Проблемът не е просто в скъпоструващото бесовско зрелище (на олимпиадата). То дойде и си отиде. Но те си остават! Възхитените… И техните думи: надежда, нов свят, емпатия, различните, утвърждаване, нови ценности, културни предизвикателства, времената се менят… Предвзети съпричастности, глупости на търкалета. Няма нищо такова. Няма смисъл. Няма мисъл. Само една – винаги да си в модата. Винаги да си в центъра на света. Да не си задръстен!
Да не си задръстен е новата религия! Не са от провинцията. Никога не са били. Всички са от Париж. Баба им не е садила пипер. Не са имали баби. Родили са ги травестити. Е… не са ги родили, но… “Нещо против сексуалните особености ли имате?” Направо ги чувам как продължават: “Балканци, маскали!”
Вече нищо не е толкова грозно, че да не можеш да му се поклониш! Особено, ако е френско. Извратено е, ако не е френско… По самата си природа е за отхвърляне. Блудните гнусотии са тяхната Тайна вечеря. Тяхното причастие. Не в някакво си зрелище. Не и по принцип. А като им кажат. Ето ти оргия с библейски препратки – изпадай в екстаз. И те изпадат. Това е послушание, каквото малцина монаси познават.
Спринцовки – екстаз. Бомби и убийства – екстаз! Транс, мранс – екстаз! Като кучето на Павлов, но с повече лиги… Само за няколко години тази религия спаси света поне 5 пъти. А някои даже не излязоха от вкъщи. Пресегнаха се през нета и поеха протегнатата ръка от телевизора.
И аз имам такива познати. Когато са журналисти, те стават и проповедници… И то фанатични. Мразят ме, защото ме подозират в омраза. Презират вярата в Бога, защото не ми харесва тяхната вяра в богохулството. А на мен ми е мъчно. И за тях, щото някога бяхме приятели. После религията ни раздели. Не моята, а тяхната!
Но за нас ми е по-мъчно! Прочетох доста логични болки на неочаквани хора. На планетата все още има много нормални. Но във времето си остават дупки… Дупки, отворени от десетки случки, висящи без духовно обяснение.
И какво да направим, когато има такива неща? Да си направим наше си зрелище? Православно! Естетично! Здраво! Една позната ми разказваше как съседът й слушал силно хеви метъл. И когато прекалявал с това, тя му пускала на новата си уредба църковна музика. От дискове… Например запис на Литургията! От него дънела Metallica: “…No life ’til leather… We are gonna kick some ass tonight…” А тя го заглушавала с: “Миром Господу помолимся…” Така става ли?
Имаме ли потенциал за нещо повече? Направо чувам как някой казва: “Сега пак ще почнеш да говориш за силата на покаянието, нали?” Ами, не! Искате ли да се маскираме като праведници, да ходим важно със сериозни физиономии и да се правим, че нищо не се е случило, докато светът се пръсне! Готина идея, не ли?