Две малки купички – като очи, вторачени в себе си… И една по-голяма, като добродетелите ни… Не, така няма да ме разберете! Ще опитам пак…
Важното е да си добър човек! Нали?! Другото го оставете, добрината, добрината липсва днес… А (казват) тя личи най-вече по отношението към животните… Ако сте се научили да игнорирате ближните си, не се притеснявайте… Човек може да се подвизава и за безсловесните душички…
Ето, днес имах такъв поучителен случай… Дойде до храма жена с голяма торба. Не влезе вътре… Защо ли? Не знам… Може би, защото е добра. А добрите нямат нужда от църква. Само грешниците… Както и да е… Извади от торбата една голяма купа и две малки. А после бутилка с вода. Разположи купичките около входа на храма, напълни ги догоре с вода и си тръгна със сигурността на добър човек, утолил жаждата на цялата фауна в енорията до старини…
Хубаво… Браво… Но разберете, отците казват, че доброто без разсъдливост не е никакво добро. Ясно е, разбира се, че благодатна разсъдливост у нас няма… Ама елементарна трябва има. Задължително е даже…
Да предположим, че всички птици, летящи на юг, минават да се черкуват точно през нашия храм преди да заминат. Да предположим, че ние сме дебили и никога не ни е хрумвало да налеем вода или да разпръснем по двора от житото, което имаме в изобилие. Все пак, добрият човек е хубаво да попита: “Така и така, ще сипете ли водичка за душичките?” Може пък да ни е просветнало за момент и да вършим сами подобни неща (както и си е). Да оставим това, че днес валя силно и има много локви… Да оставим всичко… Ние се намираме до езеро. Всичко наоколо е във вода. Сладка питейна вода с тонове. Казват, че вътре в нея се кваси до смърт даже един багер. Кучетата, котките, конете, мишките, плъховете, гълъбите, де що има душичка, пие вода от езерото. Басейн за къпане на бебета да им сложим, ще го игнорират… Ех, знам, опростачвам доброто…
Знаете ли защо ви разказвам това? Не за да иронизирам някого… А за да погледнем на абсурдността на доброто, в което не участва Евангелието. Т.е., в което го няма погледа към другия човек, съобразяването с него, разбирането, уважението, жертвата, любовта.
Самоубеденото, самонавито, самохаресано и претенциозно добро е гротеска! Като да носиш вода на езерото…
Затова… Внимавайте с думите “аз съм добър човек” или “ние не сме като тях”! Светът е пълен с добри хора, чието най-положително качество е сериозността, с която умеят да разсмиват! Или да натъжават…