Светът е постсловесен. Със сърцето се усеща къде е чистотата и истината. Думите вече са слаби и компрометирани, изтъркани от прекалена употреба. Да се обсъжда и наставлява – нема везе. Едните говорят на един език, другите на друг. Безсмислен е всеки опит за диалог.
Това ми е дълбоко неразбираемо, удивително странно, на една планета ли се намираме, едно и също слънце ли свети за нас всички, един и същи въздух ли дишаме?
Загинаха десетки и може би вече стотици хиляди в двете близки до нас войни. Мислите ли, че ще ни се размине? Мислите ли, че инерцията на войната няма да ни завихри и нас? Възможно ли е просто така мъртвите вече да са си мъртви и всичко да спре и онези там да седнат и да се разберат?
Не. Няма да ни се размине. Очаква ни. Имаме още малко време и всичко ще пристигне и при нас. Разбити градове, пустиняк, дим и смърт – задали са се със страшна сила.
През Първата световна са убити над 115 хиляди български военни, през Втората около 13 хиляди. След третата може и да няма повече нито България, нито човечество.
Обичам Кустурица, Хашек, Вонегът и Дж. Хелър, защото показват лицето на войната в цялата му грозота, в целия му абсурд. Не е просто литература и кино. Ужас и безумие е, запечатано за вечни времена – да му се радваме, да го помним, да не го повтаряме. И тук идва интересната част – защо тези майстори са създали творбите си, ако пак стигаме до същото?
Вонегът се изразява вулгарно, Хелър и Хашек намират начин да се присмеят, а Кустурица е драматичен – крайност след крайност, защото не може за това нещо да се пише спокойно, умерено, Толстой ми е малко далечен във “Война и мир”. А Омир е още по-далечен. Защото едва ли не се възхищава на войната. По негово време войната е била част от живота, всеки мъж е участвал поне в една.
Днес се научихме да живеем в мир. Само че дойде вече постмирът. Бройлерски мир.
Отказвам да бъда древен човек, за когото войната е ежедневие. Иска ми се да бъда модерен, христов човек, който не приема войната за вариант, защото във войната няма милост. Във войната Го няма Христос. Но не го решавам аз, нали. Не го решавате и вие, дето мислите като мен. Решенията се взимат от други отговорни и безотговорни лица. Тяхна е заслугата да страдаме всички ние.
И може би с нещо сме си го заслужили, защото Бог винаги може да предотврати всяко събитие.