Понякога телевизията е възмутителна! Казвам ви го като човек, който е работил 15 години в медиите, близо 10 от които в телевизии. Няма да влизам в подробности от българския журналистически живот. Само ще се огранича да кажа, че с годините манипулациите стават все по-елементарни и все по-фанатични. Някои му викат хибридна война. Не знам какво точно е „хибридна“, но си е война като война. И се очаква драгият зрител да яде доматите с коловете.
В едно предаване на Цветанка Ризова (не помня как му е името), на което случайно станах ням очевидец, струва ми се, очакваха, че ще ядем и листата, пък дори и пръст ще гълтаме. Знам и какво ще ми кажете: „Че остана ли кой да гледа такива предавания, защо си го причиняваш?“… Ами, пусто любопитство. Гост беше самият „духовен терминатор“, от когото „трепери“ Светият Синод на БПЦ, „немногобройната“ (както се разбра) РПЦ, няколко епархии на Грузинската църква и който е останал жив в Антиохия – самият професор Калин Янакиев. Как да не му се порадваш? Особено когато Цветанка Ризова го гледа с огромни притеснени очи, учудвайки се искрено как някой е посмял да го обиди (не стана ясно точно кой, но и няма значение, защото в дъното е Путин). Знаете ли кой е Владимир Путин? Това е невзрачен диктатор на отмираща азиатска държава, който в последните дни на своето управление не може да спи нощем, защото успехите на Реформаторския блок не му дават покой. Но това е една друга тема…
Държанието на г-н професора беше толкова възмутително, че казвам на мъжа ми: „Защо търпиш това? Ти си свещеник? Длъжен си да му отговориш!“ Той обаче никак не се трогна. А даже ми се смее: „Че мога ли да отговарям на всеки екзалтиран политикан, на който му идва отвътре да плюе по Синода? Ти утре ще ме накараш и на Светослав Малинов да отговарям… Те преди време двамата заедно искаха оставката на Светия Синод. Представяш ли си? Нека те живеят своя политически живот. И без това не е много забележим, нито ще бъде и много продължителен (става дума за политическата кариера). В Църквата подобни хора нямат абсолютно никакъв авторитет. Нито заслужават да им отговаря някой свещеник. Най-много попадия да се обади някоя – ще са поне равностойни противници. Защото нали знаеш, че има някои попадии, дето и те си мислят, че са някакъв фактор и кадровик в Църквата и пишат ли пишат на църковни теми, без никой да ги е питал“.
Последните му думи ме вдъхновиха – барабар Милена с попадиите. Та да споделя и аз няколко кратки впечатления. Вероятно г-н професорът се е объркал, като казва, че Православната Църква „признава“ католическото миропомазание. И че нарича йерархията на католиците „свещена“. Не, г-н „богослов и философ“, както бяхте представен. Това е… (пфу, щях да кажа лъжа) погрешно „впечатление“, което неизвестно как сте придобили, струва ми се…
Като казах „пфу“, та се сетих – веднъж докато си вървях по улицата неприятни чувства предизвика в мен човек, който хладнокръвно се обръщаше и плюеше по спрелите наоколо автомобили. Вървяща срещу него лелка се ужаси и го попита: „Ама защо плюете по колите?“ Той я погледна презрително, както обикновено някой академичен богослов гледа простолюден представител на лаоса, и просъска: „Ми по кого да плюя, ма? По хората ли?“ Някаква подобна логика намерих и у професора. Възмути се, че не сме съгласни католиците и протестантите да се наричат „църкви“. „Е, как да ги нарека? Сборища? Банди?“ – попита възмутено. И аз седях пред телевизора и се чудех. Уж учен човек, пък само тия две думи ли му хрумват? Използваната има-няма 20 века дума не му ли идва на ум? Че тя може да дойде наум и на „консервативната“ християнка Цветанка Ризова, ако малко се напъне. Думата е еретици. Тази дума се използва от апостол Павел, светите отци от Вселенските Събори и всички светии на Църквата. Само че, ако наречем католиците еретици, те може да ни се пообидят и да спрат едни пари от една фондация, която е хранилка на бая философ-богослови. И тогава ще стане сбогом журналистика, здравейте мрачни разходки из неремонтираните кабинети на СУ. Пък ние не искаме такава перспектива. Не че заменяме земното за небесното, но 20 века след Христос изглежда е намерен либерален начин да добруваш хем плътски тук, хем в Небесното Царство отвъд. Колко е сигурен – всеки сам да си преценява.
