През последните дни (успешно или не толкова) мнозина използваха като метафора историята за Каин и Авел. И когато един сюжет от Свещеното Писание бъде споменаван толкова често, логично е да се очаква и Църквата да ни каже нещо по него. И тя ще го направи. Разбира се, гласът, който идва от храма, е тих, почти неразличим за слуха на повечето хора, свикнали с булевардните крясъци, като с нещо естествено. Затова реших да обърна вниманието ви на този глас. Кой знае, може пък да е от полза за някого…

Във вторник, по време на Великото повечерие, се чете покайният канон на свети Андрей Критски. В него се казва: 

“Надминах убиеца Каин – и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах – аз, Твоят син най-недостоен – война срещу своята съвест с лукавите мои дела. 

На чистата правда на Авел аз чужд се показах, Иисусе.
И нивга на Теб не принесох приятен, безкористен дар. Доволство от свят дълг изпълнен в живота си нивга не вкусих,
живот непорочен не дадох пред Твоя божествен олтар. 

И ние на своя Създател принесохме, душо, със тебе нечистата жертва на Каин: позорни и черни дела.
Порочна е нашата жертва: животът ни тлей непотребен, затуй и присъдата тежка надвисна над наш´та глава.”

Т.е., не просто канонът казва това, но ние ще трябва да застанем пред лицето на Бога и да го изречем от свое име! Самото богослужение ни задължава да го направим, така е приела Църквата. Трябва да употребим метафората по свой адрес… Да погледнем в себе си и да признаем, че сме надминали Каин, че сме войнолюбци по отношение на съвестта си, че над главата ни виси опасността от тежка и страшна присъда. И, според непостижимия Божи промисъл, това става тъкмо когато всички са се втренчили в тази библейска история.

Разбира се, подобни сравнения могат да предизвикат само демоничен смях у закоравелите политически анализатори. Но християните няма къде да избягат от това предизвикателство. Не че не съм чувал “благочестиви вярващи” бесовски да се подиграват с молитвата… Не че не е най-лесното нещо просто да не идеш във вторник на повечерието, когато ще се четат посочените стихове… И все пак, гласът на св. Андрей Критски ще бъде там, произнесен от най-високата трибуна на света и тихо зовящ към съвестта ни. Същата, която сме свикнали да бомбардираме агресивно с мазни успокоения.  

А всичко това е по една проста причина. Да се научим, че борбата за доброто започва от самите нас. Всичко в Свещеното Писание и Предание трябва да се приеме и съвсем лично! И да се приложи лично! И когато човек промени себе си, ще може да промени и света. Но не и по-рано! Иначе казано – покаянието е най-добрата борба за мир! 

Ще го напиша пак, на отделен абзац: покаянието е най-добрата борба за мир! 

Ако не вярвате на мен, послушайте поне какво говори свети Паисий Светогорец: 

“Когато молим Бога да даде покаяние на света, нека поставяме и себе си в числото на съгрешилите, а не да казваме: “Помогни на грешния свят”. Тримата момци се родили по време на вавилонския плен, обаче не казали: “Ние какво сме виновни?”, но изповядвали: “Справедливо пострадахме, трябваше и повече да пострадаме”. Говорели така, сякаш били съучастници на онези, които престъпили Божиите заповеди преди вавилонския плен, сякаш и те били съучастници в греха, въпреки че били непричастни, тъй като още не се били родили. Много ме трогва молитвата, с която се молели, докато били в пещта: Благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки. Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас… Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно… И сега не можем да отворим устата си… Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си. Не отнемай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен… (Дан. 3:26-35). Т.е., “Справедливо ни наказваш, Господи, защото съгрешихме, но само заради Авраам, когото обичаш, защото не е съгрешавал, не ни изоставяй”. Поставяли и себе си сред грешниците и вярвали в това, затова пещта станала прохладна. А идолопоклонниците, които отишли да проверят огъня в камината, били изгорени от пламъците (виж Дан. 3:48).

…Във всеки случай, покаянието е велико нещо. Още не сме разбрали, че човек чрез покаянието може да промени Божието решение. Това, че човек може да има такава сила, никак не е малко. Извършил си нещо лошо? Бог ти удря едно шамарче. Казваш “съгреших”. Тогава Той спира гнева Си и ти дава благословение. Т.е., когато немирното дете идва на себе си, кае се и бива бичувано от съвестта си, тогава неговият Отец го гали с любов и го утешава. Тъй като израилтяните се били отклонили от Божиите заповеди, живели в плен седемдесет и пет години. Накрая, когато се покаяли, се явил цар Кир, за когото може да се каже, че бил по-добър от синовете израилеви, осквернили своите свещени жертвеници. Бог му изменил ума и му дал да повярва в небесния Бог. Затова той пуснал израилтяните на свобода, дал им пари и дървен материал за храма, построил крепостната стена на Иерусалим и показал такава доброта и благоговение, каквато нямали дори израилтяните (виж 2 Ездр. 1:1 и сл.). И всичко това станало, защото народът се покаял и променил (виж 1 Ездр. 8:88-92). Колко много помага покаянието, за да бъде заличено злото!

– Отче, международните органи за мир помагат ли да се установи мир в света? (Въпрос на монахини към стареца.)

– Зависи. – отговаря св. Паисиий. – Някои започват с добро намерение. Но когато се съберат всякакви магьосници, огнепоклонници, протестанти и цял куп други, тогава вече всичко се обърква. Как те ще донесат мир в света, как ще могат да помогнат? Бог да ме прости, но това са парцалени черги на дявола. Постига ли се мир чрез греховни сдружения? Как ще дойде мирът, ако хората не се примирят с Бога? Само когато човек се примири с Бога, тогава настъпва и вътрешен, и външен мир. Обаче, за да се примири човек с Бога, трябва да дойде на себе си, да се покае, да живее съгласно с Божиите заповеди. Тогава Божията благодат и мир се вселяват в душата му, така че той е в състояние да помогне и за мира на околните.” (Виж книгата “Духовно пробуждане”, последната й глава: “Покаянието помага да бъде заличено злото”.)

Добре, признавам, странен текст се получи. Направо прекален… Да говориш за покаяние по време на пост… И то на християни… Точно когато, обзети от пристъпи на справедлив гняв, поправят света… Простете! Просто се страхувам, че ако няма кой да се кае, светът ще свърши. И затова ви занимавам с моите апокалиптични паник-атаки.