Много често потокът от информация прилича на гардероб, в който умовете ни ровят, за да облекат ежедневните си дрехи… Странно нещо са гардеробите… В тях се крият всякакви страхотии. Особено пък, ако е тъмно…
Не, не става дума просто за новините, в които се говори за смърт, за война, за кръв… Или за властниците и техните хитри въртележки. Да, всичко това е ужасно, но има и по-лошо! Трагедиите намират мислите вече облечени в “правилни” предварителности!
Така до нас не достига просто войната, а войната и интригите! Така до нас не достига просто масовата смърт, а масовата смърт и интригите… До нас достига вече съсирена кръв, а интригите са все още свежи, вероятно защото са пълни с Е-та, които им пречат да се развалят!
Знаете ли от какво е мръсен информационният поток? От липса на човешка съпричастност! Ако молитвите ни достигаха до поне 10 % от бройката на политическите (геостратегическите) прозрения в интернет, бихме живели прилично. Но не живеем прилично!
Равнодушието е нещо неприлично! Нещо цинично! Нещо безсрамно! Нещо, с което сме свикнали! Нещо, което носи нещастие!
Ние си живеем комфортно със своето неприлично нещастие! И се стараем да не нарушим идилията.
Някъде далеч, на другия край на земята, ще слагат електронни гривни на всеки, който се осмели да каже, че нещастието не е най-щастливото нещо на земята. Сталин, събуди се, това е твоят момент от историята… Сталин е мъртъв, няма смисъл да се вика: “Да живей!”
Богати бизнесмени сега плащат за изследвания кои таргет групи ще се повлияят положително от билбордове с рекламни лица Сталин и Хитлер! Примерно: “Предлагаме незабравимо лагеруване” и над надписа Хитлер дава огънче на Сталин, за да си запали лулата? Не?! Не ви харесва? Е, що? Цяла София е осеяна с образа на сатаната, който ви иска душите, пък една шепа хора се възмущават! Четох на едно място гневна реакция на гражданка. Сатаната хич не я дразни, но сексистките реклами я вбесяват. А?! Добре ли е така?
В началото това мнение се прокрадваше, но сега вече съвсем си показва главата: “Ей, отче, ма много се връзваш на тия сатанински билбордове! И по-лошо има!”
Да! И по-лошото е: “К’во па толкова, с години гледаме кухнята на преизподнята и нищо не е станало!” Някъде има окачени реклами хем на сатаната, хем до него и на кухнята му! Чакайте скоро цялото жилище да си покаже! И това въобще не е нещо ново. Децата отдавна се забавляват с анимационни филми с “малки сладки розови дяволчета”, а в училище вече организирано се празнува Хелоуин. Тийнейджърите са зомбирани с електронни игри с бесове. Даже си ги татуират… Други пък се маскират като демони, защото кукерството е патриотично нещо…
По Задушница гледах снимки как кметът скубе трева на Централни гробища! И обещава да оправи нещата там. Похвално! Като за начало може да се облепят по-грозните места с плакати на сатаната и апартамента му. Само си представете! И хич не ми казвайте, че сарказмът ми е прекалено груб! Щом рекламата се пробутва на живите, значи ще е вървежна и при мъртвите! А на самите гробове може да се прелива не от бутилка с вино, а от кенчета с енергийната напитка на ада.
Призракът, който дебне през деня в информационния ни скрин… Блудникът, който се крие през деня в новинарския гардероб… Носи името безнадеждност. Тази дума е изписана на всяка дреха, която се предлага на мислите ни!
Но надежда има!
Надежда има и тя е в благата вест, която ще проехти в утрешния ден (25 март) от храмовете: Бог стана човек! Благовещение! Всемогъщият стана Син на Дева! Това е новината, която трябва да обзема ума ни, да го преобразява и да му помага да осмисля живота!
Христос идва при нас, за да ни спаси с любовта си от мнимата власт на врага и неговото страшно оръжие – равнодушието! И всеки, който пожелае, ще си намери сигурен пристан в обятията на Избавителя Христа, по молитвите на Неговата Пречиста Майка.
И доказателството за това е, че докато градът беше оскверняван с изображението на сатаната на трон, в храмовете Господни се четеше:
“Лечебницата на Христа като видя отворена
и съгрешилия Адам – във нея изцерен,
почувства се Лукавият болезнено прободен – и
към своя, дяволски сонм, извика озверен:
– Кажете, как да уязвя Марииния Син?
Уби ме Витлеемецът – всевластният Един!”
(Икос от Великия покаен канон на св. Андрей Критски.)
Блажен е, който е оставил подлите гардероби на този свят и е отишъл в Лечебницата на Христа! И слуша нейните новини! И в нея облича своя ум в светлина! А горко на онзи, който е чул благата вест, но я е изхвърлил от водещите новини на своята вътрешна емисия… И просто се надява, че някой ден ще изтече рекламният договор на сатаната…