Сега за просветителската дейност. Че там нещата също са подобни. Трябвало да има диалог, защото иначе заради „зилотите сектанти“ щели да останат 12 души в Църквата. Съгласна съм за диалога по принцип. Но не стана ясно защо той трябва да е по правилата на Световния Съвет на Църквите. Много искам някой да ми каже след 100 години икуменическо движение, блажени професорски дрямки по конференции и семинари, прегръдки, общи снимки и коктейли (както и други „апостолски“ трудове), дали има и 12 души, обърнали се към Православието вследствие на този икуменически диалог? Защото за обратното съм чувала. Или тя сега се пече работата? Досега православните се опапищашваха, ама видиш ли, като почне да им говори Калин Янакиев и палачинката ще се обърне. Е, поне ще видят забавната страна на православното философ-богословие. Не е малко.
А какъв е плодът на „зилотите“, които уж отблъсквали всички от Църквата и я превръщали в секта? Един такъв „зилот-антиикуменист“ е приснопаметният светител Серафим Соболев. Той е обърнал хиляди хора приживе и много повече след смъртта си. Никой професор няма да обърне, няма да привлече към Църквата за целия си живот толкова хора, колкото този покойник приласкава за един единствен ден. Опашката на гроба му не стихва. И няма да стихне. Понеже не чак толкова образованият народ не е забравил да вярва със сърцето си. А сърцето лесно различава светостта от политическия екстаз и опорните точки на политическите партии, които си умират да кадруват и в Църквата. Друг такъв „зилот-антиикуменист“ е свети Иустин Попович… И изобщо, освен философски дъвки не е лошо да се четат и жития на светии. Освен ако не ги смятате за „митове и легенди“. Проблемът със съвременния академичен „богослов“ е, че светът започва от него. Типично по протестантски.
И накрая. Да кажем за идентифицирания от професора „мобилизиран“ враг номер едно на „светия“ икуменизъм – студентката Василианна. Ех…, много ниско вече слязохме. Предлагам да се разбере какво си говорят портиерите в Богословския факултет. Ами ако изведнъж кажат нещо срещу самия (о, как дръзвам да спомена името му напразно) Иван Костов? Тогава със сигурност трябва да се напишат поредица от статии „Оскандаляването на костовизма от последния ден 1, 2, 3… в период“. Впрочем, градска легенда разказва, че студентката Василианна нямало да бъде допусната да завърши, защото икуменисти има не само във Философския, но и в Богословския факултет? Това нали не е вярно, г-н професоре? Вие не знаете за такова нещо? Сигурна съм, че това е просто слух, част от хибридната война. Защото вече не живеем в болшевишка страна и можем да допуснем и друго мнение, освен нашето. Пък било то и „зилотско“, и на студентка, нали г-н професоре? А и колко крехко нещо се оказва световният икуменизъм. Толкова умни глави го мислят, с толкова много пари, от толкова много време, а накрая една българска студентка написала статия и той взел да се люлее… На мен ми прилича на онова дете, което просто е казало очевидното – че царят е гол.
Отдавна не бях писала текст на такова махленско ниво. Но не аз зададох тона и нивото. В раздразнението си от позицията на Светия Синод на БПЦ доста хора с претенции се махленизираха. „Ами и ние ядем бонбонки „Тик-так“ и пушим цигари „Кент“… Но ако за момент почитателите на съборчето в Крит, забравят, че са най-велики на света, може би ще им дойде наум, че не католиците, а ние сме техните братя, които се причастяват с тях всяка неделя. И си дължим ако не друго, то поне елементарно възпитание и уважение. Темата за диалога с инославните само привидно е за любовта. Оказва се, че някои хора обичат католици, протестанти и други еретици, но не и православните си събратя. Пък били те и студенти. Всъщност, основната тема е за липсата на първите ни 7 църковни години.
П.П. Псевдоиконата на икуменистите – патриарх Атинагор и папа Павел VI – говори сама за себе си. Ще напомня само, че отец Серафим Роуз казва, че антихристът ще бъде нарисуван по най-добрите канони на византийската иконопис.