Свободата… Цял ден всички повтарят тази дума. Наясно сме какво означава робство. Но какво е свобода?

Свобода е да не ядеш боб и шкембе чорба. Стига с тая балканска простотия, ухаеща на чесън. Да консумираме изисканите ястия на културния Запад… Не… Оттам идва модата да се храним с брашнени червеи. Убеждават ме, че е правилно. Че е демократично. Че е жизнеутвърждаващо. Ама е гнусно, бе… И през 16-ти век е било гнусно. Не! Това не е свободата! 

А може би свобода е да си караш колата по хубави магистрали? По широки аутобани? Не като продупчените като старо родопско одеяло български булеварди. Да. Сигурен съм, че е хубаво. Но къде стигат тия пътища? Какво има в края им, освен смърт? И значи ли, че аз никога не мога да бъда свободен, понеже нямам кола?

Може би пътищата водят до небостъргачи? Красиви сгради? Офиси за много пари? Това ли е свободата? Къщата ти да стърже небето? И като го стърже, какво пада отгоре? Това прави ли те поне малко по-несамотен? Чувстваш ли се звезда? Светиш ли?

Или пък курортите? Съвсем несвободните не ходят никъде, нямат пари. Малко свободните ходят на Халкидики и Мармарис. Много свободните ходят на океана във Флорида. Там, дето има и крокодили (нямам предвид жените им, ако някой си е помислил това). Обаче и в този земен рай мъката не може да бъде прогонена, защото човекът не е свиня, за да го отведеш в идеалната кочина и там да се почувства щастлив. В човека има нещо повече. 

Да, човекът е същество на идеите. И затова свободата е демокрация. Кажи демокрация и разбирай свобода. Това е обратното на комунизма и на царизма. И на деспотизма. Сега, като презряхме комунизма, избягахме ли от него? Комунизмът беше зъл със своето безбожие. Разкажете ми как в демокрацията управниците станаха вярващи… Разкажете ми, аз ще си представя как някой феномен на новата българска политика прави поклони пред иконата на Спасителя. Как друг си маха червените конци от ръката. Как трети се кае за прелюбодеянията си. Как всички те плачат заради кражбите си. Разкажете ми, а аз ще се направя, че ви вярвам. Че съм свободен. Че сега никой не иска да бъде деспот. Не иска да ме премаже с властта си. 

Познавах един човек, който ми казваше, че свобода е да слушаш “Ролинг Стоунс” и “Пинк Флойд”. Лелеееее, ми какво ще правим сега? Аз тия групи от млад не ги харесвам. Освен това, свободното време направи така, че повечето свободни хора в свободната държава да обичат ориенталски кючек. А музиката, създавана в свободния свят, нравствено никак не се различава от тази, която ни кара да правим чупки в кръста. Така излиза, че свободата сама се е простреляла в краката. И по неволя рипа под звуците на зурни.

Спомням си един мой спор с приятел преди много години. Казвах му, че робството е кофти нещо, защото те управляват нехристияни. А той ме погледна изумено и подхвърли: “Защо, в момента християни ли те управляват?” А ние самите сега, когато никой не преследва Църквата, никой не отрича вярата, с какво се приближихме повече до Христос от предците ни, които са живели под турско робство? Онова време е раждало мъченици за вярата. Сега премълчаваме хиляди истини, за да не си нарушим рахата. Онова време е дало велики проповедници. Сегашното е дало копи-пейст системата. И по-добре, защото като си отворим устата и става страшно. В онова време хората са имали благоговение и естествено разбиране на покаянието. Сега можем и трактати да напишем в социалните мрежи за това как порочният ни живот би бил похвален от Христос, защото е израз на свободната ни воля. Свободната! 

