Един гъдулар свири под ноемврийския леден дъжд. Пуснете му два лева в мократа кутия. И изчакайте музиката да се плъзне по чадъра ви и да се стече в сърцето ви една позабравена история в неравноделен такт…
България не е еднодневка. И не започва от нас. Всяко стръкче трева по нея е пораснало, защото преди това е поливано със страдалческа кръв. През пролетта въздухът й ухае, заради песните, които през вековете са прославяли Възкресението. Летните й потоци са чисти, защото доскоро тук са живели хора, предпочитащи целомъдрието. Есенните й листа приличат на преподобнически очи, които още плачат в молитва да намерим Пресладкия Иисус. А зимите й разказват нечувани легенди за юнаци, които не се боят от студовете на мира сего.
Да, тук няма пари. Тях най-великият български цар ги е захвърлил, за да намери радостта от нестяжанието и богатството на Православната вяра.
Да, не случихме на могъщи държави-покровителки. И не може да имаме такива, понеже най-великият български светител ни е поверил на покрова на Света Троица и сега, и вовеки.
Да, тук няма много звезди, от тези, които светът обича. Защото имаме звезди, които бягаха от света, за да изгреят на Небето. Като най-сияйния български преподобен, който сега благоволи да ни нарича “чедца”!
Всички политически схеми, партийни сглобки, феноменални лидери, финансови стратегии, икономически рамки, геополитически съюзи и технологични иновации са малко за България. Защото тя от векове има в себе си Вседържителя Христос. И от векове отглежда Негови приятели.
България става само за едно – да води хората си към Рая! И ако не ги води към Рая, значи не води никъде.
Безсмислието не става смислено, ако го преживееш в охолство. А колко копнеем за това сега… Въжделено нищо – коридор към мъка…
Но има и по-лошо. То идва, когато си образован, без да си разбрал Този, по Чийто образ си създаден. Когато имаш изкривени помисли и чуеш гласа на предците си, които ти казват накъде трябва да вървиш… И наистина поемеш към Рая… Но този твой “Рай” е МОЛ!
Тук ще отворя една скоба. Честна дума, “Раят” съществува. Миналата седмица си купих от там три чифта зимни обувки на цената на два. За да мога да ги сменям, когато ходя на гробища, че е доста кално. Това прави ли ме част от цивилизования свят? И гумени калцуни ще си купя. Китайски. Поръчани по интернет. За да пазят обувките. Това прави ли ме предател на цивилизационните ценности? Китайски калцуни на обувките, купени от “Рая”, стъпващи в калта между новите парцели на Централни гробища…
Свири, гъдуларю! Разказвай! Дай най-доброто от себе си! Снимат те от телевизията, по която никога няма да разкажат историята на песента ти. Ти си просто пресечка за покритие на социален репортаж. Или любопитка в края на новините. И когато се насвириш или измръзналите ти пръсти не могат да натискат струните, загреби шепа пръст (отнякъде, където плочките са счупени, не може да няма такива) и я дай на репортерката. Нали това й е работата – да предава информация. Нека я изсипе в ръката на когото трябва. Там горе, по върховете на властта. А операторът да снима как последните зрънца мъченически гроб изпадат между пръстите на управниците. И се набиват в ресните на скъпите им килими…
Но това после. Сега свири! Нищо че вали… Нищо, че си седнал на земята и хората те подминават. Нищо че виждаш само краката им. Свири, тази песен не може да бъде стъпкана…