
Начумери се:
– Що пък да няма? Да не би да са ти платили, за да бламираш бъдещето ми, а?
Сега пък и това… Наведох се и с най-кроткия си тон му заговорих:
– Виж… Светът извън оградата е много по-различен от това, което четеш в разни забравени по гробовете изрезки от вестници, в които е била увита баница за раздаване… За да се развиваш там, особено в управлението на нещо, е нужно образование, професионален опит, умение да общуваш, още много неща… Не става просто така, хващат те от улицата и готово…
Гледа ме дълго и съсредоточено. Накрая наведе глава и промълви:
– Значи не става?
Кимнах:
– Не става!
– И все пак! Ще ви направя едно добро! Ела да се поразходим! И чуй думите, които звучат тук! Щом стиховете ми не стават, може това да помогне…
Тръгнахме между парцелите. Вървяхме дълго. Мълчахме. Не издържах:
– Тук има само тишина, нищо не чувам!
– Много бързаш! Още не е започнало!
– Кое?
Не ми отговори. Продължихме да вървим бавно. Като на разходка. Зазяпах се по гробовете. Изчетох някои имена, какво друго да направя… Изведнъж полека в главата ми потече нещо като мисловен поток. Разкази за житейски съдби, приятелства, любови, провали, очаквания, борби… Не можех да го спра… Погледнах към приятеля си, а той, сякаш знаейки какво ми се случва, попита:
– Тук е пълно с недопрегръдки! Няма такава дума, също като честация! Но тази е красива – сега ти плуваш в море от недопрегръдки и те ти говорят!
Почувствах се ужасен:
– Но нима тук е краят на всичко?
– Върви, разказът не е свършил!
Продължихме. “Слушах” дълго. Накрая отново всичко утихна. Очаквах да настъпи безнадеждно мълчание. Но не беше така. Тишината бе пълна с очакване, нищо не свършваше тук. Сега гробищата изглеждаха като миг. Миг преди наистина важното. Това, което ще осмисли всичко, случило се по-рано. Или пък ще го обезсмисли…
– Но, всъщност, никой не може да бъде допрегръщан, нали? Човек няма насищане!
Ушакис се усмихна:
– Значи си разбрал! Добре, сега иди го кажи на хората, които живеят отвъд оградата! Така ще се оправят и наистина ще бъдат щастливи, дори и без да ги управлявам аз. Пък и… Беше шега, не съм приритал за постовете ви…
– Няма да ме разберат! Как да им обясня тишината, очакването, смисъла на думата недопрегръщан?
Помълча малко и рече:
– Прав си! Обясни им го просто! Свикнали сте с клишетата и вече не можете да правите разлика между живота и смъртта. Всичко, на което се надявате – знания, учения, хитрост, дрънкане на сложни приказки – всичко това е смърт. Освен, ако не съдържа в себе си очакването… И като всяко фалшиво нещо, то остарява, опростачва се и се превръща в гротеска. И в земните дворци заживяват хора, които имат много дрехи! Ще попиташ какви дрехи? Ами, такива: най-отгоре имат костюми на управленци, а отдолу гащи на клоуни, под тях евтини парцали на пажове. Накрая, в самата си същност, са облечени в стари нощници, толкова стари, колкото е стар грехът. Защото най-страшният грях е да не вярваш във вечността, да я мислиш за нощ. Тези хора не знаят какво е чест, те се борят да придобият това, което означава думата “честация”!
– Но тя не означава нищо!
– Именно! Човек първо трябва да си създаде очакване за вечност! И после да добива професионален опит и прочие. Едно е умът, а друго глупостта! Който живее за вечното – помъдрява, който язди временното – ще го възседнат глупаци, защото сам той е глупак!
Въздъхнах:
– Ясно! Искаш да им обясня разликата межу недопрегръдки и честация… Ще ме сметнат за луд!
За пръв път от много време моят приятел са разсмя с глас:
– Предай го от мен, аз съм просто едно гробищно куче, позволено ми е да съм луд!