Нали знаете, че всичко това са глупости? Свободата не е анархия. Не е и просто възможност да правиш каквото си искаш. Апостолът казва: “Всякой, който прави грях, прави беззаконие; и грехът е беззаконие. И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни.” (1 Иоан 3:4-5) 

Можем ли да заявим твърдо на Христос, Който ни се яви след десетилетия гонения срещу Него: “Ние сме свободни.” Няма ли да изглеждаме като иудеите, които Му казали: “Ние сме семе Араамово, и никога никому не сме били роби…” Нали пак като тях ще чуем: “Истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха. А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно. И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” (Иоан 8:33-36)

Можем да направим няколко извода. Първият е, че няма никакъв смисъл от свободата, ако в нея няма заложена вечна перспектива. Състоянието да избираш все още не е добро. Добро е, когато избереш Доброто. Когато избереш Христос. И в този смисъл ние живеем в ужасно несвободно време на процъфтяваща безнравственост. Очевидно и потресаващо властолюбие. Ревностно сребролюбие, приличащо на идолослужение. Нахалстващо плътско мислене, презиращо всеки опит за духовен живот и благочестие. Суетна грижа за тялото, но не и за душата. Промяна на ценности до фрапантната степен да не може да се разбере кой е Адам и коя е Ева. Покъртително ослепяване за ближния, дори в най-малките детайли от ежедневието. И най-важното, фанатично нежелание за разкаяние. Усещане за невинност, въпреки тежестта на греха, в който живеем. Това е диагнозата на нашата свободност. И тя важи почти в еднаква мяра за невярващите и за вярващите. Представата ни за свободата изравни нравствено атеистите и християните. Влезте в интернет и лесно ще усетите колко много си приличат политическите форуми и разговорите между православни. Като казвам православни, това все повече става условно понятие. Защото свободата е толерантност и взаимно уважение. И обич към другите изповедания. (Така казват.) Нашата свобода се облече в скъпи дрехи. Парфюмира се. Подбръсна си брадата и отиде да открива любов, която е била напълно непозната и дори отвращаваща светиите, живели в робство. 

Нашата свобода е робство. Освободихме се от турското робство. Повъртяхме се стотина и петдесет години. И открихме, че е бил прав Алеко, като е писал във вестник “Млада България”: “Добре сме си ние с турците, гледайте си кефа.” 150 години свобода, за да се върнем към това изречение. Да го пускаме по сайтовете и мазни Кириакстефчовци да ни го съобщават по сутрешните блокове на телевизиите. Алеко се е шегувал, бе! Това е ирония! Подигравал ни се е. Затова и го убихме. Да не може днес да ни се подиграва.

Добре сме си ние с греха, гледайте си кефа. (Не казвайте това изречение пред много хора. И вас могат да убият.)

Как да завърша… Как да кажа, че покаянието е свобода? Че да се учиш да обичаш е свобода? Че да се стараеш да приличаш на Христос е свобода? Кой Христос? Този ли, Който е Цар и слезе от трона Си до преизподнята, за да намери там погиналото Си създание? Този ли, Когото облякоха в лъжлива багреница и разпънаха на Кръст? Някъде през годините Той ни се яви. Но ние Му обърнахме гръб. Защото имаме свободата да го направим. И кой изобщо и искал да прилича на Него? 

“Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8). Засега сме сигурни, че ще намери свобода. Свобода да избираш между евтиния турски пазар в Одрин и марковите модни къщи в Европа. 

П.П. Има всякакви модни къщи – за светски дами и господа. Модни къщи и за цветни раса и подрасници… Според вярата е и модната къща… Хубаво нещо е свободата, Христе! 

П.П.2 Добре, длъжен съм да направя едно уточнение. Няма нищо осъдително в това да се храниш нормално, да имаш подреден дом, да си почиваш, да слушаш музика, да се забавляваш, да носиш скъпи дрехи, да си имаш повечко парички и да заемаш ръководния пост, за който дядо ти е мечтал… Но… Просто това не е свободата, чорбаджи! И Иванчо Хаджипенчович ги е имал тези неща и е бил толкова щастлив от робството, че е осъдил Левски на обесване, за да не му пречи на свободата… А по-рано е бил сред делегатите на Църковно-народния събор от 1871 г. След Освобождението става депутат и е щедър дарител. Но всичко това е една друга тема…