Аналоговата технология пресъздаваше света по-вярно. Аналоговият фотоапарат е по-точен от цифровия, защото при претворяването на образа върху матрицата на фотоапарата – компютъра – телефона, се орязват естествените цветове до цветовете на монитора-екрана-дисплея, които са ограничен брой и са в някоя от цветовите схеми за екран или за печат, комбинация от три цвята за екран или от четири за печат. А Господ е създал света и цветовете с доста повече богатство.
Разбира се, човешкото ни око не долавя тези тънки разлики, но те са факт, такава е истината. Първо, технологията е ограничена до двоична бройна система, второ до пикселите, които са малки кристалчета, светещи с някой от трите цвята. А в природата, сътворена от Бога, системата не е двоична и комбинацията от цветовете е със сигурност друга.
А качествените филмови ленти от едно време са запечатвали фотографирания образ почти такъв, какъвто е в действителност или поне без ограниченията на процесорите.
Всичко в телефона-компютъра преминава през този процесор, който някога се наричаше АЛУ – аритметико-логическо устройство. И ето ви пресмятане на Божия свят с всичките му чудеса през полупроводниците чрез двоичния код – няма как резултатът да не е изкривяване на действителността.
Подобно е положението с аудио форматите мп3 и т. н., които орязват звуците до онези, които ухото ни долавя. Но добрите музиканти дочуват бедността. Песента на птиците напролет си има всички честоти, нищо не липсва.
Какво толкова – ще кажете сега – слушаме си песнички на телефона, правим си снимчици – не ми е това темата, слушайте си и снимайте, колкото ви тегли.
Само прочетох, че ще ни правят цифрови самоличности съвсем скоро, до година ще го приемат в ес, после още 2 за въвеждане от държавите и готово. Ще се превърнем в по-лоша версия на себе си, орязана до данните, необходими на диктаторчетата да ни контролират. Няма как това да е за добро. Няма как да е за удобство. Цялата приспивна песничка с удобствата и сигурността и безопасността и сертифицирането на здравето е просто отнемане на човешката ни същност. Някой от предпоследните рундове.
Все едно гледам банално анимационно филмче, луд професор е намерил начин да завладее света. Доктор Глобюл, преведен чудесно преди години по тв като Злобюл. Имаше там един герой, приятел на Глобюл – Зомбайо, той само седеше с разширени зеници и нищо не правеше. Зомбирани от телефоните и моловете зайци, бройлери, очакващи обезглавителя да ги посъкрати и да ги закачат на грила.
Колкото повече напредва изкуственият интелект, толкова повече зомбайовци и бройлери ще бъдат насочени към екарисажа. Центрофугата от Газа лесно ще се завърти и по други места. Какво тук значи някаква си личност.
Много ясно, че светът ще изпада в отчаяние без Бога и надеждата за безсмъртие. От 2500 години човекът е проумял, че има нещо нередно – смъртта. Но не може да мисли отвъд нея и затова изпада в отчаяние. Отчаяние е от същия корен като чакам – спират да чакат нещо добро. Че каква подигравка би било това, ако е така? И понеже не е така, ние се радваме на всичко. Каквото дойде – когато дойде. (Кот доди, гад доди. – Много хитра беше тази реклама на фестивала в Габрово.) И ние се радваме, защото знаем, че не е само това тук.
И пречим на онези, които се дразнят на вярата. (Преди време измислили и израза „сляпа вяра“, голям смях.) Те си имат свои агенти на земята. Не са луди професори, а целенасочени от хилядолетия антихристи. Планчетата им пъплят напред. Ще си наложат доброзорно цифровите самоличности, ще си дресират тълпите, вече го правиха много пъти, ще ги зомбират да мразят всички, които не са цифровизирани и дресирани. Чудесно ще бъде!
Цифровата самоличност е подигравка с човека. Негова имитация. Безчовечност. Нули и единици. За удобство. На лукавия да му е удобно. Не знам дали това ще е онзи печат от Откровението, но без тази самоличност забрави да работиш нещо, да имаш сметка в банката и да влезеш в мола. Дали ще ти остане сила и възможност да си посадиш малко картофи и да си гледаш тайно пет кокошки – Божа работа.
Кеф на буци се е задал. И само си викам дано…